Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 70 ЗС

Чл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
(2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
(3) Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.

чл. 70 ЗС

Чл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
(2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
(3) Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Налице ли е надлежна въззивна проверка, след като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин формално обсъжда събраните пред двете инстанции доказателства, защитните доводи и възражения на страните, а не ги подлага на собствена преценка, като не излага собствени фактически и правни изводи по основателността на предявения иск“; 2. „Счита ли се за правопораждащ факт възникването на съсобственост посредством наследяване на съпрузи, придобили недвижим имот в режим на общност, като от откритите наследства на всеки един от съпрузите, техните наследници притежават идеалните им части от конкретния имот, като по този начин всеки един наследник, станал съсобственик, може единствено да осъществява държане на недвижимия имот, а не владение; 3. „Съсобственик, придобил това си качество вследствие на открито наследство и който е живял в имота преди смъртта на своя наследодател, както и след неговата смърт, може ли да осъществява явно владение на имота, след като се вземе предвид факта, че последният не познава или няма контакт с останалите съсобственици; В настоящия случай, счита ли се да е налице обективна невъзможност за демонстриране на явно владение върху конкретния съсобствен имот“; 4. „Стопанисването на имота, неговата поддръжка, надстрояване, ремонтиране, пристрояване, действия по завършване на имота годен за живеене, както и обработване на земята около имота, и други действия от този вид, които се извършват без съгласието на останалите съсобственици, явяват ли се фактически действия, които демонстрират недвусмислена воля на владелеца, че владее имота за себе си“; 5. „Колко пъти може да възникне правото по чл. 30 ЗН за съсобственици, които не са преки наследници на завещател, който е придобил по давност съсобствения имот; Счита ли се, че при всеки един правопроменящ факт относно правото на собственост върху недвижим имот, който е в съсобственост, започва да тече нова 5-годишна давност за защита на наследство, чийто пряк наследник не е конкретния ищец по делото“; 6. „От кой момент се счита, че е налице явно владение на недвижим имот от наследник по завещание, който е обявил завещанието по надлежен ред и се е легитимирал като собственик на имота посредством издаване на констативен нотариален акт на негово име - от момента на обявяване на завещанието или от момента на вписване на констативния нотариален акт в Имотния регистър“; 7. „Налице ли е наследствено правоприемство, когато наследодателите са две или повече лица и са починали последователно и наследниците на различните наследодатели претендират запазени части от наследството, придобито по давност, чийто собственик не е техен праводател“; 8. „От кой момент може да бъде атакувано завещаното имуществото, придобито в режим на общност, по време на брака, на завещателка на основание чл. 30 ЗН от наследниците на починалия и съпруг, което имущество преминава в своята цялост в патримониума на наследниците по завещание - от момента на смъртта на завещателката - 16.05.2013 г. или се счита, че имуществото на праводателката преминава в своята цялост в патримониума на наследниците по завещание от момента на обявяване на завещанието - 13.02.2014 година. Поддържа се наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и предл. трето ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Има ли правен интерес от оспорване на материалната законосъобразност на възстановително решение на ПК лице, което не е заявило собствени права върху земята към момента на внасянето й в ТКЗС, ако това лице има претенции за собственически права, възникнали въз основа на договор за покупко-продажба от ЛС към ТКЗС и същевременно не е участвало в административната процедура по възстановяване на земята?
Изграждането на постройка/сграда върху земя, включена в ТКЗС, представляваща стопански двор, съставлява ли пречка за последващото връщане на земята в стари реални граници по смисъла на чл. 10б, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Софийски апелативен съд е дал положителен отговор. Изтъкнал е, че публичната продан като едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител има характеристиката на принудителна продажба. Постановлението за възлагане подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, а след като влезе в сила публичната продан може да се оспорва само по исков ред /чл. 496, ал. 3 ГПК/. Съдът се е позовал и на приетото в Тълкувателно решение №6/2020г. на ОСГТК на ВКС, че влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижим имот след извършена публична продан не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК и сл., както и на т. 3 Тълкувателно решение №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която на отмяна подлежат само съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със СПН, каквито постановленията за възлагане не са. Така че, подадената молба за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот не е била допустима. Предвид изложеното съдът е заключил, че отмененото ВКС постановление за възлагане следва да се приравни на вече отпаднало, но годно правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС. Купувачите се явяват добросъвестни владелци - основанието не е нищожно, а неправилно отменено ВКС съгласно практика, която понастоящем е преодоляна с горепосоченото тълкувателно решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Представлява ли „правно основание, годно да направи владелеца собственик“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС договор за прехвърляне на недвижим имот във формата на нотариален акт, сключен с несобственик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Има ли правен интерес от оспорване на материалната законосъобразност на възстановително решение на ПК лице, което не е заявило собствени права върху земята към момента на внасянето й в ТКЗС, ако това лице има претенции за собственически права, възникнали въз основа на договор за покупко-продажба от ЛС към ТКЗС и същевременно не е участвало в административната процедура по възстановяване на земята?
Изграждането на постройка/сграда върху земя, включена в ТКЗС, представляваща стопански двор, съставлява ли пречка за последващото връщане на земята в стари реални граници по смисъла на чл. 10б, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Поради явна необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора, водещи до превратно приложение на закона и съществени нарушения на логическите правила при прилагане института на придобивната давност по чл. 70 ЗС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Следва ли въззивният съд при изпълнение задължението си по чл. 307, ал. 3 ГПК, да извърши указаните му процесуални действия от ВКС, респ. да формира мотиви и обсъди документ, който представлява писмено доказателство по смисъла начл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК; 2. Следва ли въззивният съд служебно да допусне изпълнение на съответната експертиза /съдебно-техническа/ с оглед приложението на специални знания, предвид преценката по реда на чл. 307, ал. 3 ГПК на писмено доказателство – в случая строителен протокол №******г.; 3. Доколко въззивният съд е длъжен да установи точно, респ. да обоснове своя краен акт по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК само върху установените правопораждащи факти по делото; 4. Наличието на извършена строителна реорганизация и вътрешно преустройство на спорния имот, доколкото основите и част от стените на имота са запазени, може ли да доведе до възникването на нов обект на правото на собственост; 5. Може ли наличието на извършена вътрешна реорганизация на отчуждената вещ да обуслови извод, че сградата не съществува реално до размера, в който е била отчуждена, респ. че по отношение на тази сграда не може да настъпи реституционният ефект. 6. Следва ли презумпцията по реда на чл. 69 ЗС да се счита за оборена, в случая от страна на ищеца, ако претендиращият владелец е упражнил процесуалното си право по реда на чл. 224 ЗУТ да иска премахване на сграда, върху която упражнява фактическа власт и за която е претендирал, че представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ; 7. Препятства ли се възникването на последиците на изтеклата придобивна давност, ако след изтичане на законово определения срок за нея отпадне един от елементите на фактическия й състав – намерението за своене; 8. Може ли да се заличат с обратна сила последиците на изтеклата придобивна давност, в случай, че след изтичане на законово определения срок отпадне един от елементите на фактическия й състав – намерението за своене. Сочат се решения на ВКС, вкл. ТР №1/2012г., ОСГК, ТР №4/2012г. ОСГК, №7/2014г., ОСГТК, с твърдение че обжалваното им противоречи по горните въпроси.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

за правото на собственост и неговите квоти за съсобствениците, същият има идентични правни последици с установителния иск за собственост, в това число и по въпросите за прекъсване на давността, както в рамките на съдебното производство, така и в рамките на изпълнителния процес, който го следва. До приемането на т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се прилага ППВС №3/1980 г., поради което в настоящия случай придобивна давност по отношение на процесния имот не е текла до 26.06.2015 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

12319 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право