1. „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства; 2. „Задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, за да установи вярно фактологията и предмета на спора и води ли неговото бездействие до необоснованост на постановеното решение; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства събрани по спора за наличието на отрицателната предпоставка за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК „съделителят да няма друго жилище по отношение на съделителя, заявил възлагателната претенция, включително приетата по делото експертиза относно възможността за обособяване на два самостоятелни дяла на другото жилище на заявилия възлагането съделител, и при уважаване искането на последния, да изложи мотиви защо приема, че другият съделител не е опровергал твърдението за наличието на отрицателната предпоставка; 4. „Доказана ли е отрицателната предпоставка по чл. 349, ал. 2 ГПК (като част от доказването на едно материално субективно право) „съделителят да не притежава друго жилище, когато съделител направил искане за възлагане на неподеляем имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК не докаже и не представи никакви доказателства, че не притежава друго жилище нито на територията на общината, в която се намира процесния имот, нито на територията на страната; 5. „Отрицателното условие да „няма собствено жилище следва ли да се разбира в смисъл съделителят с възлагателна претенция да не притежава друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното определение по пар. 5, т. 30 ДР ЗУТ и на изискванията на чл. 40 ЗУТ - да има самостоятелен вход, най- малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него, или отрицателното условие да „няма собствено жилище следва да се приеме, че е налице само в случаите, при които притежаваната идеална част не може да служи за задоволяване на жилищни нужди на претендиращия възлагането съделител“; 6. „Представлява ли промяната в пазарната цена на делбения имот обективно настъпил (новонастъпил) в хода на делото факт и длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с тази настъпила в хода на делото промяна; 7. „Следва ли въззивната инстанция да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта относно приложения способ за извършване на делбата - възлагане на допуснатия до делба като неподеляем имот в полза на заявилия възлагателна претенция съделител, при което по силата на императивната разпоредба на чл. 349, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да определи и паричното уравнение на дяловете на останалите съделители“. Поддържа, че решението е очевидно неправилно.