„Допустимо ли е съгласно правилата на процесуалния закон да се установява със свидетелски показания количествено измерими често извършвани нарушения-вдигане на шум и вибрации от външно тяло на климатик, поставено на фасадата на сграда-в режим на етажна собственост?“ се поставя във връзка с твърдението му, че въззивният съд е приел, че с така поставеният климатик се създават пречки, по- големи от обикновените за упражняване правото на собственост, само въз основа на свидетелските показания, като е пренебрегнал събраните по делото писмени доказателства. Счита, че този въпрос има значение за изхода по делото, тъй като се отнася до нормите касаещи мястото за поставяне на външното тяло на климатика и изискванията за безопасност и здравословни условия относно допустим шум и вибрации. Поставеният въпрос касае съобразяването на тези норми и в исковото производство по чл. 109 ЗС, което е и от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че той е решен и в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в Решение №33 от 18.02.2016г. по Гр. Дело №4320/2015 г. на ВКС, I г. о. и Решение №35/18.05.2017г. по Гр. Дело №3422/2016г. на ВКС, II г. о. Следващият поставен въпрос е “ 2. Какви са критериите за преценка на неоснователното действие на ответника, пречещо на ищеца да упражнява своето право при двете задължителни условия за уважаването на иска: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем и по какъв начин подлежат на установяване от ищеца?“ при наведени твърдения, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017 г. по тълк. дело №4/2015г. на ВКС, ОСГК и Решение №123 от 04.10.2019г. по Гр. Дело №3424/2018г. на ВКС, 1 г. о. доколкото по делото е останало недоказано неоснователното и и противоправно действие, осъществявано от ответника. Третият въпрос: „3. От какво зависи преценката на това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното?“ се поставя при наведено твърдение, че въззивният съд е уважил претенцията в противоречие с Решение №123 от 04.10.2019г. по Гр. Дело №3424/2018г., I г. о., в което се посочва, че преценката дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията, за което липсват доказателства по делото. Формулираният последен въпрос: „4. Представлява ли нарушение на правото на собственост поставянето на климатик, което действие е било утвърдено от Общото събрание на етажната собственост с решение да не се премахват поставените до момента климатични тела на външната стена на сградата, и какво е значението на това решение /влязло в законна сила/ в производството но негаторния иск?“, касаторът посочва, че е от значение за точното прилагане на закона и е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На последно място касаторът излага, че нарушенията на съда при формирането на изводи при пренебрегване на правилата на правната и формалната логика са в разрез с основните положения на гражданския процес, въздигнати в основни начала, един от които е „установяването на истината, при чиято липса несъмнено е налице и очевидна неправилност на съдебното решение, което съставлява основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.