е решен окончателно между страните със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван. Ответницата не твърди и не е доказала, че има качеството на добросъвестен владелец по чл. 70, ал. 1 ЗС, а оттук и че не дължи връщане на добивите. Не е установено тя да владее имота на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят й не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. От извода, че ответницата е недобросъвестен владелец следва, че тя е легитимирана да отговаря по иска по чл. 73 ЗС, като дължи на ищеца гражданските плодове на вещта и ползите, от които го е лишила. Пораждането на вземането по чл. 73 ЗС не е обусловено от изпращането на покана до недобросъвестния владелец /решение №24 от 30.03.2017 г. по гр. д. №2389/2016 г. на ВКС, ІV г. о./. В тежест на ищеца е да докаже получаването на добиви от ответника, или че имотът реално би могъл да бъда отдаден под наем за сумата, която се претендира да бъде заплатена от ответника. По делото не е доказано, че ответницата е получавала наеми за процесното жилище за периода 15.03.2016г. – 16.02.2018г. От заключението на СТЕ е установено, че пазарният наем за апартамента в процесния период възлиза на общо 5 288 лева и до този размер искът за заплащане на обезщетение за лишаване на собственика от ползите на вещта е основателен.