за релевантната стойност на дълготрайните материални активи на дружеството при определяне на стойността на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ, обективирана в решението по т. д.№ 468/2011г. на ІІ т. о. на ВКС. Твърди се, че ответното дружеството не е извършвало преоценка на активите си за периода 2007-2015г., т. е. не е прилагало „задължителния по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗСч. Счетоводен стандарт 16 относно преоценката”. Поддържа се, че ако този стандарт се приложи и се извърши преоценка на ДМА, в баланса на дружеството, отразяващ справедливата пазарна цена на недвижимия имот, активите /от 7 333 000лв./ превишават пасива /от 2 660 000лв./ и паричната равностойност на дела на наследодателя на ищеца е 2 336 500лв. В тази връзка се посочва, че ответното дружество не може да се ползва от факта на неизпълнение на задължението си да води счетоводните си книги в съответствие със закона и приложимите счетоводни стандарти като „избягва” преоценка на активите си. Касаторът акцентира, че въззивното решение е несправедливо, тъй като няколко месеца след прекратяване на членството на наследодателя му, ответното дружество е продало своите активи - земя и сгради за продажна цена от около 6 милиона лева и именно това е реалната цена на ДМА към релевантния за определяне на стойността на дружествения дял момент - 31.05.2019г. Счита за верен изготвения от вещото лице баланс съгласно т. 5 от заключението в което е заложена цена на ДМА „ако преоценка на активите е била извършена“. Поддържа, че за изчисляване на размера на дружествения дял следва да се приложи „правилната и задължителна“ по закон - чл. 13 ЗСч и Счетоводен стандарт 16 преоценка на активите на дружеството с цел изготвяне на достоверен баланс към 31.05.2019г. Искането е за отмяна на решението и потвърденото с него първоинстанционно решение и уважаване на предявения иск със законните последици.