/Дали, когато в Службата по вписванията е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, вписването е нищожно /недействително/, а когато вписването е постановено по искане на нелегитимирано лице- чл. 600 ГПК или по което съдията по вписванията се е произнесъл без да е бил сезиран, вписването е недопустимо? Дали е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно?/ не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е част от предмета на делото и не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение: В него въззивният съд е отхвърлил иска за собственост с решаващия мотив, че постановеното в полза на ищеца срещу праводателите на ответниците решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 07.04.2003 г. за покупко-продажба на процесния земеделски имот не е противопоставимо на ответниците предвид изключението, предвидено в чл. 226, ал. 3 ГПК. Съдът не е следвало да се произнася по въпроса дали заличаването на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е валидно /дали е нищожно, недопустимо или се касае за вписване на несъществуващо обстоятелство/, тъй като не е бил сезиран с такъв установителен иск и тъй като този въпрос е бил предмет на разглеждане по друго дело /гр. д.№213/2018 г. на Районен съд- Балчик/, за решението по което е прието, с определение №358/26.06.2018 г. по ч. гр. д.№287/2018 г. на Варненския апелативен съд, че няма преюдициално значение за настоящия спор.