в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и според действителния им смисъл? В кои случаи е допустимо придобиване по давност на избени помещения? По отношение на първия въпрос, касаторите твърдят, че в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение №92/23.09.2022 г. по гр. д. №586/2022г., ГК, I г. о., решение №222/27.03.2018 г. по т. д. №505/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №222 от 06.04.2017 г. по т. д. №425/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №134 от 30.12,2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., при решаването на въпросите чия е спорната маза, респ. може ли да бъде придобита от ищците, които са я владели непрекъснато и в продължение на повече от 10 години, и собственост ли е процесната маза на ответника, въззивният съд е обсъдил погрешно единствено нотариалния акт на ответника, с който последният се опитва да обоснове собствеността на спорната маза като принадлежност към неговия ап.№8. Считат, че ако съдът беше обсъдил всички относими доказателства, щеше да направи единствено правилния извод, че очевидно има допуснати технически грешки както в НА на ищците, така и на ответника, затова и всеки от тях си има прилежаща маза, която съответства на мазата, в която са били въведени първоначалните собственици на ап.9 и ап.8, и която по реални съседи не съответства по описание на избените помещения в двата нотариални акта, а това пък щеше до доведе до извод, че няма пречка ищците да се позоват на придобивна давност за спорното избено помещение, след като са налице законовите предпоставки за признаването на такава и след като оспорващият собствеността им на практика няма права върху тази маза, а има друга, реално съществуваща, незаета от друг собственик, която е прилежащата към собствения му апартамент №8. Във връзка с втория въпрос, касаторите се позовават на съдебната практика на ВКС, възприета в решение №92/23.09.2022 г. по гр. д. №586/2022г., ГК, I г. о., решение №81 от 04.04.2014г. по гр. д. №5556/2013г. на ВКС, решение №1368 от 03.12.2008 г. по гр. д. №4834/2007 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №87/26.05.2017 г. по гр. д. №3595/2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №130 от 18.11.2019 г. по гр. д. №1017/2019 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №1266 от 07.07.1995 г. по гр. д. №1439 от 1994 г. на ВС, ГК, IV г. о. и др.), според която макар да не е самостоятелна вещ, а само принадлежност към главната вещ, избено помещение може да бъде придобивано на основание давностно владение отделно от главната вещ /жилището, магазина или друг самостоятелен обект/, към която принадлежи по изключение, в следната хипотеза: когато избеното помещение не е единственото складово помещение към самостоятелен обект в сграда - етажна собственост, за който обект по закон задължително се предвижда наличие на складово помещение и позоваващият се на придобивна давност владелец на избеното помещение също е етажен собственик в сградата. В противоречие с горното, въззивният съд необосновано е приел, че спорната маза е единствена принадлежност към апартамента на ответника, респ. не може да бъде придобита по давност от ищците. Твърди се, че поради непризнаването на давностното владение ищците в качеството си на собствениците на самостоятелен обект в жилищната сграда, са останали без прилежащо избено помещение, каквото им се следва като единствено такова (закупили са с НА и са заплатили стойността на апартамента ведно с прилежаща маза).