Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 74 ЗС

Чл. 74. (1) Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
(2) Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.

чл. 74 ЗС

Чл. 74. (1) Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
(2) Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за плащането им. По този начин конклудентно се демонстрира, че ищците към този момент не са считали себе си за собственици на имота, които дължат заплащане на вложения чужд труд и материали /такова разбиране се демонстрира и от семейството на дъщерята Д./, а съдействието на св. Й. за осъществяването на ремонта е било възприето както от ищците, така и от собствениците К. и М., като логичен принос на семейството на дъщерята Д. за поддръжката на имот, който не е собственост на семейството на ищците, а собственост на родителите. През този период внучката на собствениците – св. К., се е установила временно, за период около 3 месеца, да живее в имота заедно с ищците. След оттеглянето на даденото от собствениците съгласие ищците да ползват имота, направено категорично през месец юни 2016 г., ищците са заявявали пред роднините си /св. К. / намерение да освободят имота и да заживеят в жилище под наем, обмисляли са закупуване на свое жилище със заемни средства. През 2016 г. са приели дъщерята на ответницата да бъде изведена ритуално за сключването на брак именно от това жилище, който факт косвено демонстрира, че имотът се е считал за собствен и за семейството на младоженката. Допълнителен аргумент, че ищците в този период не са считали себе си за собственици на имота, е и обстоятелството, че през периода на осъществяваното от тях ползване на имота местните данъци и такси за него не са били заплащани от тях, а са останали неплатени дълго време – докато собствениците на имота М. и К. не са ги платили. Ищците са демонстрирали незачитане на правата на собствениците едва след като през месец юни 2016 г. собственикът К. Т. е заявил пред тях неколкократно /поне 5 пъти/ категоричното си искане да напуснат жилището. Първоначално фактическото незачитане на волята на собственика е било придружено с изразявано пред тях и свидетелката К. привидно намерение да се съобразят с нея, поради което оспорването на правата на собствениците в този период не е било явно за тях и не е демонстрирано от ищците несъмнено намерение да държат имота за себе си. Явна за собствениците промяна на намерението на ищците да държат имота не за тях, а за себе си, е манифестирана пред собствениците едва след узнаването на извършеното на 03.04.2019 г. прехвърляне на собствеността върху имота на ответницата Д. Т., т. е. – извън релевантния период на придобивната давност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Софийски апелативен съд е дал положителен отговор. Изтъкнал е, че публичната продан като едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител има характеристиката на принудителна продажба. Постановлението за възлагане подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, а след като влезе в сила публичната продан може да се оспорва само по исков ред /чл. 496, ал. 3 ГПК/. Съдът се е позовал и на приетото в Тълкувателно решение №6/2020г. на ОСГТК на ВКС, че влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижим имот след извършена публична продан не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК и сл., както и на т. 3 Тълкувателно решение №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която на отмяна подлежат само съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със СПН, каквито постановленията за възлагане не са. Така че, подадената молба за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот не е била допустима. Предвид изложеното съдът е заключил, че отмененото ВКС постановление за възлагане следва да се приравни на вече отпаднало, но годно правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС. Купувачите се явяват добросъвестни владелци - основанието не е нищожно, а неправилно отменено ВКС съгласно практика, която понастоящем е преодоляна с горепосоченото тълкувателно решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Дали въззивната инстанция, при възприемане на различна правна квалификация на исковата претенция от дадената от първоинстанционния съд, следва да обезсили първоинстанционното решение или въззивният съд има правомощието да се произнесе по съществото на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Как следва да се квалифицират претенции за подобрения в делбен съсобствен имот: като искове по чл. 72 ЗС, по чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 60 ЗЗД - чл. 62 ЗЗД или др.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

за това налице ли е идентичност между исковете по чл. 61, ал. 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД е неотносим към спора в производството по чл. 288 ГПК, още повече, че съдът не се е произнесъл по него. Съдът не е приел от фактическа страна за доказано твърдението на ищеца, за наличие на споразумение за прехвърляне на собствеността върху имота /1/2 ид. ч./, поради което и поставения въпрос при наличието на подобно споразумение и квалификацията в тази хипотеза не е била предмет на обсъждане от въззивния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Относно правната квалификация на иска, както и правомощията на въззивния съд при приета неправилна квалификация от първоинстанционния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/ Следва ли ответникът да упражнява фактическо владение върху процесния имот – лично или чрез другиго и само по този начин да препятства ищеца да ползва и получава плодовете и добивите от своя имот, за да се приеме наличието на предпоставките на чл. 59 ЗЗД, вкл. и в случай на незаконно отнети от същия ответник недвижими имоти, които са били застроени от него с незаконни сгради и върху които са направени други промени без законно основание, водещи до невъзможност собственикът да упражнява каквато и да било фактическа власт върху тях, обуславящи прилагането на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ и последните норми специални ли са по отношение на общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД; 2/ Констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК в полза на трето лице, може ли да служи сам по себе си като доказателство за владение на процесния имот от това лице и в случаите на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, когато този констативен акт не е отменен по иск на действителния собственик; 3/ Издаденият и съставен акт за общинска или държавна собственост в случаите на приложението на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, може ли да служи като доказателство за своене на незаконно отнетия имот или служи като доказателство за завземане на имота, особено ако конкретните обстоятелства при издаването му и отнемането на имота, са изтъкнати от страната, на която придобивното основание на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ се противопоставя и носи ли тежестта на доказване и как я установява и доказва страната, която се позовава на придобивна давност; 4/ Длъжен ли е съдът да зачете само диспозитивите на влезли в сила в законна сила съдебни решения, без да отчете доказателствената сила на мотивите им, които мотиви в хода на самото конкретно исково производство страната не е опровергала по какъвто и да било начин. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – ТР №6 от 10.06.2006 г. по т. д. №6/2005 г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение №252/23.01.2015 г. по гр. д. №2858/2014 г. III г. о., решение №319 от 12.03.2014 г. по гр. д. №5343/2013 г. на I г. о. и решение №140 от 06.12.2016 г. по гр. д. №1109/2016 г. на II г. о.. По втория въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №11/21.03.2013 г. по т. д. №11/20012 г. на ОСГК на ВКС и ТР №3/29.11.2012 г. по т. д. №3/2012 г. на ОСГК на ВКС. По третия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №84 от 31.03.2014 г. по гр. д. №7163/2013 г. на I г. о. и решение №60151 от 11.11.2022 г. по гр. д. №3471/2020 г. на II г. о., а по отношение на четвъртия въпрос – противоречие с решение №57/27.02.2018 г. по гр. д. №2736/2017 г. на IV г. о. Същевременно с това и по четирите въпроса, за които се твърди че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС, касаторът поддържа, че по отношение на тях е налице и основанието на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросите имат значение за точното прилагане на закона. Отделно от това се поддържа и наличието на очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с обосновка за допуснато нарушение на материалния закон и с несъобразяване на задължителна съдебна практика на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се поставя и в изложението към втората касационна жалба. Според касаторите, противоречието се състои в това, че още с отговора на исковата молба, те са навели довод, че следва да се установи, че закупените от тях имоти са идентични с тези, за които ищецът твърди, че е притежавал право на строеж, но съдът отказал събиране на поисканите доказателства, приемайки, че липсва спор относно фактите, въз основа на които ищецът твърди, че се легитимира като собственик на имотите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

12322 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право