чл. 69 ЗС

За проверка на извода на въззивния съд, че три мазета /на сутеренния етаж/ могат да се допуснат до делба отделно от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище на същия етаж, както и дали кухня, дневна, коридор /на първия етаж/ могат да се допуснат до делба отделно от три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка на същия етаж.

За проверка на извода на въззивния съд, че единият съсобственик може да придобие по давност идеалната част на другия съсобственик, без да демонстрира промяна в намерението, с което я държи, както и поради необходимостта да се изложат съображения по въпроса в кои случаи е възможно да се придобие по давност реална част от парцел /УПИ/.

Кой е началният момент на срока на погасителната давност за вземането за стойност за подобрения в чужд имот, извършени от гестора и в собствен интерес?

Как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?
Как следва да се прилага установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция?

Може ли и при какви условия незастроен недвижим имот, предназначен към 17.09.1991 година и към влизане в сила на ЗОбС съгласно застроителен и регулационен план „за поща“, да премине в собственост на Общината на основание някоя от нормите на § 7, ал. 1 т. 6 или 7 на ПЗР на ЗМСМА или § 42 ПЗР на ЗИД ЗОбС ( ДВ. бр.96 от 05.11.1999 година ) т.е. съгласно подобно отреждане предназначението на имота е за задоволяване нуждите на живущите в общината или на потребности от национално значение? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Може ли правопораждащото възражение по чл. 17а ППЗДОП /отм./ да се приеме и за правоизключващо възражение по § 7, ал. 1 т. 6 и 7 ПЗР ЗМСМА и могат ли фактически твърдения на съответната страна за това, че процесният имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на нейни праводатели да се приемат за правоизключващо възражение по § 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА и следва ли да бъдат квалифицирани като такива от съда? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

1. Приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС, когато целият съсобствен имот се прехвърля на трето лице по производен начин, без прехвърлителите да притежават правото на собственост в пълен обем и необходимостта невладеещите съсобственици да са уведомени за намерението за своене на приобретателя?
2. Следва ли разрешението по спора по чл. 76 ЗС да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение?

Следва ли владеещият съсобственик да доказва, че е манифестирал намерението си за своене и спрямо съсобственик, за който е установено по делото, а и между страните не се спори, че е в трайна неизвестност и с него през целия период не е било възможно да се осъществи контакт?

Допустимо ли е да се основава съдебно решение на факти, които не са въведени в процеса?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Необходимо ли е наследникът да демонстрира спрямо останалите завладяването на имота в хипотеза, когато владението е предадено от наследодателя на лице, което след смъртта му има качеството наследник по закон?

За владението върху сънаследствен имот.

При какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия на ПНИ доколкото е свързан с правния интерес на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, доказването на който е от значение за допустимостта на иска?

При претенция по чл. 76 ЗН по отношение на извършено възмездно разпоредително действие с целия получен дял по делба, която е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и липса на друго наследствено имущество, освен поделения на отделни дялове имот по нищожната делба, приложимо ли е правилото на т.3 от ТР № 72/1985г. на ОСГК на ВС – съставлява ли това прехвърляне продажба на наследство? Могат ли да се запазят последиците от разпоредителното действие с наследствения имот в този случай?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност манифеста за своене и следва ли владелецът съсобственик, завладял идеалните части на останалите съсобственици на вещта, да манифестира промяна на намерението си от държане на дяловете им в намерение да ги свои, чрез извършване на действия, достигнали до знанието им, при положение, че последното е обективно невъзможно?
Следва ли да се цени като дезинтересиране от имота и изоставянето му бездействието на собственик на земеделска земя, който е напуснал пределите на страната, не се е завръщал в нея и в продължителен период от време, от реституцията до снабдяване на трето лице с нотариален акт за собственост по давност не само не е смущавал владението на съсобственика-владелец, но и не е извършвал никакви активни действия на собственик в този продължителен период от време?

Как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?
Как следва да се прилага установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция?

Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и въведените от страните доводи и възражения.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За значението на уредения в преходните разпоредби на ЗУТ режим на търпимост на незаконни строежи и на удостоверението за търпимост при спорове за собственост на незаконен строеж.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За правото на защита на страна в охранителното производство по чл. 61 ЗН в хипотеза, при която заявлението за вписване на приемането на наследството по опис е подадено едновременно в две различни съдилища, само едно от които е местнокомпетентният съд.

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита с предаването му по договор по чл. 19 ЗЗД, намира ли приложение чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, включително след смъртта на продавача по предварителния договор?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За проверка на извода на въззивния съд, че по отношение на владението на лице, което е извън кръга на съсобствениците на имота, намират приложение разясненията на ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

1. За възможността съдът да признае вещни права на основание наследяване на лица, които не се позовават на придобивна давност като способ за придобиване на процесния недвижим имот от страна на техния наследодател и не сочат нито противопоставят друг придобивен способ срещу възражението на друг наследник, който релевира лично придобиване на имота на основание давност, в хипотеза на присъединено владение на наследодателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Може ли съдът да признае за собственици лица на основание наследство, без да има категорични доказателства, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. Може ли съдът да установи, че едно лице, без да е собственик, е владелец по см. на чл. 69 ЗС без да се проведе в хода на съдебното производство доказване и изследване на своителното му намерение по отношение на процесния имот? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За задължението на въззивния съд, при иск за собственост основан на наследяване по закон, да приложи служебно императивни материалноправни норми, регламентиращи наследяването по закон - правото на наследяване, принципите на наследяването по закон, правилата при определяне кръга на наследниците, групирането им по редове, последователността при призоваването им към наследяване, дяловете в наследеното имущество и т.н.

Относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнителните признаци на владението.

Следва ли въззивният съд да разгледа всички възражения и доводи на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на делото, като изложи собствени мотиви към решението, които следва да са логични и непротиворечиви?

Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху сънаследствения имот, той винаги ли е владелец на своите части и държател на частите на останалите сънаследници, и в какви хипотези един от сънаследниците може да установи фактическа власт с намерение да свои и частите на останалите наследници?

За възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

Длъжен ли е съдът да обосновава своите правни изводи и, в частност, да изложи съображения по свой извод за противоправно поведение при деликт; кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните и как следва да се преценяват дадените от тях показания?
Съдът, сезиран с иск по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, трябва ли да прецени поведение на пострадалия, което евентуално е в пряка причинноследствена връзка с увреждането?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита с предаването му по договор по чл. 19 ЗЗД, намира ли приложение чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, включително след смъртта на продавача по предварителния договор?

Могат ли лицата, заварени като ползватели в предоставени им за ползване земи, на които е признато право на задържане по силата на закона - пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ – да се позовават на придобиване на предоставения им имот в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, след като са оспорвали оценката на подобренията именно в това си качество и преди процедурата по законоустановения ред на пар. 4з, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ да е приключила, както и по въпроса за възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен?

За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, а не избирателно, само тези, които обслужват определена теза, да се произнесе в рамките на въззивната жалба по същество, като обсъди доказателствата и формира самостоятелни изводи от тях, да обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивното производство.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

Относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнителните признаци на владението.

При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?

Поначало предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. В случая ищецът с този иск по същество оспорва към определен минал период, а не понастоящем, правото на собственост на ответника, а оттук и вещноправното действие на прехвърлителната сделка, с която са се легитимирали ищците по уважения срещу нето иск по чл.108 ЗС, което е недопустимо.

Необходимо ли е при позоваване на придобивна давност за чуждите идеални части, съсобственикът да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си?

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

Следва ли стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания или дарения и от което наследниците получават части съобразно права им по закон, да бъде взета предвид, за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН и ако се установи такова накърняване, то тогава, то тогава разликата в стойността до пълния размер на запазената част да бъде допълнена чрез намаляване на дарението?

Какви са задълженията на въззивния съд във връзка с обсъждане на доказателствата по делото?

Дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл. 79 ЗС?

Следва ли съсобственикът в придобит по наследство недвижим имот, който се позовава на придобивна давност (по отношение на идеалната част от съсобствеността на друг съсобственик), да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имота на друг съсобственик и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са доведени до знанието на другия съсобственик?
Намира ли приложение установената в чл.69 ЗС презумпция в хипотезата на наследствен имот?

В хипотезата на придобивна давност – чл. 79 ЗС и сл., кое е правно релевантното действие, което прекъсва същата?

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

С оглед преценката на правилността на изводите на въззивния съд по приложимостта на разпоредбата на чл. 69 ЗС и наличието на намерение за своене /аnimus/ при констатираното споразумение /за послужване/ между ползвателя на апартамента, към който принадлежи процесното избено помещение, и ответниците, които твърдят, че са владелци на същото във връзка и с правата на ползвателя по чл. 56 ЗС и сл.

Владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл. 79, ал. 2 ЗС /погрешно в определението по чл. 288 ГПК е посочено чл. 70, ал. 2 ЗС/ на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност?

При иск по чл.76 ЗС следва ли да се приеме за недоказано насилието при отнемането на вещта, ако се касае до разрушена разделителна стена и изграждане на нова стена, отделяща помещение от останалата част от апартамента и присъединяването му към съседния, извършено въз основа на строителни книжа и разрешение за строеж, но без надлежно осъдително решение по ревандикационен иск, без изпълнителен титул и без проведен въвод във владение в изпълнително производство?

С цел проверка правилността на решаващия извод на въззивния съд, че искове, предявени по реда на чл. 108 ЗС и чл. 109, ал. 1 ЗС, не могат да бъдат уважени срещу ответник, който се е разпоредил с правото си на собственост преди предявяване на исковете.

Когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?

По съмнение за неговата допустимост, предвид възможността въззивният съд да се е произнесъл по нередовна искова молба: по петитум, който не отговаря на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.

От кой момент започва да тече погасителната давност за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик?

Щом давностният срок е изтекъл по време на брака, правото на собственост се придобива от двамата съпрузи и имотът става съпружеска имуществена общност, т.е. в тази хипотеза двамата съпрузи не се третират като самостоятелни и отделни владелци, а се счита, че те упражняват една обща фактическа власт, откъдето следва, че срокът тече и за двамата, независимо дали владението е започнало от двамата съпрузи през време не брака, или единият от съпрузите е започнал да владее сам отпреди сключването на брака. При това положение и предвидените в чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД основания за спиране и прекъсване на давността ще имат действие и за двамата.

Счита ли се за оборена презумпцията на чл. 69 ЗС съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК в отношенията между съсобственици, които от момента на придобиване на имота са установили самостоятелна фактическа власт върху реални части от него, съответстващи на квотата им в съсобствеността и отговарящи на изискванията за самостоятелен имот?

Поради съмнение за очевидна неправилност на изводите на съда, както в частта за квотите на съделителите, така и спрямо отхвърления иск за делба, поради несъобразяване на установеното от вещото лице и неоспорено от страните предназначение на сградите и обособените от тях самостоятелни обекти на правото на собственост, които не съответстват на заснемането на сградите в кадастралната карта.

За правния интерес от отрицателния установителен иск за собственост.

Предмет на установителен иск за собственост могат да бъдат реални части от урегулирани или неурегулирани поземлени имоти, дори ако границите им не са материализирани на място и имотите не са нанесени като самостоятелни в действаща кадастрална карта или ПУП. Тези граници могат да бъдат определени и чрез описанието им с помощта на вещо лице в хода на разглеждане на делото.

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Направеното признание на правата на останалите съсобственици, направено преди позоваването на давността не разколебава ли твърдяното намерение за своене на чуждите идеални части, което е следвало да бъде демонстрирано пред останалите съсобственици и изследвано в процеса?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?

Когато е надхвърлено правото на строеж, вещно правния режим на построеното в повече, което не представлява самостоятелен обект, поради несамостоятелен характер, следва ли режима на главната вещ по силата на приращението; за това могат ли да доведат до придобиване на правото на строеж въз основа на давностно владение действия, които по същество съставляват упражняване на правомощията на титуляра на вещното право на строеж да изгради сграда и да придобие собствеността върху построеното, т. е. реализацията на самото право на строеж и за това действията по реализацията на правото на строеж, предприети то трети лица имат ли за последица възникване на правото на строеж за титуляра му.

Спазено ли е изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерното дружество, за апорт на недвижим имот, постановен при действието на отменения чл. 172, т.5 ТЗ имотът е принадлежаща земя към сгради, индивидуализиран с неговия административен адрес?

Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

Дали презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана в отношенията между сънаследници когато фактическата власт на един от тях е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване от наследодателите?
За задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си.

В хипотеза, при която по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие право на собственост върху терена по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли ищецът по иск за собственост, основан на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност, да доказва, че е упражнявал непрекъснато фактическо въздействие върху имота /лично или чрез трето лице-държател/ през целия твърдян от него период на владение и след като фактическата власт върху чужд имот е придобита без правно основание, необходимо ли е да се доказват и други факти и обстоятелства, за да се счита доказана презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, като своя, т.е. че в неговото съзнание е налице анимус за своене, което от субективна страна и при наличието на останалите обективни признаци на владението е достатъчно да го направи собственик по давностно владение? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Необходимо ли е да се демонстрира промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, спрямо собственика, когато тя няма характеристиките на владение към момента на установяването й, както и дали с извършването на действия по поддържането и ремонтирането на имота може да се демонстрира промяна в намерението?

При съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част?
Отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ?
Когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание?

Дали презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага между сънаследници когато фактическата власт е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване?

Дали представлява съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 7 СК 1968 /отм./ участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност , ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения?

Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?

За начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите и по въпроса кой носи доказателствената тежест за опровергаване на установената в чл. 69 ЗС презумпция.

За необходимостта от преобръщане на държането във владение въз основа на конкретни действия за придобиване на чуждите идеални части по давност и доколко е налице такова преобръщане в контекста на установените по делото факти относно съществуващите сгради в дворното място към момента на придобиването им през 1967 год. общо от наследодателите на страните, установената фактическа власт, липсата на спор и извършването на преустройства и подобрения в тях от ответниците.

Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?

Позоваването на придобивната давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и от кой момент се счита, че е осъществено придобивното основание – от момента на позоваването на изтекла придобивна давност или от момента на изтичането на предвидения за това от закона срок?

Дали по отношение придобиването по давност на поземлен имот, заснет като отделна единица по действащия кадастрален план и по кадастралната карта, и урегулиран самостоятелно по действащия ПУП, са приложими ограниченията на чл. 200 ЗУТ?

Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство)?

Нередовна ли е искова молба за заплащане увеличена стойност на недвижим имот вследствие на подобрения /чл. 72 ЗС/, ако отделните подобрения са конкретизирани по вид и цена, но периодът на извършването е посочен общо като отрязък от време?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

За липсата на предпоставките на придобивната давност – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, което да е изрично демонстрирано пред собственика.

С какви действия сънаследникът би могъл да обърне държането на идеалните части на другите сънаследници във владение, дали действия, изразяващи се в завземането и ползването на някои от наследствените имоти, демонстрират намерение за своене?
Длъжен ли е въззивният съд, при преценка основателността на направено от наследник възражение за придобиване по давност на някои от делбените имоти, да анализира и обсъди направено от част от останалите наследници признание за осъществявано от този наследник владение върху идеалните им части и за придобиването им по давност?

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС по отношение на лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност, когато до изтичането на давностния срок то не е притежавало права върху имота по наследство.

Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка /по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/
Как следва да се извърши преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност /по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат ли да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС?

Представлява ли и кога инициирането и реалното провеждане на процедура по изменение на ПУП/ПРЗ явно проявление по отношение на трети лица, вкл. и спрямо реституираните собственици, на намерение за своене от страната, позоваваща се на придобивна давност и следва ли съдът да обсъди и вземе предвид и действията по деклариране на имота, заплащане на данъци, ограждане на имота и добиване на плодовете?

Дали фактическата власт върху поземлен имот има характеристиките на владение, ако е установена въз основа на предприета процедура по отчуждаване през 60-те години за нуждите на кооперация и върху него е изграден магазин, собственост на кооперацията, който тя ползва по предназначение?

Следва ли владелец - сънаследник, който е получил владението върху недвижим имот с предварителен договор от своя наследодател, след откриване на наследството да демонстрира спрямо останалите негови сънаследници, че упражнява фактическа власт върху целия имот единствено и лично за себе си, както и недвусмислено да афишира намерението си за своене?
Намира ли приложимост в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците?

Дали невъзможността за придобиване по давност на правото на собственост върху недвижим имот заради действието на законова разпоредба е обстоятелство изключващо възможността да се осъществява владение върху този имот?
Дали издаването на заповед по чл. 65 ЗОС и довеждането й до знанието на търговското дружество, упражняващо фактическа власт върху имота предмет на заповедта, е обстоятелство оборващо презумпцията по чл. 69 ЗС, ако заповедта не е изпълнена и дружеството продължи да държи и ползва имота, да го отдава под наем и прибира наемите в своя полза?
Дали действията на търговско дружество – подобрител на общински имот, изразяващи се в счетоводно заприходяване на недвижимия имот като дълготраен материален актив на дружеството, плащане на данък сгради и такса смет, неизпълнение на влязла в сила заповед по чл. 65 ЗОС и продължило след издаването й ползване на имота за дружеството, отдаването му под наем на трети лица и събиране на наемите в полза на дружеството, снабдяване с констативен нотариален акт по давност и предявяване на установителен иск за собственост срещу общината обективират намерение за своене на имота и установяват качеството на владелец на дружеството-подобрител?

За приложението на института на придобивна давност / чл. 79 ЗС/ в хипотеза на предадено владение приживе от наследодателя на наследник по закон и приложимостта на чл. 69 ЗС в отношенията между наследниците.
За момента на придобиване правото на собственост, и за правното значение на уговорка приживе с наследодателя за предаване на владението на недвижим имот за намерението на наследника, упражняващ фактическа власт върху имота в срока на придобивната давност, при изрично позоваване на последиците на придобивната давност.

Какво е значението при предявените по реда на чл. 109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението?

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношението между сънаследници?

За значението на предварителната уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, както и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда?

Следва ли при установяване фактическия състав на измамата по чл. 29 ЗЗД да се отчитат специфичните психически характеристики на лицето, които биха способствали за изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката?
Следва ли достоверността на свидетелските показания да се преценява с оглед всички доказателства по делото?

1. Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съделителите, когато съсобствеността произтича от наследствено правоприемство?
2. Има ли правата по чл. 74, ал. 2 ЗС, вр. чл. 72 ЗС наследникът, който не е доказал, че е извършил действия, обективиращи намерението му да завладее чуждите идеални части?

Относно значението на установената по силата на пълномощно фактическа власт върху вещта с оглед оборване презумпцията по чл. 69 ЗС.

Прилага ли се презумцията по чл. 69 ЗС при упражняване на фактическа власт от един от наследниците върху целия съсобствен имот ?

Какви са правомощията на въззивния съд при частично обжалване на първоинстанционното решение,ако едновременно с това се поддържа,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по формулираното в исковата молба искане в хипотеза,при която е предявен иск за признаване право на собственост срещу двама ответници,бивши съпрузи,основан на твърдение за осъществен и спрямо двамата ответници и то по време на техния брак общ факт?

Относно приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС между съсобствениците, един от които се позовава на придобивна давност по отношение идеалните части на другите, и за доказателствената тежест относно наличието на действия, обективиращи промененото намерение на владелеца и довеждането им до знанието на другите съсобственици.

Дали този владелец се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС, след като в посочения период няма качеството на сънаследникът, или следва да доказва, че е противопоставил намерението си да владее имота за себе си, е разрешен в противоречие на задължителната практика на ВКС?

Относно елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС и по-конкретно дали сред тях се включва изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца, т.е. владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика.

Необходимо ли е съсобственик, който твърди, че е придобил целия съсобствен имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, да доведе до знанието на другия съсобственик промяната в намерението си да свои целия имот, чрез действия, които да станат достояние на сънаследниците и до доказват несъмнено, че този сънаследник отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си?

Необходимо ли е съсобственик, който твърди, че е придобил целия съсобствен имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, да доведе до знанието на другия съсобственик промяната в намерението си да свои целия имот, чрез действия, които да станат достояние на сънаследниците и до доказват несъмнено, че този сънаследник отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си?

Относно задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели и за това на коя група от тях следва да основе крайните си изводи – на тази, която, макар и да не е на очевидци, явно е заинтересована от изхода на спора или на втората група, която може да свидетелства и за придобити по косвен път данни за релевантни за делото факти.

Относно необходимостта да бъдат съобразени вътрешните отношения между лицето,което твърди,че фактическата власт се упражнява от негово име и лицето,което упражнява фактическата власт върху един имот,както и по въпроса досежно начина,по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели,така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти,съдържащи се в други доказателства.

Дали подобрителят е владелец, съдилищата са длъжни да изхождат от презумцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена?

Би ли могло да съществува парцел в съсобственост идеална част от същия като публична общинска собственост, а другата идеална част от същия парцел като частна собственост, принадлежаща на търговско дружество, след като парцелът по регулационен план е отреден за търговското дружество и няма акт на общинската администрация , с който на имота да е даден статут на публична собственост ? Относно възможността да се придобие по давност от търговско дружество целия /като квадратура/ съсобствен с общината парцел , отреден по регулационния план за реализирано още към 1988 година мероприятие на държавата- построена газостанция и последващо разширение / 1996 год. , ако фактическата власт е осъществена за времето след обособяването му по последния в сила РП. Може ли да се приеме , при наличие издадения в рамките на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ констативен нотариален акт , че осъщественото владение е добросъвестно, поради липсата на съдебна практика и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на чл. 69 ЗС в такива хипотези ?

Относно момента, до който може да бъде въведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, предвид разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС. Относно правното значение на действията на пострадалия и неговите близки при отговорност за вреди от деликт.

Дали владението, предадено въз основа на договор, с който съсобственик прехвърля правото на собственост върху целия имот, изключва владението на другия съсобственик и съответно обуславя приложение на презумпцията на чл. 69 ЗС ?

Когато ищецът по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС извежда качеството си на собственик на имота на основание земеделска реституция, а ответникът възразява, че е бивш ползувател, чиито права са прекратени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но въпреки това е придобил имота по давност, намира ли приложение презумпцията на чл. 69 ЗС и в частност, необходими ли са доказателства, че ответникът е извършил действия, с които е обективирал своето намерение да завладее имота спрямо реституирания собственик?

Относно противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

Относно приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС и по чл. 83 ЗС, поради противоречие с практиката на ВКС решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, II г.о.

За дължимото поведение на сънаследник във връзка с придобиване по давност частите на другите сънаследници, когато не знае за тяхното съществуване.

Дали претендираните подобрения са извършени от ищеца в качеството на държател или на владелец?

Относно приложението на установената в чл.69 ЗС оборима презумпция и доказателствената тежест по оборването й в хипотеза, при който възражението за придобивна давност се противопоставя на притежавалото към момента на изтичане на давността лице.

Дали при общо правоприемство владението преминава към наследниците, както и за приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС?

Относно възможността да се придобие по давност частта на другия съпруг след развода във връзка с приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС и разясненията, дадени в ТР № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Относно свързани с предпоставките на придобивната давност като придобивен способ – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, в частност относно субективната страна на владението, изразяваща се в намерението да се свои вещта, за което законът е предвидил и презумпцията по чл. 69 ЗС. Относно въпрос, свързан с действията, които прекъсват придобивната давност, между които не е подаване на жалба до прокуратурата, според приетото в Р № 376 по гр. д. № 260/12 год. І г. о. на ВКС.

Допустимо ли е въззивният съд да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са оборени и да обоснове изводите си само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка, без да вземе предвид и доказателствата, събрани в съдебното производство и да не зачете легитимиращото действие на нотариалния акт без да извърши преценка дали събраните в съдебното производство доказателства опровергават констатацията на нотариуса ?

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на бивши съпрузи с противоположни интереси по делото, по което единият се позовава на изтекла в полза на двамата придобивна давност по време на брака, а другият отрича да е имал намерение да свои, респ. необходимо ли е общо намерение за своене при съвместно упражнявана от съпрузите фактическа власт като предпоставка за придобиване по давност на имот в режим на съпружеска имуществена общност?
Сочат ли на намерение за своене декларирането на имота и заплащането на данъци и такси за него?

Когато владелецът на един съсобствен наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?

Относно задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебния акт трябва да е мотивиран и обоснован.
Относно приложението на института на приобивната давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от бъдещите наследодатели, кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост.

Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно?

Правото на съпруга да обори презумпцията за съвместен принос по СК представлява ли наследимо имуществено право и то може ли да се упражни от лице, в чиято полза е направено завещание от наследодателя?

При предявен иск, или възражение по чл. 76 ЗС се конституира преобретателя като главна страна. По отношение на него задължително с отделен диспозитив следва да бъде обявена относителната недействителност на сделката, за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за допускане до делба. Постановяване на отделен диспозитив за обявяване на сделката за относително недействителна се налага и за формиране сила на пресъдено нещо в отношения между страните по нея и за реализиране на правата на преобретателя, ако имота се падне в дял на наследника-прехвърлител. В този случай ако имота се разпредели със съдебното решение по извършване на делбата в дял на прехвърлителя, преобретателя запазва правото на собственост върху него на основание нормата на чл. 76 ЗН и влезлите в сила решения за допускане и извършване на делбата. Когато възражението по чл. 76 ЗН е основателно по отношение на преобретателя по сделката, конституиран като главна страна, искът за делба следва да се отхвърли с диспозитива на решението дори да не е предявено като иск, за да се формира сила на пресъдено нещо по отношение и на преобретателя. Това би било отрицателна процесуална предпоставка за него, за да не може да предяви нов иск за делба като съсобственик по отношение на наследниците. Той ще реализира правата си по отношение на прехвърлителя-наследник – да запази собствеността върху имота, или да претендира права по отношение на прехвърлителя като съдебно отстранен въз основа на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата между сънаследниците си, а не чрез нов иск за делба на съсобственост, който би бил недопустим.

Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобственици, когато единият от тях извърши строителство в общото дворно място въз основа на нотариално заверена, но невписана декларация по чл. 56, ал. 2 З. /отм./ и установи владение върху построеното лично или чрез трето лице и може ли единият от съсобствениците да упражнява владение върху общата вещ чрез друг съсобственик?

Придобива ли право на собственост носителят на правото на строеж, върху обект, който е построил извън обема на учреденото му право? При позоваване на презумпцията по чл. 69 ЗС, кой носи доказателствената тежест за оборването й, владелците или оспорващите правата им върху имота ищци по ревандикационния иск?

Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, заявлението е негодно да учреди ограничено вещно право в съсобствения имот и не изразява промяна в намерението за владение спрямо всички съсобственици ?

Може ли съдът служебно да прилага давността като придобивен способ при липса на позоваване от съделителите поради противоречие с разрешението, дадено в т.1 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС?

Кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата?

При установено въз основа на предварителен договор владение върху имота, осъществявано в продължение на повече от 10 години необезпокоявано и непрекъснато, необходимо ли е да се доказва, че владелецът е отблъснал владението на праводателя по предварителния договор?
При установено владение върху недвижим имот кой носи доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС?

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в хипотеза, при която фактическата власт е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липса на уведомяване на собственика на промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

От кой момент тече срока за погасителна давност за подобрения и какво е значението за водения срещу извършилия на подобренията ревадикационен иск?

Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му?

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС, когато съсобственик упражнява фактическа власт върху целия съсобствен имот и представлява ли извършването на видими и явни действия по ограничаване на достъпа на съсобствениците в имота проява на собственическо отношение към целия имот?

Относно придобиването по давност от съсобственик на идеални части от недвижим имот, принадлежащи на друг съсобственик, необходимостта от манифестиране намерението за своене от владеещия имота съсобственикът и прилагането на презумпцията по чл. 69 ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Относно придобиването по давност от съсобственик на идеални части от недвижим имот, принадлежащи на друг съсобственик, необходимостта от манифестиране намерението за своене от владеещия имота съсобственикът и прилагането на презумпцията по чл. 69 ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Ако съсобственик упражнява фактическа власт върху недвижим имот на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, при разваляне на договора поради неизпълнение ще се приложи ли презумпцията на чл. 69 ЗС или следва да се приеме, че приобретателят е бил държател на идеалната част на другия съсобственик и за да започне да тече в негова полза придобивна давност, следва да промени намерението, с което владее и това да стане достояние на съсобственика?

За приложението на чл. 69 ЗС в отношението между сънаследниците на един имот.

1. При приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право, касае ли хипотезите на придобивна давност?
2. Изтеклият, установен от закона срок по чл. 79 ЗС води ли автоматично до придобиване на право на собственост и позоваването на давност елемент ли е от фактическия състав на придобивно основание?
3. За възможността да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и възможността неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?

Относно значението на извършените преди началото на давностния срок действия,за значението на действията,извършени след изтичането на този срок,за вида и характера на действията,представляващи владение,периода на тяхното извършване,за действията,с които се демонстрира намерение за своене и за значението на искането за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,извършено след изтичането на давностния срок.

Относно приложението на чл. 68 и чл. 69 ЗС при предявено искане за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения.

Дали при установено владение с намерение да се придобие собствеността върху имота следва да се приложи нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС?
Опровергано ли е удостовереното в нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка, след като разпитаните по делото свидетелите установяват същите факти, въз основа на които е съставен и акта?

Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение?

Приложими ли са изискванията за придобиване по давност на сънаследствена идеална част и към съсобствена идеална част и чия е тежестта за оборване на презумпцията на чл. 69 ЗС?

За начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, за необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, т. е. за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства.

Относно намерението за упражняване на фактическата власт в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, предвид презумпцията на чл. 69 ЗС.

Дали в производството по допускане на делба съдът следва да се произнесе с изричен диспозитив по възражение за прогласяване на относителна недействителност на договор на основание чл. 76 ЗН?

Следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си?

За разпределението на тежестта на доказване при иска по чл. 108 ЗС, във връзка с приложението на чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./, чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ , чл. 128, ал. 1 ГПК /отм./ чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./ чл. 188 ГПК /отм./, чл. 189 ГПК /отм./ както и по въпроса за цялостно обсъждане поотделно и в съвкупност на приобщения доказателствен материал.
За с приложението на чл. 68 ЗС , чл. 69 ЗС, чл. 79 ЗС относно придобиване по давност на обект, който първоначално е бил държавна собственост.

Дали презумпцията на чл. 69 ЗС се отнася и за случаите когато предаването на владението е въз основа на отстъпено право на строеж?

Относно неоснователността на предявеният установителен иск-по приложение на чл. 67 ЗС във връзка с чл. 69 ЗС и чл. 20 ЗС, свързан с характера на договора за учредяване на суперфиция и реализацията му и възможността чрез отчуждителна сделка в полза на трето лице да се дерогира нормата на чл. 67 ЗС, както и имат ли собствениците на земята някакви задължения към приобретателите -трети лица,по които съществува противоречива съдебна практика намерила израз в приложеното с изложеното влязло в законна сила решение на С. градски съд по идентичен казус.

Дали съсобственика, упражняващ фактическата власт, следва да демонстрира спрямо неползващия съсобственик намерението си да владее имота изцяло за себе си?

Дали може да се придобие по давност ид.ч. на съсобственик в имота, без да бъде манифестирана промяна в намерението да се свои тази част от другия съсобственик-владелец като относим и към приложението на чл. 69 ЗС във връзка с установената презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго?

Владението се определя от закона като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя – чл. 68 ЗС. В това определение са посочени двата основни елемента на владението, като относно втората съставка – намерението да се държи вещта като своя чл. 69 ЗС установява оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ето защо в случая не е било необходимо ответницата по иска, която се е позовала на изтекла в нейна полза придобивната давност да доказва намерението си да свои имота, както въззивния съд неправилно е приел, а ищецът е следвало да докаже, че през годините е държала имота за другиго, което не е сторено.

По някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот.

За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.