1. Длъжен ли е съдът да разгледа възражението за придобивна давност, за да прецени дали ответникът има качество на съсобственик на процесния имот, считано от 2011 г., или е трето за съсобствеността лице и да формира правилен извод за основателността на предявения иск; 2. Длъжен ли е съдът преди преценката си за основателност на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС да установи качеството на ответника – купувач, дали е трето за съсобствеността лице, или преди покупката на идеалните части, предмет на иска, той е притежавал качеството на съсобственик на друго придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС; 3. Следва ли при възражение за изтекла придобивна давност за начален момент на същата да бъде приета датата на сключване на договор за покупко-продажба в нотариална форма, обявен много по-късно за нищожен; 4. Когато в производство по чл. 135 ЗЗД страните по увреждащи кредитора сделки за определен недвижим имот са признати за недобросъвестни и искът е бил уважен спрямо тях с влязло в сила решение, следва ли при последваща сделка между същите страни, за същия имот, при същия увреден кредитор, добросъвестността им да бъде отново предмет на самостоятелен иск по чл. 135 ЗЗД, за да се приеме, че и последващата сделка между тях е недействителна спрямо същия кредитор; 5. Когато страните по последваща прехвърлителна сделка са били страни и в производство по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, в което недобросъвестността им е установена с влязло в сила съдебно решение по отношение на същия имот и спрямо същия кредитор, може ли последният да се брани срещу тази сделка по пътя на възражението; 6. Трябва ли при преценка на активната легитимация на ищеца в производство по чл. 33 ЗС съдът да изследва въпроса за действителността, респ. относителната недействителност на сделката, легитимираща го като собственик на идеални части от процесния имот, при положение, че с влязло в сила решение по иск по чл. 135 ЗЗД е призната недобросъвестността както на ищеца - приобретател, така и на неговия праводател - продавач за същия имот, а също е признато увреждането на кредитора и знанието на страните по сделката за това увреждане. В този случай може ли ответникът да се брани чрез възражение; 7. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да се произнесе с реални, пълноценни мотиви, сочещи начина на формиране на решаващия му извод, че „заобикаляне на закона в правния, а не в житейския смисъл няма; 8. Има ли разлика между заобикаляне на закона в правен и заобикаляне на закона в житейски смисъл и в какво се изразява; 9. Следва ли въззивният съд да прецени какъв е крайният резултат за ищеца с придобиването на 13.18/161.90 ид. ч. от процесния имот през 2007 г., за да направи извод дали тази сделка е сключена при заобикаляне на закона; 10. Дадената от съда възможност на „Дайнмайк“ ЕООД да изкупи идеалните части на ответника П. за сумата от 75 000 лева, определена като продажна цена в предварителния договор от 08.03.2004 г., отговаря ли на изискването на чл. 33 ЗС изкупуването да бъде „при същите условия“, като се има предвид продължителния период от време - повече от 18 години между подписването на този договор и решението на САС; 11. Следва ли да се отчита при уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС фактът, че при изминал дълъг период от време драстично са се променили условията, при които е била определена продажната цена. В този случай може ли да се приеме, че съдът разпорежда изкупуване при същите условия в нарушение на закона; 12. Може ли да се приеме, че е налице добросъвестно упражняване на правото на изкупуване, осъществено продължително време /2011 години/ след придобивната сделка през 2007 г., и въз основа на нотариален акт, за който на ищеца е известно, че продавачът му не е собственик в отношенията с ответника.