1. Следва ли съдът, когато обсъжда събраните по делото гласни доказателства да се мотивира защо дава вяра на едни свидетели, а не кредитира показанията на други; 2. Ако съдът не възприема прието по делото експертно заключение, длъжен ли е да изложи конкретни и обосновани мотиви за това и да го прецени наред с останалите доказателства; 3. С погиването на вещта и погасяване на правото на ползване при условията на чл. 59, ал. 3, предл. първо ЗС, за кого възниква щета и право да претендира обезщетение за вреди от погиването й – за собственика или ползвателя; Допустимо ли е да се присъди обезщетение по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, резултат от погиване на вещ, в полза на ползвател – несобственик на вещта вместо на титуляра собственик; 4. При условия, че за да се използва процесният имот, следва да се извърши основен ремонт, който съгласно чл. 57 ЗС е задължение на ползвателя и това обстоятелство поставя получаването на наем, респ. реализирането на имуществена облага в зависимост от бъдещо несигурно събитие, може ли да се приеме, че по отношение на ползвателя изобщо е възникнала реална вреда; 5. Допустимо ли в хипотеза на съпритежание на правото на ползване върху един недвижим имот и при неразпределено по реда на чл. 32 ЗС право на ползване, притежателят на Ѕ ид. ч. от правото на ползване да отдава под наем реална част от имота; При условие, че не може да се отдаде под наем реална част от имота, допустима ли е средномесечният наем да се определя като механично се намали с Ѕ средномесечния наем, който би се получил за целия имот или това обстоятелство следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на решението.