Чл. 3. (1) Земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица.
(2) Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.
(3) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.
(4) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците-и при наследяване по закон.
(5) Граждани на държавите-членки на Европейския съюз, и на държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(6) Юридически лица от държавите-членки на Европейския съюз, или от държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи по реда на ал. 5.
(7) Не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи: 1. търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим; 2. търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица по ал. 4 и 5, или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица; 3. акционерни дружества, които са издали акции на приносител.
(8) Чуждестранни юридически лица и чужди граждани могат да придобиват право на ползване на земеделска земя или други ограничени вещни права върху земя при условия и по ред, определени със закон.