за плащането им. По този начин конклудентно се демонстрира, че ищците към този момент не са считали себе си за собственици на имота, които дължат заплащане на вложения чужд труд и материали /такова разбиране се демонстрира и от семейството на дъщерята Д./, а съдействието на св. Й. за осъществяването на ремонта е било възприето както от ищците, така и от собствениците К. и М., като логичен принос на семейството на дъщерята Д. за поддръжката на имот, който не е собственост на семейството на ищците, а собственост на родителите. През този период внучката на собствениците – св. К., се е установила временно, за период около 3 месеца, да живее в имота заедно с ищците. След оттеглянето на даденото от собствениците съгласие ищците да ползват имота, направено категорично през месец юни 2016 г., ищците са заявявали пред роднините си /св. К. / намерение да освободят имота и да заживеят в жилище под наем, обмисляли са закупуване на свое жилище със заемни средства. През 2016 г. са приели дъщерята на ответницата да бъде изведена ритуално за сключването на брак именно от това жилище, който факт косвено демонстрира, че имотът се е считал за собствен и за семейството на младоженката. Допълнителен аргумент, че ищците в този период не са считали себе си за собственици на имота, е и обстоятелството, че през периода на осъществяваното от тях ползване на имота местните данъци и такси за него не са били заплащани от тях, а са останали неплатени дълго време – докато собствениците на имота М. и К. не са ги платили. Ищците са демонстрирали незачитане на правата на собствениците едва след като през месец юни 2016 г. собственикът К. Т. е заявил пред тях неколкократно /поне 5 пъти/ категоричното си искане да напуснат жилището. Първоначално фактическото незачитане на волята на собственика е било придружено с изразявано пред тях и свидетелката К. привидно намерение да се съобразят с нея, поради което оспорването на правата на собствениците в този период не е било явно за тях и не е демонстрирано от ищците несъмнено намерение да държат имота за себе си. Явна за собствениците промяна на намерението на ищците да държат имота не за тях, а за себе си, е манифестирана пред собствениците едва след узнаването на извършеното на 03.04.2019 г. прехвърляне на собствеността върху имота на ответницата Д. Т., т. е. – извън релевантния период на придобивната давност.