в областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма. Не е налице противоречие с това решение поради следното: В решението от 1993 г. е посочено, че се възстановяват в съществуващи или възстановими реални граници имоти, които са описани по местност и площ. Описани са някои от съседите с имена и/или писменото доказателство, послужило като основание за установяване правото на собственост към момента на колективизацията. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗСПЗЗ, възстановява се собствеността в реални граници, там където те съществуват, или е възможно те да бъдат установени. Следователно за да възникне реституционният ефект на решението, с което правото на собственост се възтановява в съществуващи реални граници, законодателят изисква границите да съществуват сега на место, или да могат да бъдат възстановени. Не съставлява установяване на границите посочването на съседите, чийто имоти не са посочени. Не се възстановява собственост и с решение, в което като граници на имотите се посочват физическите лица, които са били съседи към момента на колективизацията, без да са посочени имотите им по някакъв план. Съществен за изхода от спора е въпросът дали са достатъчно индивидуализирани като обекти на правото на собственост описаните имоти в решението от 1993 г. към настоящия момент, за да се приеме, че те са реституирани още през януари 1993 г. / преди отказът от наследство/, а не дали са идентични имотите по това решение и описаните в исковата молба. Решението от 1993 г. е решение, с което е установено правото на реституция на заявените имоти, но те не са индивидуализирани като обекти на правото на собственост. Не са били необходими за съда специални знания, за да установи това и да направи извод, че имотите не са индивидуализирани като обекти на правото на собственост към настоящия момент с решението от 1993 г. Затова назначаването на СТЕ не е било необходимо и решението на окръжният съд не е постановено в противоречие със цитираната съдебна практика.