Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 35 ал. 1 ЗС

Чл. 35. (1) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

чл. 35 ал. 1 ЗС

Чл. 35. (1) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „ Следва ли съдът да постанови съдебното си решение като съобрази твърденията на страните, събраните доказателства и да формира собствени мотиви, които да съответстват на въведения по делото предмет и на установените по делото факти и обстоятелства? Има ли предоставена от закона възможност съдът да аргументира решението си с несъществуващи в правния мир факти /несъществуващо вписване в ТР/, с невъведени твърдения /за извършено вписване в ТР, за недобросъвестност на ответника към датата на разпоредителната сделка/ и ако съдът е мотивирал решението си на основание невъведени по делото твърдения и недоказани и дори несъществуващи факти, в противоречие с формалната логика, изпълнил ли е съдът основното си задължение да мотивира съдебния акт страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК?“; 2. „За ангажиране на отговорността по чл. 57, ал. 2 ЗЗД има ли значение добросъвестността на отчуждилия вещта, към кой момент се преценява добросъвестността/недобросъвестността – при сключване на сделката, при завеждане на исковата молба по иска по чл. 649 ТЗ или при влизане на отменителното решение в сила? Чия е доказателствената тежест за установяване добросъвестност към релевантния момент и следва ли съдът да укаже на страните за това? От кой момент ще се счита, че получателят на вещата е узнал, че я държи без основание по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД – от датата на влизане в сила на решението, е което е уважен предявеният срещу него иск по чл. 649 ТЗ, от датата на предявяване на този иск или от датата на сключване на впоследствие отменената разпоредителна сделка /21.09.2012 г./?“; 3. „Ако ищецът в производството по чл. 57, ал. 2 ЗЗД не твърди, че ответникът е бил недобросъвестен към датата на разпоредителната сделка, с която ответникът се е разпоредил в полза на трето лице с вещта, а извежда твърдение, че ответникът е узнал на по-късен етап, че лицето, с което е договарял се е намирало във висящо производство по несъстоятелност към датата на сделката, може ли съдът без наличие на твърдение за недобросъвестността към тази дата, да приеме за доказана по делото и да приложи последиците й при постановяване на съдебното решение?“; 4. „Ако разпоредителната сделка от ответника по иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е извършена преди поканата и без да е доказано по делото, че се е разпоредил при „знание, че държи вещта без основание, отговорността на ответника по коя правна норма следва да се ангажира - по чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД или по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД?“; 5. „Поканата до длъжника по смисъла на чл. 57 ЗЗД представлява ли елемент от фактическия състав на правната норма или има значение само за задължението за заплащане на лихви? Счита ли се за покана до длъжника-ответник в производството по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството-ищец, с което този ответник е договарял, ако същата не е обявена в Търговския регистър и съответно по делото не са представени доказателства за такова обявяване? Покана до длъжника по смисъла на чл. 57 ЗЗД ли е образуването на производство по чл. 649 ТЗ срещу настоящия ответник за връщане на веща в масата на несъстоятелност или едва с влизане в сила на решението, с което искът по чл. 649 ТЗ е уважен, представлява покана до длъжника?“; 6. „Длъжен ли е въззивния съд при липса на доклад от първоинстанционния съд, при изготвянето на доклада във въззивната инстанция да квалифицира правния спор, да разпредели доказателствената тежест и да посочи доказателствените средства, с които страните да докажат разпределените им факти? Когато в предявен иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД съдът е разпределил на ищеца доказателствената тежест за установяване на елементите на цитираната правна норма, към кой момент следва да се установи наличие на предпоставките по цитираната правна норма – към датата на разпореждането с вещта или към датата на поканата?“ и 7. „От кой момент започва да тече давността за получателя на вещта да иска прихващане с насрещни вземания, произтичащи от задължения на ищеца за ползването на вещта – от датата на влизане в сила на решението, с което е уважен предявения срещу него иск по чл. 649 ТЗ, от датата на предявяване на този иск или от датата на сключване на отменената разпоредителната сделка?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение №98/10.05.2018 г. по гр. д. №3722/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №125/29.05.2012 г. по гр. д. №534/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №126/9.05.2011 г. по гр. д. №421/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №447/18.11.2011 г. по гр. д. №1964/2010 г. на ВКС, IV г. о., т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/2001 г., решение №192/289.01.2018 г. по т. д. №44/2017 г. на ВКС, I г. о., решение №31/28.04.2015 г. по гр. д. №5214/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №112/18.07.2013 г. по гр. д. №509/2012 г. на ВКС, III г. о. и решение №38/04.06.2019 г. по гр. д. №498/2018 г. на ВКС, III г. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Допустим ли е иск с основание чл. 75, ал. 2 ЗН на неучаствало в делбата лице, за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба на повече от една вещи, само частично – само по отношение делбата на една от поделените вещи, на която само вещ ищецът твърди да е съсобственик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Длъжен ли е съдебният изпълнител след датата на описа на имота, за който се е уверил по реда на чл. 483 ГПК, че към деня на налагане на възбраната е бил собственост на длъжника, да извършва последваща проверка на собствеността? Длъжен ли е съдебният изпълнител са спре/прекрати изпълнението върху недвижим имот, за който след надлежна проверка по чл. 483 ГПК е извършил опис и е насрочил публична продан, ако непосредствено преди проданта бъде вписана искова молба по спор за собственост? Следва ли при вписана след възбраната искова молба с която се оспорва собствеността, съдебният изпълнител да извърши допълнителна проверка или да предприеме други действия за уточняване собствеността? Ако след извършена публична продан на недвижим имот съдебният изпълнител бъде уведомен за възникнал спор относно правото на собственост на длъжника, как следва да се разпореди със сумата, получена от проданта и при какви обстоятелства има право да я задължи по сметката си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед констатацията, че през процесната преградена площ преминават общият вертикален канализационен щранг и общият захранващ водопровод и липсата на изложени от въззивния съд аргументи относно значението на тези обстоятелства, сочещи на функционално предназначение за задоволяване нужди на всички етажни собственици. (По иск на основание чл. 109 ЗС, предявен от Етажна собственост против физически лица да преустановят действията, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху площ, принадлежаща към общите части в северозападния коридор на избения етаж на сградата, като ответниците бъдат задължени да премахнат незаконно поставената в коридора стена и врата, както и незаконно изградената в горепосочената площ тоалетна)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

1. Липсата на нотариус в даден съдебен район неподлежащ на доказване факт ли е или е факт, който на общо основание подлежи на доказване от страната, която черпи благоприятни правни последици от него и ако съдът се позовава на такъв отрицателен факт, длъжен ли е на основание чл. 155 ГПК да уведоми страните? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. Ако в срока по чл. 193 ГПК страна по делото е оспорила истинността на документ пред първоинстанционния съд, той е открил производство по оспорването, но не е разпределил доказателствената тежест и дори е заличил допуснатата експертиза, длъжна ли е оспорващата страна да прави повторно искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК при условие, че се е позовала на нарушение на процесуалните правила във въззивната жалба относно разпределяне на доказателствената тежест между страните? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бранислава Павлова

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1. Липсата на нотариус в даден съдебен район неподлежащ на доказване факт ли е или е факт, който на общо основание подлежи на доказване от страната, която черпи благоприятни правни последици от него и ако съдът се позовава на такъв отрицателен факт, длъжен ли е на основание чл. 155 ГПК да уведоми страните? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. Ако в срока по чл. 193 ГПК страна по делото е оспорила истинността на документ пред първоинстанционния съд, той е открил производство по оспорването, но не е разпределил доказателствената тежест и дори е заличил допуснатата експертиза, длъжна ли е оспорващата страна да прави повторно искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК при условие, че се е позовала на нарушение на процесуалните правила във въззивната жалба относно разпределяне на доказателствената тежест между страните? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бранислава Павлова

Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

За възможността с договор за доброволна делба на съсобствен имот, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, да се прехвърли право на собственост върху построен в имота самостоятелен жилищен обект, който е изключителна собственост на съделителя-прехвърлител, на друг съделител-съсобственик на имота.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право