чл. 69 ЗС

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

Когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?

Прекъсването на течението на погасителния давностен срок по силата на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ли за последица прекъсване и на владението върху имота, започнало преди това?

дали имотът съществува реално до размера, в който е бил незаконно отнет, респ. – дали строителството, извършено преди 25.02.1992 г., е законно или не.

Може ли да се приеме, че са доказани елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС в хипотеза, при която позоваващия се на придобивната давност, който е упражнявал фактическа власт върху имота, има качеството „длъжник“ в изпълнителен процес, в който имотът е възложен на друго лице с постановление за възлагане. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
За задължението на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора факти, както и за начина, по който следва да бъдат обсъдени и преценени свидетелските показания. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно такива, които са разрешени от съда в обжалвания акт и са обусловили крайните му изводи - виж разясненията в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК, т. 1. Посочването на правен въпрос съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване и липсата на такъв е достатъчна, за да бъде отказано допускане. Въпреки това, видно от изложените оплаквания и доводи, касаторите считат, че е налице отклонение от практиката но Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК и на ППВС №6/1974г. при разрешаване на поддържаното от тях възражение за придобивна давност. Касаторите се позовават на мотивите в тълкувателното решение, според които владението е самостоятелно когато още при установяването на фактическата власт единият от съсобствениците е отнел владението а останалите и е останал единствен владелец; в този случая владението му да държи имота като свой се предполага. Врачански окръжен съд също е основал мотивите си на разрешенията в тълкувателния акт. Приел е обаче, че фактическата власт на Н. П., установена след възстановяването на собствеността, не е представлява самостоятелно владение (само за себе си), а е владение на своите идеални части и държане на чуждите. Именно затова е счел за необходимо да се докаже т. нар. преобръщане на държането във владение чрез действия, които несъмнено демонстрират намерението на сънаследника да упражнява фактическата власт изцяло за себе си, като отблъсне останалите сънаследници. Поради липса на такива доказателства възражението е било отхвърлено и тези изводи на съда са в пълно съответствие с Тълкувателното решение и практиката на Върховния касационен съд, включително за хипотезите на обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене, каквато в случая липсва. Ето защо, противоречие с този тълкувателен акт не се разкрива. Отделно, въззивният съд се е позовал и на конкретна практика, според която действията по отдаване на земеделския имот под наем или аренда и получаването на възнаграждение за това, не са такива, с които се демонстрира намерение за своене и се отблъсква владението на другите съсобственици.

Как се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследници на недвижим имот в хипотеза, при която фактическата власт върху имота се упражнява от семейството на дете на един от сънаследниците?

В кой момент владението от тайно става явно и под каква форма следва да се изяви промяната в намерението за своене, за да няма въвеждане в заблуждение?

По очевидна неправилност на въззивното решение, което се извежда от вътрешното противоречие в мотивите, намерило отражение и в диспозитива. (По установителни искове за собственост на основание наследство и давностно владение)

са неотносими, като изложените във връзка с тях оплаквания представляват доводи за неправилност, които не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Оспорва се наличието на вероятна недопустимост, респ. очевидна неправилност, както и се излагат съображения по същество на спора.

с изложението, а на оплаквания по чл. 281 ГПК, евентуално липсата на противоречие на въззивното решение със сочената от касатора съдебна практика на ВКС. Претендира разноски.

За проверка на извода на въззивния съд, че три мазета /на сутеренния етаж/ могат да се допуснат до делба отделно от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище на същия етаж, както и дали кухня, дневна, коридор /на първия етаж/ могат да се допуснат до делба отделно от три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка на същия етаж.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди и да оцени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да прецени всички относими доказателства и доводите и възраженията на страните, и да изложи мотиви във връзка с тях. (По отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за това че ответникът не е собственик на недвижим имот и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт, с който ответникът е бил признат за собственик на имота по давност)

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС, когато целият съсобствен имот се прехвърля на трето лице по производен начин, без прехвърлителите да притежават правото на собственост в пълен обем и необходимостта невладеещите съсобственици да са уведомени за намерението за своене на приобретателя, както и дали следва разрешението по спора по чл. 76 ЗН да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение? (Производство по съдебна делба)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на съда да даде на страните конкретни, ясни и точни указания в доклада по чл. 146 ГПК относно спорните факти и обстоятелства по делото, за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК. (По искове на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на идеални части от дворно място, заедно с намиращите се в него постройки, на основание наследство и давностно владение от общия им наследодател, както и за отмяна на констативен нотариален акт)

Длъжен ли е съда да установява служебно наличие на противопоставимо на собственика-ищец право на ответника да държи имота на основание облигационен договор, и без такова възражение да е наведено от ответника? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

По приложението на пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ относно отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове. (По иск за за признаване на собственост на основание давностно владение)

Когато съсобственик установява давностно владение върху идеалната част на друг съсобственик, необходимо ли е в процеса да бъде доказано манифестиране на това завладяване спрямо съсобственика?
Ползването, живеенето в имота, извършването на подобрения достатъчни ли са за демонстриране на намерението за своене?

Какви могат да бъдат действията, обективирани от съсобственика-владелец на цялата вещ, насочени срещу останалите съсобственици, несъмнено разкриващи намеренията му да свои цялата вещ? (По установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост въз основа на давностно владение върху идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, да посочи защо приема едни доводи и възражения и защо не приема други и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях. (По производство по съдебна делба)

Относно предпоставките на придобивната давност (чл. 68 и чл. 69 ЗС). (По установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за приемане за установено, че ищецът е собственик на апартамент по силата на десетгодишно давностно владение)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

По приложението на чл. 116 ЗЗД и чл. 81 ЗЗД – относно правнорелевантните действия, с които се прекъсва придобивната давност. (По искове за предаване на владение и неоснователно обогатяване, предявени от „Златия Агро“ ЕООД срещу физическо лице)