за обосновани с тезата, че в наследствената маса не са включени цели имоти – сутеренния етаж на вилната сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант и навес с оградни стени и е оценена вила от 24 кв. м., вместо действително съществуващата на 45 кв. м., като е налице и несъобразяване с фактическото предназначение, ползването и статута на вилната сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант. Посочените твърдения изразяват несъгласието на касатора с изводите на съда, че вилната сграда, застроена на 109 кв. м. е жилищна и не притежава необходимите характеристики на хотел, а сутеренния етаж не е самостоятелен и е предназначен да обслужва жилищните етажи, както и че навесът с оградни стени не е самостоятелен обект на вещни права, а принадлежност към жилищната сграда. Доколко тези изводи на съда са обосновани, може да бъде проверено при проверка правилността на въззивното решение при постановяване на касационно решение по чл. 290 ГПК, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Същевременно спор относно застроената площ на старата вилна сграда, която и в четирите изслушани по делото експертни заключения, е посочена на 24 кв. м., не е бил повдиган в първоинстанционното производство.