№1 следва да се подчертае, че допустимостта на разгледания иск е преценена с Определение №8 от 09.01.2012 г. по ч. гр. д.№531/2011 г. на ВКС, I г. о., с което е прието, че правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи е относимо към имота, а не към лицето, което го претендира. При сезиране в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или когато е издадено въз основа на положително решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, решението на поземлената комисия (респ. – на общинската служба по земеделие) в качеството си на административен акт поражда присъщата му правна промяна - да определи предмета на правото на собственост. При наличие на спор за неговата принадлежност, въпросът подлежи на разрешаване по съдебен ред – в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В настоящия случай за спорния имот е постановено възстановяване в едното коляно наследници на общия наследодател (Т. Й. П.), при констатацията за което е постановен отказ за възстановяване на името на общия наследодател Й. П. К.. Не се касае за отказ поради отсъствие на предпоставки за възстановяване на земята, а именно за спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който съдилищата са длъжни да разрешат съобразно чл. 2 ГПК. Цитираното Определение №8 от 09.01.2012 г. по ч. гр. д.№531/2011 г. на ВКС, I г. о. е постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и като такова съставлява част от тълкувателната практика на ВКС. Направеното с него тълкуване по приложението на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС; то е съобразено от въззивния съд, предвид което отсъства основание в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.