Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 93 ЗС

Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.

чл. 93 ЗС

Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се сочи противоречие на обжалваното решение с решение №1174 от 11.11.1985 г. по гр. д.№518 от 1985 г. на ВС, I г. о., решение №1543 от 30.10.2002 г. по гр. д.№1898/2001 г. на ВКС, решение №203/23.06.1995 г. по гр. д.№1336 от 1995 г. на ВС, ГК, II г. о. и решение №233/27.07.2010 г. по гр. д.№116/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е достатъчна, за да не се допуска касационно обжалване, като касационната инстанция не е длъжна да извежда въпроса. Въпреки това, съдът ще разгледа твърденията за противоречие с практиката на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е решен окончателно между страните със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван. Ответницата не твърди и не е доказала, че има качеството на добросъвестен владелец по чл. 70, ал. 1 ЗС, а оттук и че не дължи връщане на добивите. Не е установено тя да владее имота на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят й не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. От извода, че ответницата е недобросъвестен владелец следва, че тя е легитимирана да отговаря по иска по чл. 73 ЗС, като дължи на ищеца гражданските плодове на вещта и ползите, от които го е лишила. Пораждането на вземането по чл. 73 ЗС не е обусловено от изпращането на покана до недобросъвестния владелец /решение №24 от 30.03.2017 г. по гр. д. №2389/2016 г. на ВКС, ІV г. о./. В тежест на ищеца е да докаже получаването на добиви от ответника, или че имотът реално би могъл да бъда отдаден под наем за сумата, която се претендира да бъде заплатена от ответника. По делото не е доказано, че ответницата е получавала наеми за процесното жилище за периода 15.03.2016г. – 16.02.2018г. От заключението на СТЕ е установено, че пазарният наем за апартамента в процесния период възлиза на общо 5 288 лева и до този размер искът за заплащане на обезщетение за лишаване на собственика от ползите на вещта е основателен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

във втората фаза е бил за поделяемостта на дворното место. Според единичната и тройната СТЕ, дворното место е неподеляемо, защото жилищната сграда е разположена на регулационната линия, построена е в режим на свободно, а не свързано застрояване и не може да се образуват два УПИ с нормативно необходимото лице към улицата. Изискването на ЗУТ за минимален размер на лице на УПИ към улица, дори след намаляване с 1/5, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗУТ, т. е. до размер 12,80 метра не може да се спази, тъй като разстоянието между западната фасада на жилищната сграда и западната регулационна линия на парцела е около 13 метра, но при евентуално разделяне на парцела следва да се осигури разстояние от поне три метра от западната фасада на сградата до новопредвидената странична регулация /защото съществуващата сграда е построена в режим на свободно застрояване, а не свързано/, т. е. общото лице на новообразувания парцел към улицата /западно от сградата/ следва да е поне 15,80 метра, каквото лице в конкретния случай няма. Такова разстояние не е налице и от източната фасада на сградата до източната странична регулационна линия. Затова е прието, че становището на главния архитект на Община Етро поле по чл. 201, ал. 1 ЗУТ на л. 190 по делото е необосновано, а парцелът е неподеляем. Тъй като допуснатите до делба имоти са два при двама съделители, предвид дяловете на всеки от тях и установеното, всеки от тях кой имот е стопанисвал, съдът ги е разпределил по чл. 353 ГПК. и е постановил уравнение на дяловете в пари, съгласно нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН. РС е съобразил това, че е налице невъзможност за теглене на жребий, дефинирана в т. 5 ППВС №7/1973 г. - „когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни“ и че в този случай не се съставя разделителен протокол, според постановеното в същия тълкувателен акт. Съобразено е и приетото в ТР №2/2021 г. на ОСГК на ВКС относно това, че за разпределение по чл. 353 ГПК не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение и разясненията в мотивите, че тази норма не изисква изразено съгласие от съделителите за начина на разпределение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Учредената договорна ипотека върху собствен поземлен имот разпростира ли действието си и върху предвидените за построяване в този имот сгради и обекти, когато за тях има одобрен проект и запазва ли се действието й, ако учреденото право на строеж за сградите и/или отделни самостоятелни обекти в ипотекирания имот е било прехвърлено на трети лица преди изграждането им на фаза „груб строеж“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Учредената договорна ипотека върху собствен поземлен имот разпростира ли действието си и върху предвидените за построяване в този имот сгради и обекти, когато за тях има одобрен проект и запазва ли се действието й, ако учреденото право на строеж за сградите и/или отделни самостоятелни обекти в ипотекирания имот е било прехвърлено на трети лица преди изграждането им на фаза груб строеж?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

е дали претендираните идеални части от правото на собственост върху имотите са били част от патримониума на Д. И. към момента на откриване на наследството му и по-конкретно - дали заявеният от него отказ от наследството, оставено от родителите му, е действителен и е породил своето правно действие, или същият е нищожен като предшестван от мълчаливо приемане на наследството. Визирал е, че съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането има обратно действие и произвежда действие от минал момент, а именно от датата на откриване на наследството. То може да бъде изрично или мълчаливо. Мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството, като законът дава възможност на съда - при всеки конкретен случай, извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата по делото, да прецени дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството. Отказът от наследство от своя страна е изричен, формален, дефинитивен акт, като след вписването му за отказалия се не съществува възможност да оттегли своя отказ. В практиката константно се приема, че както приемането на наследството, така и отказът от него, изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие, поради което второто по ред изявление се явява недействително. Въззивният съд е споделил извода на първата съдебна инстанция за неоснователност на наведените от ищеца доводи за недействителност на процесния отказ от наследство. Посочил е, че конклудентните действия по мълчаливо приемане на наследство, за да породят желания ефект - наследяване, е необходимо да са недвусмислени и да не будят съмнение относно действителната воля на наследника по закон. Приел е, че от съвкупната преценка на събраните доказателства не може да се направи извод, че в релевантния период - от смъртта на своя баща през 1982 г. и съответно от смъртта на своята майка през 1983 г. до датата на отказа от наследство през 1984 г., Д. И. е осъществил такива фактически или правни действия, които по безспорен и несъмнен начин да сочат на неговото непоколебимо намерение да приеме наследството на родителите си. Съдът е изложил, че по делото са налице данни, че той е ползвал части от процесните имоти, като е обработвал дворното място и е отглеждал в него селскостопанска продукция, използвайки и земеделския инвентар на своя баща. Такива действия той е осъществявал в периода преди откриване на наследството и е продължил да ги осъществява по същия начин и след това. С посочените вещи си е служил и братът на Д. И. - Й., както и техният баща приживе. При тези данни съдът е приел, че ползването на оставените в наследство вещи преди отказа, само по себе си не може да се квалифицира като такова конклудентно действие, недвусмислено сочещо на наличие на воля у Д. И. за приемане на наследството. Не са налице доказателства за извършени от последния други действия (като например актове на разпореждане с отделни наследствени имущества, молби за издаване на данъчни оценки, за снабдяване с констативни нотариални актове, предявяването на искове с предмет наследствени имоти, реализиране на вземания на наследодателя, заплащане на негови задължения и пр.), които да сочат за мълчаливо приемане на наследството. Ето защо въззивният съд е намерил за неоснователен предявения от Т. И. иск за собственост въз основа на наследствено правоприемство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право