е от значение за изхода на настоящото дело, но по отношение на него не се установява наличието на някое от сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Липсва посочване /позоваване на практика на ВКС по този въпрос, за да се прецени наличието на твърдяното противоречие като предпоставка за допускане на касационно обжалване. Служебно известно на настоящия състав е решение №92/25.03.2011 г. по гр. д. №216/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., в което е прието, че направената ПК /ОСЗ/ неправилна преценка на релевантните факти, обусловила постановяване на отказ за признаване на правото на възстановяване на собствеността, не може да бъде поправена по реда на чл. 14, ал. 6 или ал. 7 ЗСПЗЗ. По реда на чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ може да бъде поправена само очевидна фактическа грешка /при несъответствие между мотивите на решението на ПК и отразеното в него като произнасяне по съществото на заявеното искане/, при допусната грешка в описанието на имота, в изписването на индивидуализиращия го номер по кадастрална карта, но не и да се променя вече формираната воля досежно основателността на заявеното искане, т. е. за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.