1. Длъжен ли е съдът да назначи повторна експертиза, когато е приел, че заключението по допуснатата като повторна тройна експертиза не е обосновано и/или възниква съмнение за неговата правилност, да упражни правомощията си по чл. 203 ГПК, в случай че по делото са налице две заключения, които дават различен отговор на поставения въпрос; при наличие на противоречиви констатации на приети по делото две съдебно-технически експертизи по въпрос, касаещ специални знания, следва ли съдът да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация чрез назначаването на нова експертиза; как следва да процедира съдът, в случай че прецени, че експертните заключения са необосновани и е налице съмнение за тяхната правилност – да се лиши от специалните знания на експертите, като игнорира и не кредитира съдебните експертизи или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна; следва ли въззивният съд да допусне нова тричленна съдебно-техническа експертиза, за да изясни противоречието между приетата в производството единична и тройна експертиза, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от противоречивите заключения е оспорено с възражения; 2. В случай че ищецът в производството по чл. 108 ЗС е придобил право на строеж от лице, което не е собственик на целия имот, налице ли е пълно и главно доказване на предявения иск по чл. 108 ЗС; когато правото на строеж върху имот е учредено в полза на трето лице само от един съсобственик, вторият съсобственик, който не е учредил суперфиция, при построяване на сградата става ли собственик на съответните идеални части от всеки самостоятелен обект в сградата по приращение; и 3. Налице ли е нееквивалентност на престациите по договора за замяна на недвижими имоти предвид разликата в данъчната оценка на заменяните имоти и обстоятелството, че задължението за изграждане на имотите, за което се прехвърля право на строеж на самостоятелни обекти в сграда в замяна на поземлен имот, остава задължение на лицето, което прехвърля право на строеж върху лозе.