не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е изложил мотиви в обжалваното определение като е възприел фактическата обстановка, установена пред първоинстанционния съд. Основният извод в обжалваното определение е за наличие на влязъл в сила окончателен отказ на административния орган за възстановяване собствеността върху имота, за който е налице решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С последното само се признава правото да бъде възстановена собствеността върху определен имот, но с него не се извършва реституция. Това следва да стане с последващо решение на компетентния административен орган. Самите жалбоподатели са твърдяли в исковата молба, че е налице отказ на ОСЗ за възстановяване на имота и уведомление за това /по чл. 18д, ал. 2 ППЗСПЗЗ/. При това положение даденото от въззивния съд разрешение на въпроса не е в противоречие, а в съответствие с т. 2 ТР№1/1997г., ОСГК, съгласно която оспорването правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност да бъде образувано, но не когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността. Приложените определения касаят други хипотези, когато не е налице окончателен отказ на ПК поради липса на материалноправните предпоставки на ЗСПЗЗ за реституция, а спиране на процедурата до решаване на материалноправния спор за собственост.