1. Допустимо ли е в рамките на спор за собственост, съдът да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан, предвид стабилитета на постановлението, установен от чл. 496, ал. 3 ГПК (чл. 379 ГПК /отм./); 2. Допустимо ли е в рамките на спор за собственост относно идеална част на имота, съдът да се произнася в мотивите си относно целия недвижим имот; 3. Допустимо ли е и в съответствие с принципа на служебното начало по чл. 7 ГПК въззивната инстанция да приема едва с решението си за служебно известни фактите (без уточнение кои са тези факти) по изпълнително дело, което е приложено по друго исково дело, на основание, че са разгледани в един и същи ден, едно след друго и от същия състав на съда; 4. Допустимо ли е въззивно решение, когато вътрешното убеждение и правните изводи на съда са основани на погрешната представа кои са ответниците по иска и формирани спрямо неучастващи по делото лица; 5. Всички ли основания за прехвърляне на имот не могат да се противопоставят на обезпечения с възбрана кредитор; 6. Има ли как да бъде противопоставена на вписаната обезпечителна възбрана върху имот в полза на държавата, вписването на последваща изпълнителна възбрана на трето лице, довела до постановление за възлагане; 7. Следва ли противопоставимостта на вписано решение по искова молба за постановяване на други решения по чл. 112, б. „з” ЗС да се отчита от датата на вписване на обезпечителна възбрана, когато същата е отменена, и не е спазен срока по чл. 115, ал. 2 ЗС.