1. При заведен отрицателен установителен иск от съсобственик спрямо друг съсобственик за част от дял, длъжен ли е ищецът да посочи в исковата молба и докаже факти: с какво се нарушава ползването и управлението на общата вещ по чл. 30-32 и 33 ЗС, чл. 41 ЗС, чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, при делба чл. 34 ЗС, съответно чл. 69 ЗН, легитимира ли се пред трети лица ответникът със самостоятелни права, над тези които притежава, оспорва ли и с какви действия правата на собственост на ищеца, осуетено ли е упражняването на правото на собственост на ищеца от действия на ответника; 2. Липсата на констатации за непълнота на исковата молба и указания в доклада по чл. 146 ГПК за доказателствената тежест на ищеца по първия въпрос, представлява ли съществено процесуално нарушение; 3. Освобождава ли се от тежестта да доказва обстоятелствата по първия въпрос ищецът, в случай че основава исковата си претенция на оспорване на придобит от ответника по-голям дял по договор за дарение, при условията на частична недействителност на сделката; 4. Налице ли е правен интерес на ищеца от завеждане на отрицателен установителен иск, в случай че претенцията е за частична недействителност на придобивна сделка на ответника и при уважаване на иска намалената част от дела на ответника няма да отиде в патримониума на ищеца, а ще увеличи дяловете на другите съсобственици, които не участват в делото; 5. В хипотезата на четвъртия въпрос, от уважаването на иска ще настъпят ли правни последици за останалите съсобственици, неучаствали в делото и ищецът може ли да предявява чужди права, правата на неучастващите в процеса съсобственици /процесуален субституент/, по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК. Допустим ли е такъв иск, без положителна процесуална предпоставка – упълномощаване от съсобствениците, неконституирани по делото; 6. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато се претендира, че за ищеца не е без значение кой е негов съсобственик, при положение, че вътрешните отношения между съсобствениците по чл. 32 ЗС не зависят по правило от личността на собственика, т. е. правото на собственост не е с оглед личността; 7. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, включително по възражение относно незаконосъобразност на доклада по чл. 146 ГПК по делото и относно неконституиране на всички съсобственици на имот;