е формулиран, както следва: „Длъжен ли е съдът да следи при проверка за допустимост на иска и при констатиране на допуснати нарушения на императивна материално-правна норма, визирана в чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ - липса на уведомление от прокурора, да остави ИМ с правно основание чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ без движение и да даде срок за отстраняване на недостатъците, съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК?”. В изложението се поддържа становище за нередовност на исковата молба, произтичаща от допуснато според касаторите нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ, определено от тях като „липса на уведомление от прокурора. От данните по делото /том І от първоинстанционното дело, л. 117 и л. 123/ се установява, че уведомления по чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ са направени, като макар и неточно адресирани /до директора на КОНПИ /, същите съдържат реквизитите по чл. 25, ал. 2 от същия закон и имат вътрешно процесуална релевантност за реализиране на следващите процесуални действия за движение на производството, предхождащо предявяването на иска. Обстоятелството, че въпросните уведомления не са изготвени във формата, указана в приложение №1 ЗР на Инструкция №513 от 11.03.2013 г., обн. ДВ, бр. 30/26.03.2013 г. не прави исковата молба по чл. 74 ЗОПДНПИ нередовна. Производството, предхождащо предявяването на иска КОНПИ се състои от последователно развиващи се действия, имащи за цел изготвяне на иск, който следва да има съдържанието, регламентирано в чл. 127 и чл. 128 ГПК и съгласно 77, ал. 4 ЗОПДНПИ доказателства относно обстоятелствата, изброени в нормата на специалния закон. Изготвянето на представените уведомления по чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ, при спазване изискванията на чл. 25, ал. 2 от същия нормативен акт, без съобразяване на посочения образец не е засегнало правата на участниците в производството /такива твърдения няма, а и от данните по делото не се установява изготвянето на уведомленията по чл. 25 ЗОПДНПИ да е засегнало права на участниците в производството/, както и не се отразило на валидността на крайния акт, с който приключва производството, предхождащо съдебното производство – иск по чл. 74 и сл. ЗОПДИНПИ, предявен въз основа на решение на КОНПИ по чл. 61, ал. 2, т. 2 от същия закон /с. з./. От доказателствата е видно, че мотивираните доклади по чл. 61, ал. 1 с. з. са изготвени от компетентния орган – директора на ТД на КОНПИ – Велико Т., решенията чл. 61, ал. 2, т. 2 с. з. са изготвени от компетентния орган, по реда на предвидената в нормата процедура, а исковата молба отговаря на изискванията на ГПК и ЗОПДНПИ. Цитираният въпрос не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа хипотеза – нередовност на искова молба, която не е съобразена с развитието на процесуалното правоотношение в конкретния случай, при който сезирането на съда е редовно, а съдебното производството процесуално допустимо. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за правна последица недопускането на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. За пълнота на настоящите мотиви е необходимо да се отбележи, че неправилно касаторите се позовават на ТР №3 от 19.07.2010 г. по т. дело №3/2009 г. на ОСГК и на ТР №1/2013 от 9.12.2013 г. по т. дело №1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС. С първото от цитираните тълкувателни решения ОСГК на ВКС се е произнесло по въпрос, неотносим към настоящия спор – съставлява ли вписването на искова молба, съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗС изискване за редовността й, неизпълнението на което обуславя приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК /чл. 100, ал. 2 ГПК – отм./, а с второто тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС се третира въпрос за хипотезите, при които възниква задължение за въззивния съд служебно да събира доказателства, който също така е неотносим към настоящия спор. Необходимо е да се отбележи още, че становището на касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съгласно което правото на Държавата да отнеме имущество възниква от фактически състав, в който се включва уведомлението по чл. 25, ал. 2 ЗОПДНПИ е неправилно. Правото на Държавата да отнеме незаконно придобито имущество, защитавано с иска по чл. 74, ал. 1 с. з. е очертано с разпоредбите на чл. 1, вр. чл. 21 с. з., а уведомлението по чл. 25 вр. чл. 22 с. з. е част от последователно развиващи се действия в производството по проверка по чл. 21, ал. 2 с. з., което не засяга фактическия състав на имуществената отговорност на ответниците, нито редовността на сезирането на съда. С оглед на всичко изложено по - горе следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.