не се явява обуславящ извода на въззивния съд относно приетия за установен факт за наличие на устна уговорка между страните съсобственото им жилище след развода да се ползва от майката и децата и след навършване на пълнолетие от децата докато учат и се устроят със собствено жилище, защото за установявана на такава уговорка въззивният съд се е позовал не само на приетото от него, че тази уговорка била безспорна между страните, но и на установяването (потвърждаването) на такава уговорка със свидетелски показания, т. е. приел е доказването на такава уговорка с два допустими доказателствени способа по ГПК, всеки от които самостоятелно е годен да установи този факт. Липсва следователно общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция по смисъла на ТР №1/2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно поставеният въпрос от касатора - с изключение на приемането на уговорката за безспорна, не кореспондира в останалата му част с данните по делото, защото първоинстанционният съд е процедирал в съответствие със задълженията си по чл. 140 и чл. 146 ГПК: докладът по началния иск за делба е допълнен с доклад по насрещния иск с определение с №265710/16.09.2021 г., в последното съдът е включил твърдението на ответника по насрещния иск с отговора му, за такава устна уговорка между бившите съпрузи, разпределил е доказателствената тежест за доказването на такава уговорка и правилно е възложил тази тежест на ответника по насрещния иск, като е допуснал на същия един свидетел за установяване на изложените от него с отговора на насрещната искова молба обстоятелства (сред които е и това за устна уговорка относно ползването на жилището и след пълнолетието на децата ), доклада с допълнението към него е обявен за окончателен в откритото съдебно заседание на 24.11.2021 г. в присъствие на ищцата по насрещния иск и нейния пълномощник и без възражения и без нови доказателствени искания. На второ място, соченото по този въпрос решение по чл. 290 ГПК по друго дело на ВКС не се явява относима съдебна практика, защото дадения с него отговор на въпрос е с оглед извършено от въззивния съд процесуално нарушение- приемане от въззивния съд за недоказан факт, по който факт в първата инстанция страните не са имали спор, каквото нарушение в настоящия случай няма. Ето защо липсва и допълнителното основание за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.