чл. 69 ЗС

Владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл.70, ал.2 ЗС на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност /който въпрос е свързан с мотивите на съда, че продавач, който не е собственик не може да предаде владението на купувач и такъв купувач не може да бъде добросъвестен с оглед действието на вписването и нормите, уреждащи правата на приобретатели от един и същ праводател?

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си.

В хипотеза, при която по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие право на собственост върху терена по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли ищецът по иск за собственост, основан на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност, да доказва, че е упражнявал непрекъснато фактическо въздействие върху имота /лично или чрез трето лице-държател/ през целия твърдян от него период на владение и след като фактическата власт върху чужд имот е придобита без правно основание, необходимо ли е да се доказват и други факти и обстоятелства, за да се счита доказана презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, като своя, т.е. че в неговото съзнание е налице анимус за своене, което от субективна страна и при наличието на останалите обективни признаци на владението е достатъчно да го направи собственик по давностно владение? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ?

Необходимо ли е да се демонстрира промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, спрямо собственика, когато тя няма характеристиките на владение към момента на установяването й, както и дали с извършването на действия по поддържането и ремонтирането на имота може да се демонстрира промяна в намерението?

Дали не са очевидно неправилни изводите на съда както в частта за квотите на съделителите, така и спрямо отхвърления иск за делба на сгради - поради несъобразяването на допускането на делбата, респ. отхвърлянето ѝ, с установеното от вещото лице и неоспорено от страните предназначение на сградите и обособените от тях самостоятелни обекти на правото на собственост, които не съответстват на заснемането на сградите в кадастралната карта?

Може ли само въз основа на част от събраните доказателства да се приеме за оборена доказателствената сила на съставен по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, без да се извърши преценка дали същата се опровергава от доказателствата в тяхната съвкупност и без да се обсъди тази част от тях, която я подкрепя?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими възражения на ответниците и да изложи изрични мотиви по тях?

Прекъсва ли се придобивната давност на владелеца по предварителен договор, по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС – поради признание на правото на собственост на собственика, когато по време на течението на придобивната давност владелецът е предявил иск срещу собственика за обявяване на предварителния договор за окончателен (чл. 19, ал. 3 ЗЗД)?

За допускане на въззивното решение до проверка по същество в частта, с която е отхвърлен искът за делба на дворното място - този въпрос следва да бъде разгледан във втората фаза на делбата, когато по отношение на самостоятелните обекти в сградата ще възникне етажна собственост и тогава дворното място ще бъде със статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС.

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

При съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част?
Отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ?
Когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание?

Произнесъл ли се е окръжният съд е с диспозитив по иск за нищожност на вписването на законна ипотека, а в мотивите на решението е обосновал решаващата си воля на база на разгледан непредявен иск за нищожност на самата ипотека?

Следва ли страната, която легитимира своето право на собственост с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание?

Дали презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага между сънаследници когато фактическата власт е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване?

Дали представлява съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 7 СК 1968 /отм./ участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност , ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения?

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху сънаследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

В хипотеза, при която по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие правото на собственост върху терена по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ?

Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?

За начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите и по въпроса кой носи доказателствената тежест за опровергаване на установената в чл. 69 ЗС презумпция.

Как следва да се квалифицира фактическата власт върху недвижим имот - като държане или като владение, когато едно лице я упражнява, след като с влязло в сила решение имотът е признат за собственост на друго лице?

За необходимостта от преобръщане на държането във владение въз основа на конкретни действия за придобиване на чуждите идеални части по давност и доколко е налице такова преобръщане в контекста на установените по делото факти относно съществуващите сгради в дворното място към момента на придобиването им през 1967 год. общо от наследодателите на страните, установената фактическа власт, липсата на спор и извършването на преустройства и подобрения в тях от ответниците.

Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?

Позоваването на придобивната давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и от кой момент се счита, че е осъществено придобивното основание – от момента на позоваването на изтекла придобивна давност или от момента на изтичането на предвидения за това от закона срок?

Дали по отношение придобиването по давност на поземлен имот, заснет като отделна единица по действащия кадастрален план и по кадастралната карта, и урегулиран самостоятелно по действащия ПУП, са приложими ограниченията на чл. 200 ЗУТ?

Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство)?

Нередовна ли е искова молба за заплащане увеличена стойност на недвижим имот вследствие на подобрения /чл. 72 ЗС/, ако отделните подобрения са конкретизирани по вид и цена, но периодът на извършването е посочен общо като отрязък от време?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

За липсата на предпоставките на придобивната давност – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, което да е изрично демонстрирано пред собственика.

С какви действия сънаследникът би могъл да обърне държането на идеалните части на другите сънаследници във владение, дали действия, изразяващи се в завземането и ползването на някои от наследствените имоти, демонстрират намерение за своене?
Длъжен ли е въззивният съд, при преценка основателността на направено от наследник възражение за придобиване по давност на някои от делбените имоти, да анализира и обсъди направено от част от останалите наследници признание за осъществявано от този наследник владение върху идеалните им части и за придобиването им по давност?

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС по отношение на лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност, когато до изтичането на давностния срок то не е притежавало права върху имота по наследство.

Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка /по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/
Как следва да се извърши преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност /по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?

Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, при положение, че това е обективно невъзможно?

Възможно ли е промяна на предназначението на обща част в етажната собственост да се извърши едностранно от единия съсобственик?
Може ли да се придобие по давност обща част в сграда в режим на етажна собственост ако не е обособена по надлежен ред в самостоятелен обект с надлежни строителни книжа и въз основа на съгласие на собствениците?

Дали отдаването от един от съсобствениците на целия съсобствен имот под наем или аренда представлява категорично доказателство за явно и несъмнено намерение на този съсобственик за придобиване на частите на другите съсобственици по давност?
Какво е значението на вписването на договорите за аренда и наем в службата по вписванията в производството по доказване субективния признак на владението?

За възможността да се възстанови по ЗВСОНИ правото на собственост върху реална част от недвижим имот, отчужден по ЗОЕГПНС, в който има построена сграда, която реална част не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата.

Предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат ли да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС?

Представлява ли и кога инициирането и реалното провеждане на процедура по изменение на ПУП/ПРЗ явно проявление по отношение на трети лица, вкл. и спрямо реституираните собственици, на намерение за своене от страната, позоваваща се на придобивна давност и следва ли съдът да обсъди и вземе предвид и действията по деклариране на имота, заплащане на данъци, ограждане на имота и добиване на плодовете?

За задължението на въззивния съд, независимо от препращането по чл. 272 ГПК, да отговори на наведените във възивната жалба доводи и възражения. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За изясняване белезите и критериите, по които се преценява дали владението е скрито или явно, с оглед на особеностите на настоящия случай, при който имотът се обитава от няколко лица в роднинска връзка, които се конкурират спрямо собственика като владелци, позоваващи се на придобивна давност. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Дали придобивната давност, на която владелецът се позовава, се прекъсва с предявяването на иск от владелеца срещу собственика или в такава хипотеза изтичането в хода на делото на периода от време, изискван съобразно чл. 79 ЗС, следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт?

По вероятността обжалваното решение да е процесуално недопустимо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост.

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху наследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

Дали фактическата власт върху поземлен имот има характеристиките на владение, ако е установена въз основа на предприета процедура по отчуждаване през 60-те години за нуждите на кооперация и върху него е изграден магазин, собственост на кооперацията, който тя ползва по предназначение?

Относно преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, който не е известен на останалите съсобственици, да се приеме като отблъскване на владението на останалите съсобственици и манифестиране на намерението им за своене на имота изцяло?
Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, доказващи извършването на сделки, да се ползва като акт на манифестиране на намерение за своене на имот и да се счита за начало на давностен период за придобиване на същия имот?

Следва ли владелец - сънаследник, който е получил владението върху недвижим имот с предварителен договор от своя наследодател, след откриване на наследството да демонстрира спрямо останалите негови сънаследници, че упражнява фактическа власт върху целия имот единствено и лично за себе си, както и недвусмислено да афишира намерението си за своене?
Намира ли приложимост в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците?

Дали невъзможността за придобиване по давност на правото на собственост върху недвижим имот заради действието на законова разпоредба е обстоятелство изключващо възможността да се осъществява владение върху този имот?
Дали издаването на заповед по чл. 65 ЗОС и довеждането й до знанието на търговското дружество, упражняващо фактическа власт върху имота предмет на заповедта, е обстоятелство оборващо презумпцията по чл. 69 ЗС, ако заповедта не е изпълнена и дружеството продължи да държи и ползва имота, да го отдава под наем и прибира наемите в своя полза?
Дали действията на търговско дружество – подобрител на общински имот, изразяващи се в счетоводно заприходяване на недвижимия имот като дълготраен материален актив на дружеството, плащане на данък сгради и такса смет, неизпълнение на влязла в сила заповед по чл. 65 ЗОС и продължило след издаването й ползване на имота за дружеството, отдаването му под наем на трети лица и събиране на наемите в полза на дружеството, снабдяване с констативен нотариален акт по давност и предявяване на установителен иск за собственост срещу общината обективират намерение за своене на имота и установяват качеството на владелец на дружеството-подобрител?

За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.

Относно с начина на манифестиране на намерението за своене при релевиране на придобивна давност от страна на община и чрез кого се осъществява то, както и относно начина на установяването му по отношение представляващия общината.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към спорното право.
С какви действия се обективира промяната на намерението на сънаследника да владее имота?

За приложението на института на придобивна давност / чл. 79 ЗС/ в хипотеза на предадено владение приживе от наследодателя на наследник по закон и приложимостта на чл. 69 ЗС в отношенията между наследниците.
За момента на придобиване правото на собственост, и за правното значение на уговорка приживе с наследодателя за предаване на владението на недвижим имот за намерението на наследника, упражняващ фактическа власт върху имота в срока на придобивната давност, при изрично позоваване на последиците на придобивната давност.

Какво е значението при предявените по реда на чл. 109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението?

При какви условия може да се приеме, че тече давност противопоставена от един съсобственик на друг, когато съсобствениците са придобили правата си чрез правни сделки от един и същ праводател и към момента на придобиването лицето, позовало се на давност е било законен представител на лицето, на което противопоставя давността, като и двамата съсобственици са упражнявали фактическа власт върху имота?

Допустимо ли е съдът да приема констатираните от прокуратурата в хода на разследването обстоятелства като факти по делото и да ги обсъжда наред с останалите събрани в гражданското производство доказателства и по въпроса обвързана ли е съдът и в каква степен от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления и в частност тези за прекратяване на наказателното производство, както и може ли да се приеме за доказано насилственото настаняване на владелеца в имота по силата на водено спрямо него наказателно производство или предварително разследване, което впоследствие е прекратено, а спрямо владелеца е съставен протокол за предупреждение на основание чл. 63 ЗВмР за извършени самоуправни действия?

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношението между сънаследници?

Длъжен ли е съдът да се произнесе по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК в съответствие с постановеното от него решение по съществото на спора за собственост?

За значението на предварителната уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, както и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда?

Може ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност, обуславят изхода на спора? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

За приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Относно белезите и критериите, по които се преценява дали владението е скрито или явно, с оглед на особеностите на настоящия случай, при който имотът се обитава от няколко лица в роднинска връзка, които се конкурират спрямо собственика като владелци, позоваващи се на придобивна давност.

Дали предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС?

Следва ли лице, което упражнява фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за себе си или за друго лице, да доведе тази промяна до знанието на собственика? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза, когато съсобственик е продал имот, легитимирайки се с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. (по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)
Представлява ли разпореждането с идеални части от правото на собственост върху имот недвусмислено волеизявление, с което прехвърлителят признава, че не се счита за собственик на целия имот, а само на идеалните части, предмет на сделката? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Налице ли са предпоставките за конституиране на трети лица – помагачи на страната на ответника по иска за делба, ако ответникът е оспорил иска с възражение, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица, които (ответникът) иска да бъдат конституирани като негови (на ответника) помагачи?

Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?

Относно задълженията на въззивния съд при обосновано оплакване в жалбата за постановяване на първоинстанционното решение при допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по изложените във въззивната жалба доводи, който е разрешен в противоречие с посоченото решение № 68 /24.04.2013 г. по т.д. № 78 /2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че в чл. 236, ал. 2 ГПК е предвидено задължение на въззивния съд да мотивира своето решение, т.е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?

Относно значението на установената по силата на пълномощно фактическа власт върху вещта с оглед оборване презумпцията по чл. 69 ЗС.

Кои са годните доказателствени средства за установяване на наследствено правоприемство в българския граждански процес по предявен иск относно недвижим имот на територията на България в случаите, в които наследството е открито в държава-членка на Европейския съюз преди 17.08.2015 г.? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Дължи ли съдът произнасяне на отделен установителен диспозитив при предявен иск по чл. 108 ЗС? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
В случай като процесния, когато действителният собственик на имота през последните 40 години не е посещавал страната и не се е интересувал от имота, по какъв начин би следвало владелеца да направи достояние намерението си за своене и не е ли достатъчно спокойното и необезпокоявано явно владение на имота за придобиването му по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
В хипотеза на предявен от съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лице, което се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по давност, какъв е предмета на спора, може ли при основателност ревандикационният иск да бъде уважен в осъдителната си част за целия имот и как се прилага последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Как следва да процедира въззивният съд в случай, че по предявен ревандикационен иск първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик на имота и е постановил само осъдителен диспозитив за уважаване изцяло на иска и във въззивната жалба са наведени доводи, че ищецът би могъл да се легитимира само като съсобственик на имота? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Дали извършените от част от сънаследниците действия по снабдяването им с нотариален акт за собственост и отдаване на сънаследствения имот под аренда могат да се третират като обективиращи субективното им намерение за своене на идеалните части на другите сънаследници?

Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства и при установено противоречие между тях и останалите доказателства по делото, както и длъжен ли е да изложи съображения защо ги приема за достоверни?

Прилага ли се презумцията по чл. 69 ЗС при упражняване на фактическа власт от един от наследниците върху целия съсобствен имот ?

Какви доказателствени средства са допустими за установяването на факта на завършването на грубия строеж на сграда /само официални документи, удостоверяващи този факт или и свидетелски показания/?

Какви са правомощията на въззивния съд при частично обжалване на първоинстанционното решение,ако едновременно с това се поддържа,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по формулираното в исковата молба искане в хипотеза,при която е предявен иск за признаване право на собственост срещу двама ответници,бивши съпрузи,основан на твърдение за осъществен и спрямо двамата ответници и то по време на техния брак общ факт?

Относно участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене , поради липса на съдебна практика. Относно инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС след преценка , че изводите на въззивния съд и тези по Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново, сочат на противоречиво разрешаване на въпроса.

Относно приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС между съсобствениците, един от които се позовава на придобивна давност по отношение идеалните части на другите, и за доказателствената тежест относно наличието на действия, обективиращи промененото намерение на владелеца и довеждането им до знанието на другите съсобственици.

Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците и необходимо ли е съсобственикът, който владее цялата съсобствена вещ, да сведе до знанието на останалите съсобственици промяната в намерението, с което упражнява фактическа власт върху техните идеални части?

Дали този владелец се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС, след като в посочения период няма качеството на сънаследникът, или следва да доказва, че е противопоставил намерението си да владее имота за себе си, е разрешен в противоречие на задължителната практика на ВКС?

Обвързан ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата, за които е събран необходимия доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по смисъла на чл. 294,ал.1 ГПК/чл.218з,ал.1 ГПК/отм./?

Относно задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.

Относно елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС и по-конкретно дали сред тях се включва изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца, т.е. владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика.

Дали не обсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи ? Относно оглед събраните по делото доказателства, правилно ли е приложен материалния закон.

Относно приложението на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ при новото разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на предходното му въззивно решение при първата касация с оглед задължителните указания за приложението на материалния закон относно преюдициалния въррос за действителността на отказа на наследодателя на ищцата от наследството на неговия баща.

Относно приложението на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ при новото разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на предходното му въззивно решение при първата касация с оглед задължителните указания за приложението на материалния закон относно преюдициалния въррос за действителността на отказа на наследодателя на ищцата от наследството на неговия баща.

Относно собствеността на имоти в процесната местност, които не са били заявени и съответно възстановени по реда на ЗСПЗЗ и с оглед регламентацията на чл. 19 ЗСПЗЗ.

Необходимо ли е съсобственик, който твърди, че е придобил целия съсобствен имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, да доведе до знанието на другия съсобственик промяната в намерението си да свои целия имот, чрез действия, които да станат достояние на сънаследниците и до доказват несъмнено, че този сънаследник отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си?

Необходимо ли е съсобственик, който твърди, че е придобил целия съсобствен имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, да доведе до знанието на другия съсобственик промяната в намерението си да свои целия имот, чрез действия, които да станат достояние на сънаследниците и до доказват несъмнено, че този сънаследник отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си?

Относно приложното поле на чл. 79 ЗС в отношения между съсобственици по спорове,касаещи придобиване по давност на право на собственост върху идеални части от имот, съсобствеността,върху който е възникнала от юридически факт,различен от наследяването.

Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение, в която насока няма съдебна практика и произнасянето ще допринесе за точното прилагане на закона?

Относно активната легитимация на ищеца и за приложението на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 68 ЗС, е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в Решение № 594 от 4.ХII.2009 г. по гр.д. № 3139/ 2008 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК.

Относно необходимостта да бъдат съобразени вътрешните отношения между лицето,което твърди,че фактическата власт се упражнява от негово име и лицето,което упражнява фактическата власт върху един имот,както и по въпроса досежно начина,по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели,така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти,съдържащи се в други доказателства.

Какви са предпоставките, за да се приеме, че сънаследствен недвижим имот е придобит само от част от наследниците, а останалите сънаследници са изгубили правото си на собственост на съответната наследствена част, защото другите са я придобили по давност и същите ли са те и при обикновенна съсобственост? Постоянното живеене в самостоятелен обект на правото на собственост приживе на наследодателя и пристрояване и застрояване с допълнителни постройки на съсобствения /сънаследствен/ имот след смъртта на наследодателя достатъчни действия ли са за да се приеме, че е демонстриран анимус за своене?

Дали подобрителят е владелец, съдилищата са длъжни да изхождат от презумцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена?

Би ли могло да съществува парцел в съсобственост идеална част от същия като публична общинска собственост, а другата идеална част от същия парцел като частна собственост, принадлежаща на търговско дружество, след като парцелът по регулационен план е отреден за търговското дружество и няма акт на общинската администрация , с който на имота да е даден статут на публична собственост ? Относно възможността да се придобие по давност от търговско дружество целия /като квадратура/ съсобствен с общината парцел , отреден по регулационния план за реализирано още към 1988 година мероприятие на държавата- построена газостанция и последващо разширение / 1996 год. , ако фактическата власт е осъществена за времето след обособяването му по последния в сила РП. Може ли да се приеме , при наличие издадения в рамките на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ констативен нотариален акт , че осъщественото владение е добросъвестно, поради липсата на съдебна практика и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на чл. 69 ЗС в такива хипотези ?

Дали владението, предадено въз основа на договор, с който съсобственик прехвърля правото на собственост върху целия имот, изключва владението на другия съсобственик и съответно обуславя приложение на презумпцията на чл. 69 ЗС ?

Когато ищецът по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС извежда качеството си на собственик на имота на основание земеделска реституция, а ответникът възразява, че е бивш ползувател, чиито права са прекратени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но въпреки това е придобил имота по давност, намира ли приложение презумпцията на чл. 69 ЗС и в частност, необходими ли са доказателства, че ответникът е извършил действия, с които е обективирал своето намерение да завладее имота спрямо реституирания собственик?

С какви действия съсобственикът на недвижим имот може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик?

Относно въпроси, които касаят придобивната давност върху съсобствен недвижим имот.

Относно противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

Относно приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС и по чл. 83 ЗС, поради противоречие с практиката на ВКС решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, II г.о.

За дължимото поведение на сънаследник във връзка с придобиване по давност частите на другите сънаследници, когато не знае за тяхното съществуване.

Дали претендираните подобрения са извършени от ищеца в качеството на държател или на владелец?

За качеството на подобрителя на чужд имот - публична общинска собственост - недобросъвестен владелец или държател и за приложимостта на чл. 74 ЗС във вр. с чл. 72 ЗС по отношение на такъв подобрител, реализирал фактическата власт на имота на нищожно правно основание.

Относно необходимостта да се демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическата власт към момента на установяването й.

Относно приложението на установената в чл.69 ЗС оборима презумпция и доказателствената тежест по оборването й в хипотеза, при който възражението за придобивна давност се противопоставя на притежавалото към момента на изтичане на давността лице.

Относно значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и по въпроса за допустимостта на гласните доказателства в производството пред въззивната инстанция в хипотеза, при която първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите в отговора на исковата молба свидетели с оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 62 от 6.04.15г. по гр.дело № 5310/14г.на ІІІ г.о.?

Дали при общо правоприемство владението преминава към наследниците, както и за приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС?

Допустимо ли е препращане по 272 ГПК когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи на въззивните жалбоподатели, за който е прието, че е обуславящ и както твърдят жалбоподателите е разрешен в противоречие с приетото в отговор на правен въпрос с решение № 94 /28.03.2014 г. по гр.д. № 2623 /2013 г. на ВКС, ІV г.о,, постановено по реда на чл. 290 ГПК, че съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, като същевременно отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора ?

Относно задължението на съда, установено с нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства относими към предмета на спора, да формира изводи по тях, които да мотивира.

Дали спортен комплекс може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на чл. 110 ЗС и на какви изисквания спортният комплекс следва да отговаря за това, като част от въпроса дали собствеността върху спортен комплекс може да бъде придобита отделно от собствеността върху земята, върху която е построен?

Относно възможността да се придобие по давност частта на другия съпруг след развода във връзка с приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС и разясненията, дадени в ТР № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Дали строителството на имот със собствени средства или участието в строителството на имот върху чужда земя, последвано от непрекъснато упражняване на фактическата власт върху имота за повече от 10 години, извършване на довършителни работи и/или подобрения в него, представляват действия по открито и явно владение на имота?

Относно свързани с предпоставките на придобивната давност като придобивен способ – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, в частност относно субективната страна на владението, изразяваща се в намерението да се свои вещта, за което законът е предвидил и презумпцията по чл. 69 ЗС. Относно въпрос, свързан с действията, които прекъсват придобивната давност, между които не е подаване на жалба до прокуратурата, според приетото в Р № 376 по гр. д. № 260/12 год. І г. о. на ВКС.

Допустимо ли е въззивният съд да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са оборени и да обоснове изводите си само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка, без да вземе предвид и доказателствата, събрани в съдебното производство и да не зачете легитимиращото действие на нотариалния акт без да извърши преценка дали събраните в съдебното производство доказателства опровергават констатацията на нотариуса ?

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на бивши съпрузи с противоположни интереси по делото, по което единият се позовава на изтекла в полза на двамата придобивна давност по време на брака, а другият отрича да е имал намерение да свои, респ. необходимо ли е общо намерение за своене при съвместно упражнявана от съпрузите фактическа власт като предпоставка за придобиване по давност на имот в режим на съпружеска имуществена общност?
Сочат ли на намерение за своене декларирането на имота и заплащането на данъци и такси за него?

Следва ли лицето, упражняващо фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за друго лице или за себе си, да доведе тази промяна до знанието на собственика?

Необходимо ли е, за да е налице владение по см. на чл. 68 ал.1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработвана във всеки момент владелецът да извършва сам действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняването на фактическата власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът – лично или чрез другиго да може да извършва действия, когато пожелае, без никой да му пречи?

Когато владелецът на един съсобствен наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?

Придобили ли са ищците на основание давностно владение правото на собственост върху идеалните части от имота, които са придобити от останалите наследници на Р. Б. на основание наследствено правоприемство?

Относно задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебния акт трябва да е мотивиран и обоснован.
Относно приложението на института на приобивната давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от бъдещите наследодатели, кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост.

В случай на разпореждане с предмета на спора в хода на делото и при условие на формирана на основание чл. 221 ГПК /отм./, съответно чл. 226 ГПК сила на присъдено нещо по отношение на приобретателите, закупили имота от ищец по делото, постановяването на съдебен акт, с който е установено, че продавачите не са били собственици на имота, отразява ли се и по какъв начин на установеното от тях владение ?
Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и по въпроса за необходимостта да бъдат обсъдени във въззивното решение всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, включително за наличие на самостоятелни обекти в сградата, както и за погасяване на част от исковата претенция по предявения иск за заплащане на обезщетение по давност.
Ако не е установено ищците да са владели имота след 2009г., поради което предявяват иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, може ли да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, основан на твърдение за придобиване правото на собственост върху имота по давност?

Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно?

Относно доказателствената сила на констативния нотариалeн акт и доказателствената тежест при оспорване на признатото с него право на собственост е в противоречие с ТР № 11 по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Правото на съпруга да обори презумпцията за съвместен принос по СК представлява ли наследимо имуществено право и то може ли да се упражни от лице, в чиято полза е направено завещание от наследодателя?

За доказателствената тежест по възражението за подобрения в различните хипотези, с оглед качеството на извършилото ги лице, носи ли ищецът тежест на доказване за обстоятелството, че ответникът е знаел за наличието на основание за нищожност/унищожаемост при положение, че исковата молба е вписана и за оповестителното действие на вписването като обективен критерии за знание у всички трети лица за наличие на спор по отношение на имота и за значението на това обстоятелство с оглед правата по чл. 72 ЗС на добросъвестния владелец, извършил подобрения.

При действието на чл. 11, чл. 12 Примерния устав на ТКЗС запазват ли земеделските кооператори правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е включено в регулационния план на населеното място и може ли такъв имот да се придобива по давност?

Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба начин, по който в исковата молба е определено съдържанието (размерът) на съдебно предявено вземане, определят ли правната квалификация на иска срещу собственика на имота?

Относно задължението на въззивния съд да изготви собствени мотиви, когато въззивната жалба е мотивирана и в нея е направен изричен довод за частична недопустимост на първоинстанционното решение.

За значението на извършените от него фактически действия в имота при обосноваване на извода на съда за наличието на необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение от страна на ищеца, обусловил уважаването на предявения от последния иск за собственост на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Когато съсобствениците на двуетажна фамилна сграда след построяването й владеят реални обекти от нея и демонстрират намерението си да станат собственици на тях, осъществен ли е акт на открита промяна на намерението да се владее и придобие реална част от сградата?

Длъжен ли е решаващият съд да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост върху имот, който не е включен в делбената маса, при наличието на спор за принадлежността на правото на собственост върху включен в делбената маса обект, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всеки един от тези имоти съществува зависимост?

Правните последици от неизпълнението на задължението по чл. 29 ЗС в редакция от 1996г. и чл.22 от Конституцията на Република България на чуждите граждани, придобили недвижими имоти в Република България по наследяване , да прехвърлят собствеността в тригодишен срок от откриване на наследството?

До кой момент може да се допълва въззивна жалба – до изтичане на срока за въззивно обжалване или до изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, както и длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по основания за неправилност на първоинстанционното решение, посочени в допълнение към въззивна жалба, което е подадено след срока по чл. 259 ГПК, но преди изтичане на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба.

Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобственици, когато единият от тях извърши строителство в общото дворно място въз основа на нотариално заверена, но невписана декларация по чл. 56, ал. 2 З. /отм./ и установи владение върху построеното лично или чрез трето лице и може ли единият от съсобствениците да упражнява владение върху общата вещ чрез друг съсобственик?

Следвало ли е, за да придобие правото на собственост чрез способа по чл. 79 ЗС, ответникът (сега касатор) да се позове на придобивна давност по отношение на всеки от предишните приобретатели (според приложените нотариални актове) на имота? Следвало ли е спрямо всеки един от предишните приобретатели да изтече давностния срок по чл. 79 ЗС – поради противоречие на възприетите от въззивния съд разрешения с т.2 на тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС?

Придобива ли право на собственост носителят на правото на строеж, върху обект, който е построил извън обема на учреденото му право? При позоваване на презумпцията по чл. 69 ЗС, кой носи доказателствената тежест за оборването й, владелците или оспорващите правата им върху имота ищци по ревандикационния иск?

Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, заявлението е негодно да учреди ограничено вещно право в съсобствения имот и не изразява промяна в намерението за владение спрямо всички съсобственици ?

Относно определяне качеството на подобрителя на чужд имот и възможността същият да получи обезщетение, когато е подобрил чуждия имот, увеличил е неговата стойност но е претендирал само увеличената стойност като добросъвестен подобрител. Относно характера на въззивното решение при порок, свързан с неправилна преценка на съда от гл.т. на неизпълнение на задължението по чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК /

Относно приложението на чл. 3 ЗВСОНИ от гл.т. лица , в чиято полза настъпва реституцията , за значението на косвените доказателства като деклариране на имота по ЗОЕГПНС, за доказателствената тежест на факта на собственост, ако имотът е отчужден от наследодател на лицата.

Може ли съдът служебно да прилага давността като придобивен способ при липса на позоваване от съделителите поради противоречие с разрешението, дадено в т.1 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС?

Относно доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС, в хипотезата когато позоваващият се на придобивна давност упражнява фактическа власт върху имот, който е прехвърлил на лицето, на което противопоставя давността.

Изключен ли е оригинерният способ на чл. 79 ЗС за ползувателите по пар. 4а или пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ? Включен ли е отговорът на този въпрос в предметния обхват на ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС?

Относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници, като е представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна.

Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника? Следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на нови доказателства, поискани с въззивната жалба относно обстоятелства, за които първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не сочи доказателства

При установено въз основа на предварителен договор владение върху имота, осъществявано в продължение на повече от 10 години необезпокоявано и непрекъснато, необходимо ли е да се доказва, че владелецът е отблъснал владението на праводателя по предварителния договор?
При установено владение върху недвижим имот кой носи доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС?

Относно задължението на съда да прецени в тяхната взаимовръзка всички доказателства по делото. Относно задължението на съда да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, тъй като липсва обсъждане на основното заключение на СТЕ, че на партерния етаж има два търговски обекта – магазинното помещение и друг търговски обект /кафе-бар/, на одобрения проект за преустройство на магазинното помещение от 1997 г., счетоводното записване на магазина в баланса на дружеството от 1995 г., съгласно ССЕ.

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в хипотеза, при която фактическата власт е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липса на уведомяване на собственика на промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания в Службата по вписванията на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извършена с участието на част от сънаследниците, което вписване е действие насочено към всички правни субекти/неограничен кръг лица/, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници и може ли такова действие/вписването/ валидно да замести манифестирането конкретно пред сънаследниците на евентуална промяна в намерението?

Относно приложението на чл. 218з ГПК/отм./ при върнато дело за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./ въззивният съд, разглеждащ делото при условията на чл. 218з ГПК/отм./ обвързан ли е от указанията на ВКС, които се съдържат в отменителното решение, касаещи дадено тълкуване на установени по делото факти и правните им последици. Обвързан ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата, за които е събран необходимия доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по смисъла на чл. 294, ал. 1 ГПК /чл. 218з, ал. 1 ГПК/отм./?

От кой момент тече срока за погасителна давност за подобрения и какво е значението за водения срещу извършилия на подобренията ревадикационен иск?

Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване,т.е. ако са налице т.нар. “търпими действия”,при наличие на евентуална уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост?

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС, когато съсобственик упражнява фактическа власт върху целия съсобствен имот и представлява ли извършването на видими и явни действия по ограничаване на достъпа на съсобствениците в имота проява на собственическо отношение към целия имот?

Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост?

Относно придобиването по давност от съсобственик на идеални части от недвижим имот, принадлежащи на друг съсобственик, необходимостта от манифестиране намерението за своене от владеещия имота съсобственикът и прилагането на презумпцията по чл. 69 ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Относно придобиването по давност от съсобственик на идеални части от недвижим имот, принадлежащи на друг съсобственик, необходимостта от манифестиране намерението за своене от владеещия имота съсобственикът и прилагането на презумпцията по чл. 69 ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Ако съсобственик упражнява фактическа власт върху недвижим имот на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, при разваляне на договора поради неизпълнение ще се приложи ли презумпцията на чл. 69 ЗС или следва да се приеме, че приобретателят е бил държател на идеалната част на другия съсобственик и за да започне да тече в негова полза придобивна давност, следва да промени намерението, с което владее и това да стане достояние на съсобственика?

Относно спазването на указанията, дадени с ППВС № 6/74 г., касаещи изясняване на въпроса за субективния елемент на владението.

За приложението на чл. 69 ЗС в отношението между сънаследниците на един имот.

Ползването на останалото от наследодателя обзавеждане и изнасянето му вън от наследственото жилище, представлява ли действие на обикновено управление или е разпоредително действие, обективиращо приемането на наследството?
Необходимо ли е наследникът, който мълчаливо е приел наследството, да заяви нищожността на последващият отказ като предяви иск за делба или друг иск основан на наследяването?
Представлява ли изнасянето на част от вещите на наследодателя конклудентно действие по приемането на наследството? Следва ли приемането на наследството да бъде ясно и точно установено?
За характера на корпуса и анимуса от сънаследник, който желае да придобие по давност частите на другите сънаследници от съсобствения имот.

1. При приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право, касае ли хипотезите на придобивна давност?
2. Изтеклият, установен от закона срок по чл. 79 ЗС води ли автоматично до придобиване на право на собственост и позоваването на давност елемент ли е от фактическия състав на придобивно основание?
3. За възможността да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и възможността неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?

Относно индивидуализирането на недвижим имот в исковата молба.

Относно значението на извършените преди началото на давностния срок действия,за значението на действията,извършени след изтичането на този срок,за вида и характера на действията,представляващи владение,периода на тяхното извършване,за действията,с които се демонстрира намерение за своене и за значението на искането за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,извършено след изтичането на давностния срок.

Относно правните изводи на съда за осъщественото владение/държане/ върху процесния имот, придобивната и погасителната давност и периодите от време, през които са осъществени последните. Относно правото на собственост върху процесния имот и извършените подобрения.

Може ли да се придобие по давност земеделски имот, който преди внасянето му в ТКЗС от собственика, е бил включен в кадастралния план на населеното място?

Относно приложението на чл. 68 и чл. 69 ЗС при предявено искане за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения.

Може ли съдът да даде защита на субективно право по начин, различен от искания от ищеца и да не се произнесе по направено от ищеца оспорване на нищожни договори и административни актове? Намира ли приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на онази част от имота, която не може да бъде възстановена реално с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ?

Дали при установено владение с намерение да се придобие собствеността върху имота следва да се приложи нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС?
Опровергано ли е удостовереното в нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка, след като разпитаните по делото свидетелите установяват същите факти, въз основа на които е съставен и акта?

Може ли съдът да основе решението си върху приети от него за установени обстоятелства без да изясняването им да е включено в задачата на експерт?

Следва ли в делбата да участвуват приобретателите на имота по прогласената за недействителна сделка, до размера на прехвърлените им права?

Следва ли в делбата да участвуват приобретателите на имота по прогласената за недействителна сделка, до размера на прехвърлените им права?

Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение?

За придобиване на правото на собственост по давност върху сграда, построена с предварителното съгласие и владяна без противопоставянето на лицето, на което е учредено правото на строеж за построяването й.

Относно решение № 1222 от 16.12.2008 год. по гр.дело № 4794/2007 год. на I г.о., според което е достатъчно едно лице да докаже, че е упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато през определен период от време, за да се приеме, че владее имота като свой, както и че упражняващият фактическата власт не следва да доказва намерение за своене, а оспорващото иска лице следва да установи, че фактическата власт е упражнявана чрез другиго или без намерение за придобиване на имота по давност.

Относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Приложими ли са изискванията за придобиване по давност на сънаследствена идеална част и към съсобствена идеална част и чия е тежестта за оборване на презумпцията на чл. 69 ЗС?

Достатъчно ли е снабдяването на един от сънаследниците с нотариален акт по давностно владение, за да се приеме, че този сънаследник е отблъснал владението на останалите сънаследници и е установил явно владение върху целия имот за необходимия за придобиването на имота по давност срок?

За начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, за необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, т. е. за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства.

Относно намерението за упражняване на фактическата власт в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, предвид презумпцията на чл. 69 ЗС.

Относно приложението института на придобивната давност по чл. 79 ЗС по отношение на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ, находящ се в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в хипотезата когато ползувател се позовава на този придобивен способ.

За приложното поле на придобивната давност относно имоти, чието стопанисване и управление е предоставено по реда на НДИ /отм./

За правната квалификация на претенцията за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения и за определяне качеството на лицето, извършило подобренията /дали същото е извършило подобренията в качеството на владелец или държател/, както и по въпроса за момента, от който започва да тече погасителната давност във всяка една от хипотезите на чл. 55 ЗЗД.

Относно необходимостта от провеждане на разграничение между етажна собственост, при която етажните собственици са същевременно и собственици на земята-от една страна, и етажна собственост, при която етажните собственици не са собственици на земята, а притежават само право на строеж – от друга страна.

Следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си?

За разпределението на тежестта на доказване при иска по чл. 108 ЗС, във връзка с приложението на чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./, чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ , чл. 128, ал. 1 ГПК /отм./ чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./ чл. 188 ГПК /отм./, чл. 189 ГПК /отм./ както и по въпроса за цялостно обсъждане поотделно и в съвкупност на приобщения доказателствен материал.
За с приложението на чл. 68 ЗС , чл. 69 ЗС, чл. 79 ЗС относно придобиване по давност на обект, който първоначално е бил държавна собственост.

Дали презумпцията на чл. 69 ЗС се отнася и за случаите когато предаването на владението е въз основа на отстъпено право на строеж?

Относно иск за предаване владението на гараж,находящ се в същата сграда,че ако от момента на учредяване на право на строеж едно лице извършва действия по построяване на сградата с намерение за своене на определен обект в нея,то същото осъществява по този начин владение на ограниченото вещно право на строеж и придобива собствеността върху построеното.

За основанието на пренаемателя на недвижим имот да търси обезщетение за извършени от него подобрения от собственика – наемодател.

Относно неоснователността на предявеният установителен иск-по приложение на чл. 67 ЗС във връзка с чл. 69 ЗС и чл. 20 ЗС, свързан с характера на договора за учредяване на суперфиция и реализацията му и възможността чрез отчуждителна сделка в полза на трето лице да се дерогира нормата на чл. 67 ЗС, както и имат ли собствениците на земята някакви задължения към приобретателите -трети лица,по които съществува противоречива съдебна практика намерила израз в приложеното с изложеното влязло в законна сила решение на С. градски съд по идентичен казус.

Дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение?

Дали съсобственика, упражняващ фактическата власт, следва да демонстрира спрямо неползващия съсобственик намерението си да владее имота изцяло за себе си?

Относно извършените действия, свързани със своене на определен обект и осъщественото по този начин владение на ограниченото вещно право на строеж, както и действия, свързани с придобиване на собственост върху вече построения обект, с оглед приложението на чл. 79, ал. 2 ЗС.

Относно прилагането института на придобивната давност, без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост в рамките на конкуренцията на права на страните за един и същи период.
Относно промяната на държането във владение и демонстриране на намерението за своене към собственика.

Относно разграничаването на добросъвестния владелец от държателя. Към кой момент се определя цената на подобренията в чужд имот и от кой момент владелецът на земеделска земя, подлежаща на реституция се превръща в държател, в противоречие с постановките на Постановление № 6 от 27.12.2974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България?

Относно определение № 665 от 13.07.2009 год., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решени .

Дали може да се придобие по давност ид.ч. на съсобственик в имота, без да бъде манифестирана промяна в намерението да се свои тази част от другия съсобственик-владелец като относим и към приложението на чл. 69 ЗС във връзка с установената презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго?

Относно възможността да се завладее част от определена вещ в процеса на нейното създаване и да се придобие чрез владение с начален момент изграждането на етажа и обособяването му като самостоятелен обект, отделен от терена и останалите обекти в сградата и по касационната жалба на М. А. К. и К. В. К. Относно възможността владение, започнато от двама съпрузи, да продължи и след прекратяването на брака, ако и двамата упражняват фактическа власт върху имота и да доведе до съвместно придобиване на собствеността по давност.

Относно предпоставките за придобиване по давност на правата на останалите сънаследници.

Относно противоречиво решаване на идентични въпроси по различни дела на Пловдивския окръжен съд, по които ищецът е един и същ, а само ответниците са различни.

Относно противоречие с материалния закон при формиране на извода, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесиня апартамент, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на част от доказателствата и необснованост на извода, че ответникът Б. Й. С. не е придобил по давност апартамента.

Владението се определя от закона като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя – чл. 68 ЗС. В това определение са посочени двата основни елемента на владението, като относно втората съставка – намерението да се държи вещта като своя чл. 69 ЗС установява оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ето защо в случая не е било необходимо ответницата по иска, която се е позовала на изтекла в нейна полза придобивната давност да доказва намерението си да свои имота, както въззивния съд неправилно е приел, а ищецът е следвало да докаже, че през годините е държала имота за другиго, което не е сторено.

Когато чрез нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС страните целят заобикаляне на императивна правна норма за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по време на ограничителния режим по глава II на Закона за собствеността на гражданите, то придобивната давност е неприложима за времето до 10.04.1990 г. на основание чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗСГ /отм./. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият (собственикът) няма възможност (поради неведение) да се брани. Собствеността не се губи само защото собственикът не полза собствената си вещ.

По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./

По някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот.