Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 68 ал. 2 ЗС

Чл. 68. […] (2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

чл. 68 ал. 2 ЗС

Чл. 68. […] (2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Упражняването на владение, което е явно и демонстрирано спрямо цялото общество, представлява ли демонстриране на владение с намерение за своене и спрямо лицето, което се легитимира по документ като собственик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

по чл. 280, ал. 1 ГПК, макар да са обуславящи по смисъла на т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има богата практика на ВС и ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Приема се, че подобренията могат да се предявят от ответника или по реда на чл. 72, ал. 3 чрез възражение за право на задържане по предявен осъдителен иск по чл. 108 ЗС - решение №882 от 8.07.2008 г. на ВКС по гр. д. №4074/2007 г., II г. о., решение №201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №2329/2013 г., II г. о., или чрез насрещен иск - решение №1375 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №4656/2007 г., IV г. о., решение №79/28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №4416/2019 г., II г. о.; че когато претенцията за подобрения е предявена по реда на чл. 72, ал. 3 ЗС съдът не постановява осъдителен, а само условен диспозитив – че вещта се предава само след заплащане на конкретно посочена стойност на подобренията – решение №201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №2329/2013 г., II г. о., решение №93/25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №1358/2015 г., I г. о., решение №24/25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №2617/2021 г., I г. о., решение №436/25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №1028/2008 г., I г. о.; че когато по установителен иск за собственост ответникът не е предявил насрещен иск за подобрения, съдът няма основание да ги присъжда, в противен случай решението му е недопустимо - решение №78 от 7.08.2023 г. на ВКС по гр. д. №3691/2022 г., I г. о. Следователно – няма пречка претенцията за подобрения да се предяви самостоятелно, извън правото на задържане, но това винаги става с иск, включително и насрещен, а не с възражение. В настоящия случай насрещен иск за подобрения не е предявен, а тъй като искът за собственост не е осъдителен, а установителен, то няма и как на ответника да се признае право на задържане до заплащане на извършените от него подобрения. Въззивното решение е изцяло съобразено с посочената практика на ВКС, която изключва поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не се явява обуславящ извода на въззивния съд относно приетия за установен факт за наличие на устна уговорка между страните съсобственото им жилище след развода да се ползва от майката и децата и след навършване на пълнолетие от децата докато учат и се устроят със собствено жилище, защото за установявана на такава уговорка въззивният съд се е позовал не само на приетото от него, че тази уговорка била безспорна между страните, но и на установяването (потвърждаването) на такава уговорка със свидетелски показания, т. е. приел е доказването на такава уговорка с два допустими доказателствени способа по ГПК, всеки от които самостоятелно е годен да установи този факт. Липсва следователно общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция по смисъла на ТР №1/2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно поставеният въпрос от касатора - с изключение на приемането на уговорката за безспорна, не кореспондира в останалата му част с данните по делото, защото първоинстанционният съд е процедирал в съответствие със задълженията си по чл. 140 и чл. 146 ГПК: докладът по началния иск за делба е допълнен с доклад по насрещния иск с определение с №265710/16.09.2021 г., в последното съдът е включил твърдението на ответника по насрещния иск с отговора му, за такава устна уговорка между бившите съпрузи, разпределил е доказателствената тежест за доказването на такава уговорка и правилно е възложил тази тежест на ответника по насрещния иск, като е допуснал на същия един свидетел за установяване на изложените от него с отговора на насрещната искова молба обстоятелства (сред които е и това за устна уговорка относно ползването на жилището и след пълнолетието на децата ), доклада с допълнението към него е обявен за окончателен в откритото съдебно заседание на 24.11.2021 г. в присъствие на ищцата по насрещния иск и нейния пълномощник и без възражения и без нови доказателствени искания. На второ място, соченото по този въпрос решение по чл. 290 ГПК по друго дело на ВКС не се явява относима съдебна практика, защото дадения с него отговор на въпрос е с оглед извършено от въззивния съд процесуално нарушение- приемане от въззивния съд за недоказан факт, по който факт в първата инстанция страните не са имали спор, каквото нарушение в настоящия случай няма. Ето защо липсва и допълнителното основание за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са правни по смисъла на приетото в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. №1/2009 г., ОСГТК, а са фактически и касаят изводите на съда досежно липсата на доказателства за превръщане на държането във владение. Отговорът им изисква преценка на събраните по делото доказателства и правилността на направения от въззивния съд извод, че липсват доказателства за превръщане на държането във владение и че такова действие не съставлява неплащането на наемната цена, защото последното по съществото си е неизпълнение на облигационно задължение, а в производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да се произнася по правилността на въззивното решение. Следва да се отбележи, че по въпроса относно трансформирането на държането във владение е налице трайна практика на ВКС/ напр. решение №270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. №1162/2009 г. на II ГО на ВКС; решение №41/26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №4951/2015 г., I г. о./, в която се приема, че в случаите, когато собственикът на имота предостави ползването му на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС и не може да доведе до придобиване на собственост по давност. В случай, че държателят промени намерението си и превърне държането във владение, то в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Видно от обжалваното решение, въззивният съд се е съобразил с тази практика на ВКС, като е изложил мотиви относно наличието на доказателства за своенето на имота. Въз основа на конкретно установените по делото факти съдът е приел, че нито едно от действията на ищеца и праводателя му не представлява демонстрация пред собственика на фактическо собственическо отношение към имота, като е съобразил и обстоятелството, че по делото са приложени молби от ищеца и от наследодателя му, съдържащи признание на собствеността на държавата и доказващи, че те не държат имота като свой.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За характера на фактическата власт, установена преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и упражнявана от ответниците след влизане в сила на ПНИ, при положение, че са обжалвали изготвената по реда на пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ оценка на подобренията в процесния имот.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

за това налице ли е идентичност между исковете по чл. 61, ал. 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД е неотносим към спора в производството по чл. 288 ГПК, още повече, че съдът не се е произнесъл по него. Съдът не е приел от фактическа страна за доказано твърдението на ищеца, за наличие на споразумение за прехвърляне на собствеността върху имота /1/2 ид. ч./, поради което и поставения въпрос при наличието на подобно споразумение и квалификацията в тази хипотеза не е била предмет на обсъждане от въззивния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересуваната страна е направила възражения за нищожност; 2. Когато процесуалното действие е извършено от адвокат без представителна власт, длъжен ли е съдът да даде указания на страната да потвърди извършеното процесуално действие по реда на чл. 101 ГПК; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани; 4. Когато правнорелевантните факти се доказват със свидетелски показания, длъжен ли е съдът при оценка на свидетелските показания, в рамките на процеса по събиране на гласни доказателства да прави в мотивите на постановеното решение оценка на свидетелските показания по следните критерии – начина, по който свидетелите са узнали тези факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желаните на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си; 5. Длъжен ли е въззивният съд да уважи искания на страната, които водят до правилно събиране на допуснати от въззивния съд доказателства, несъбрани неоснователно от първоинстанционния съд; 6. Длъжен ли е въззивният съд служебно или по искане на страната в процеса да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевентен факт по делото, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за необоснованост на първоинстационното решение и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; и 7. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на своето решение приетото заключение наред с всички останали доказателства. Релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първата група въпроси – в противоречие с решение №131 от 12.04.2013 г. по гр. д.№1/2013 г. на ВКС, ІV г. о., втората група въпроси – в противоречие с решение №79 от 12.07.2017 г. по гр. д.№3244/2016 г. на ВКС, ІV г. о. и решение №305/27.06.2012 г. по гр. д.№1110/2011 г. на ВКС, ІV г. о., трети въпрос – в противоречие с решение №330/28.11.2011 г. по гр. д.№1519/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., четвърти въпрос – в противоречие с решение №635/25.10.2010 г. по гр. д.№1405/2009 г. на ВКС, І г. о., Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012 г. по тълк. д.№1/2012 г. на ВКС, ОСГК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за закупуване на имота пред Л. М. неколкократно, на което последният му отвръщал да си го работи“. Съдът е счел, че посоченото становище по същността си представлява признание на неизгоден за страната факт, като последният се установява непротиворечиво и от останалия доказателствен материал по делото. Приел е, че заявявайки искането да закупи чуждия имот, ползвателят още веднъж е потвърдил пред неговия собственик, че не го счита за свой, съответно, че не го владее с намерение да го свои, признавайки правото му на собственост. Визирал е, че ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС - налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота, и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост, фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява не за другиго, а изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право