Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 30 ал. 2 ЗС

Чл. 30. […] (2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

чл. 30 ал. 2 ЗС

Чл. 30. […] (2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Длъжен ли е делбеният съд да зачете силата на пресъдено нещо, формирана по гр. д.№269/2015 г. на Ловешкия районен съд, с предмет установителен иск за собственост между същите страни, на същото основание и за същия имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие с т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС - основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По материално -правния въпрос за възможността наемните правоотношения между едни и същи страни за една и съща вещ да продължат повече от 10 години, ако са породени от един наемен договор, според касаторите въззивното решение противоречи на практика по чл. 290 ГПК, а именно Решение №333/23.11.2012 година, постановено по [населено място] №167/2012 година ВКС и Решение по т. д. N2838/2009 г. на първо т. о., ВКС по чл. 290 ГПК, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Считат, че неправилно и незаконосъобразно СГС е приел, че ответникът „Компауър“ ЕООД упражнява фактическата власт върху имота на валидно право основание - договор за наем от 01.07.1999 година, действащ до 01.07.2024 година. В противоречие с трайната практика на ВКС, съдът е приел, че договорът е сключен като срочен за пет години, считано от 01.07.1999 година, като при липса на писмено предизвестие за прекратяването му, отправено от една от страните един месец преди изтичане на петгодишния срок, срокът на договора се продължава автоматично за нов петгодишен срок. Излагат, че дори да се приеме, че договорът за наем не е бил прекратен поради промяна в първоначалната редакция на чл. 229, ал. 1 ЗЗД съгласно която отпада забраната за сключване на договори по- дълги от 10 години за търговски сделки, то самата искова молба има характера на предизвестие за прекратяване, като на основание чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното материално право. Следващият формулиран въпрос е относно действието на исковата молба като предизвестие за прекратяване на договора, независимо от вида му и задължението на въззивния съд да се съобрази с това, като отрази правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, и вземе предвид и фактите, настъпили преди предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, като се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС- Определение №60241/03.06.2021 година по [населено място] №1142/2021 година, поради което попада в приложеното поле за допускане на касационно обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, касаторите считат, че са налице основания за допускане до касационно обжалване по всеки от поставените въпроса.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

в допълнителното им изложение вх.№2342/04.02.2022 г. По иска с основание чл. 108 ЗС формулираните въпроси, които обобщено се свеждат до задължението на въззивния съд да определи правилната правна квалификация на предявения иск по чл. 108 ЗС, като изхожда от фактическите твърдения и петитум на исковата молба, при съобразяване и на целения резултат-разпределеине ползването на съсобствен имот, да реши правния спор съобразно действителната, а не номиналната правна квалификация на предявения иск по чл. 108 ЗС, за порока на въззивното решение ако е постановено при неправилна правна квалификация на иска и за допустимостта на въззивното решение, ако обстоятелствата и доказателствата по делото сочат, че е предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не такъв по чл. 108 ЗС и е налице висящ идентичен спор по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС (въпроси 1-4 и 7-8), за задължението на въззивния съд да спре производството относно вещното право на собственост върху процесния имот на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при наличие на висящ друг спор с участие на същите страни ( Г. С. и П. Л.) с предмет иск за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и конститутивен иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС относно придобитите от настоящия ищец идеални части от имота (въпрос 5), относно предпоставките за уважаване иска по чл. 108 ЗС съобразно наведените от ищеца и ответниците твърдения и възражения (въпрос 6). По жалбата срещу въззивното решение в частта по потвърждаване първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК, са поставени въпроси - Липсата на представен от страната списък на разноските в писмен вид в последното по делото заседание, е основание да не се присъдят на страната разноски, при положение че те са поискани устно в заседанието при хода по същество и са поискани в минималния размер по Наредба №1/2004 г. на ВАдвС, и в последващата писмена различно искане няма, преповторено е вече направеното такова за разноски съгласно приложени договор за правна помощ и списък на разноските (въпрос 1), При такава хипотеза като горепосочената лишена ли е страната от правото да иска произнасяне по въпроса за разноските или е преклудирана еиднстевно възможността да се иска преизчисляването им чрез изменение на съдебния акт в частта за разноските (въпрос 2) и Следва ли при горните обстоятелства страната да бъде лишена от присъждане на разноски с оглед посочени решения на СЕС0 Р. от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 г. и С-202/2004 г. относно колизията между правилата на свободната конкуренция и правото на ВАдвС да определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, и Р. от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 г. и С-428/2016 г. с което се допуска националният съд да присъди разноски дори и под тези минимални размери (въпрос 3).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

следва ли да се допусне и разгледа по същество направеното пред втора инстанция искане за допускане на нова експертиза след като е открит нов сравнителен материал и следва ли служебно въззивния съд да назначи такава. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - решение №137/11.10.2019г. по гр. д.№4409/2018г. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

във втората фаза е бил за поделяемостта на дворното место. Според единичната и тройната СТЕ, дворното место е неподеляемо, защото жилищната сграда е разположена на регулационната линия, построена е в режим на свободно, а не свързано застрояване и не може да се образуват два УПИ с нормативно необходимото лице към улицата. Изискването на ЗУТ за минимален размер на лице на УПИ към улица, дори след намаляване с 1/5, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗУТ, т. е. до размер 12,80 метра не може да се спази, тъй като разстоянието между западната фасада на жилищната сграда и западната регулационна линия на парцела е около 13 метра, но при евентуално разделяне на парцела следва да се осигури разстояние от поне три метра от западната фасада на сградата до новопредвидената странична регулация /защото съществуващата сграда е построена в режим на свободно застрояване, а не свързано/, т. е. общото лице на новообразувания парцел към улицата /западно от сградата/ следва да е поне 15,80 метра, каквото лице в конкретния случай няма. Такова разстояние не е налице и от източната фасада на сградата до източната странична регулационна линия. Затова е прието, че становището на главния архитект на Община Етро поле по чл. 201, ал. 1 ЗУТ на л. 190 по делото е необосновано, а парцелът е неподеляем. Тъй като допуснатите до делба имоти са два при двама съделители, предвид дяловете на всеки от тях и установеното, всеки от тях кой имот е стопанисвал, съдът ги е разпределил по чл. 353 ГПК. и е постановил уравнение на дяловете в пари, съгласно нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН. РС е съобразил това, че е налице невъзможност за теглене на жребий, дефинирана в т. 5 ППВС №7/1973 г. - „когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни“ и че в този случай не се съставя разделителен протокол, според постановеното в същия тълкувателен акт. Съобразено е и приетото в ТР №2/2021 г. на ОСГК на ВКС относно това, че за разпределение по чл. 353 ГПК не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение и разясненията в мотивите, че тази норма не изисква изразено съгласие от съделителите за начина на разпределение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1. Приложим ли е чл. 76, ал. 1 ЗН към разпореждане, извършено от наследник с част от наследствения дял, в полза на външно на съсобствеността лице, ако другият наследник притежава и дял от имота на основание различно от наследяване /дарение/?
2. Налице ли е промяна в квотите на съсобствеността при делба с трети съсобственик, при която е поставено в общ дял имущество на двама съделители? (Относно производство по съдебна делба на основание чл. 34 ЗС между физически лица и „Стара Загора проект“ ЕООД)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бранислава Павлова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

За задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните относими към спора доказателства, като изгради самостоятелни изводи от тях. (По положителен установителен иск за собственост на единадесет земеделски имота и една гора с искане съдът да признае, че ищците са изключителни собственици, като същите са се позовали на наследство, реституция и придобивна давност за периода след реституцията - 1999 – 2000 г. до предявяване на иска)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право