чл. 109 ЗС

Изводът на въззивния съд, че извършеното от ответника незаконно пристрояване върху съсобственото на страните дворно място, пречи на ищците да упражняват правомощието ползване на поземления имот върху застроената площ, е несъответен на събраните по делото доказателства и не е съобразен с постановеното от същия съд, в същото производство и със същия акт съдебно решение по иска по чл.32, ал.2 ЗС, влязло в сила. Застроеният терен се намира изцяло в реалната част от поземления имот, разпределена за самостоятелно ползване на ответника, не попада изцяло или частично в реалната част, разпределена за самостоятелно ползване от ищците, нито в определената за общо ползване реална част от дворното място. Тези 13 кв.м. не намаляват свободната площ от имота, разпределена за самостоятелно ползване от ищците, а намаляват свободната площ от имота, разпределена за самостоятелно ползване от ответника. Ищците не твърдят, а и по делото няма данни процесната реална част от 13 кв.м. от лятната кухня да им пречи да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях първи жилищен етаж от жилищната сграда – същите не ограничават достъпа им до общите части, например до северния вход на двуетажната жилищна сграда (както правилно е приел първоинстанционният съд), а разположението им е такова, че не биха могли да причинят и засенчване на жилището на ищците. Като е приел, че незаконното пристрояване на лятната кухня пречи на ищците „да упражняват в пълнота правото си на собственост върху дворното място – като незастроено“ и е осъдил ответника да премахне пристроената реална част, въззивният съд е постановил решение, което е необосновано и с което е нарушена разпоредбата на чл. 109 ЗС.

Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

За задължението на въззивния съд да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, а също и на задължението му служебно да пристъпи към събиране на доказателства за проверка обосноваността на фактическите констатации на първата инстанция когато такова оплакване е въведено в жалбата.

Може ли диспозитивът на постановеното по реда на чл. 109 ЗС решение да бъде бланкетен без да възпроизвежда състоянието, в което следва да бъде възстановен обектът?

Следва ли да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, ако ищецът не е посочил с какво незаконният строеж му пречи да упражнява правата си?

Да се провери допустим ли е иск за собственост (установителен или ревандикационен), предявен за складово помещение /мазе/, каквото не е изградено и не съществува в обективната действителност.

С оглед вероятната му недопустимост, поради произнасяне от съдилищата извън родовата им компетентност.
Попада ли в хипотезата на “очевидна фактическа грешка“ датата, вписана в постановеното съдебно решение, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 1 ГПК, когато предхожда датата на обявяването му в срочната книга на съда – т.е. тази по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК?

Достатъчно ли е приемане на решение за трансформиране на публична в частна общинска собственост на общинския съвет, за да се приеме за доказано, че съществуваща улица е публична общинска собственост, при данни по делото, че част от тази улица е продадена като прилежащ обект, част от стопански двор?

Подлежат ли на премахване в производството по чл. 109 ЗС обекти, имащи характеристиката на законен строеж при налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство, като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца, за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване /премахване/? В случаите, когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа /разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които касаят неговото право на собственост от създаденото състояние?

Относно приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл; да посочи кои доказателства и защо игнорира и кои кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото?

За проверка на допустимостта на въззивното решение и по-конкретно – да се провери дали има съответствие между търсената защита и постановения от съда диспозитив.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за спорното право.

За проверка на решаващия извод на въззивния съд, че гараж, разположен в съсобствено дворно място, пречи за използване на мястото и е основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС за събарянето му, когато пред вратата му има спряла кола или вратата му е отворена.

Допустимо ли е съдебно решение да почива на обяснения на вещо лице- технически експерт при разпит в открито съдебно заседание, които не са в обхвата на поставената му задача или представляват правни въпроси?

За служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Предвид особеностите на настоящия случай - извършено от първоначалните съсобственици разпределение на ползването на двора чрез обособяване на пракоместа и сключени след това от тях сделки, с които прехвърлят на други лица идеални части от поземления имот, то следва да се изясни допустимо ли е последващият приобретател на идеални части от поземления имот да защитава чрез иск по чл.109 ЗС възможността да ползва незастроената част от двора, върху която са разположени паркоместа?

Необходимо ли е за уважаването на иск по чл.109 ЗС да се докаже, че действията на ответниците, изразяващи се в извършено незаконно строителство в съсобствения имот и завземането по този начин на по-голяма част от дворното място, пречат на ищцата да упражнява правата си в него?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Длъжен ли е етажен собственик да осигури достъп на останалите етажни собственици до общи части на сградата, които са разположени /изградени/ в самостоятелен обект- лична собственост на този етажен собственик?

Следва ли да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, ако ищецът не е посочил с какво незаконният строеж му пречи да упражнява правата си?

За проверка на извода на въззивния съд, че иск по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за нищожност на прехвърлителна сделка с предмет вещно право върху недвижим имот е допустим и може да бъде уважен само по отношение на идеална част от този имот, доколкото само за нея ищецът има правен интерес от предявения иск.

Какви са правомощията на въззивния съд, когато установи, че е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд, както и следва ли въззивният съд да реши делото по същество, ако даде нова правна квалификация и разпредели доказателствената тежест на страните във въззивната инстанция, или следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция?

Изграждането на постройка в съсобствен имот без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и създава ли пречки за съсобственика да упражнява правото на собственост в неговия пълен обем? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението в хипотеза, при която е налице строителство на самата регулационна линия, както и на строеж, който навлиза в съседния имот, собственост на предявилото иска лице? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Следва ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Този иск може да бъде насочен не само срещу лицето, което е извършило неоснователните действия, които ограничават, смущават и пречат на собственика да ползва пълноценно собствената си вещ според нейното предназначение, но и срещу ответник, който поддържа и се ползва от така създаденото противоправно състояние.

За преценка допустимостта на въззивното решение с оглед определената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл.109 ЗС и от въззивния съд по чл.108 ЗС при искова молба, съдържаща твърдения, че ищците са собственици на имота, а ответникът на съседен имот с определено място за достъп до пътя, което той използва само за вход към имота си, а спорната площ покрил с чакъл и асфалт и неправомерно си устроил изход за автомобили до същия път и петитум да освободи завзетата площ от имота и да предаде владението върху нея.

При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема някои за неотносими, както и защо кредитира едни, а не кредитира други?
Дали в преценката си за допусната грешка при заснемане на поземлен имот в кадастралната карта съдът е задължен да изследва и да обоснове правните си изводи с прилагането на предходни, одобрени преди одобряване на кадастралната карта, регулационни планове и трансформацията на регулационните граници в имотни?

Постановеното от въззивния съд има за последица промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията (включително – строителството, извършено без учредено ограничено вещно право) принадлежат на собственика независимо от кого са извършени. Следователно, в случая е належащо да се прецени дали притежаващите 1/3 ид.ч. от терена, респ. от претендираното да се премахне строителство, имат самостоятелна процесуална легитимация да предявят иска по чл. 109 ЗС, от отговора на който въпрос е обусловена преценката за допустимост на разгледаните от въззивния съд претенции.

За тълкуването на съдебното решение.

Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на В и К операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?

Относно приложението на чл. 20 ЗЗД, на чл. 235 ГПК, чл. 236 ГПК и чл. 269 ГПК и на чл. чл. 109 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 50 ЗС.

В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?

От кой момент започва да тече погасителната давност по чл.67 ЗС, в случаите, в които съществуващата в режим на суперфициарна собственост сграда погине – от момента, в който същата загуби характеристиките си на “груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ или от момента, в който окончателно са премахнати останалите конструктивни елементи от поземления имот и теренът е разчистен?

Какво е съотношението между правото на собственика /съсобственика/ на земята да иска събаряне на построена в нея сграда по реда на чл. 109 ЗС и правото на собственика на сградата да я държи в чуждия /съсобствения/ имот на основание чл. 63 ЗС и чл. 64 ЗС?

Длъжен ли е етажен собственик да осигури достъп на останалите етажни собственици до общи части на сградата, които са разположени /изградени/ в самостоятелен обект- лична собственост на този етажен собственик?

Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Очевидната неправилност в случая се проявява като явна необоснованост на съдебния акт, предвид мотивите на окръжения съд, че имотите на страните са били извън регулация в периода 1985 г. – 1995 г. Този извод на съда влиза в противоречие с изложените от него факти относно наличието на регулационни планове от 1935 и 1976 г.

Очевидна неправилност на въззивното решение, предвид приетото в него, че след като по делото е установено, че ищецът е собственик на имота, а ответникът отказва достъп до този имот през вход, коридор и стълбище, които са изградени в сграда, която е собственост на ответника, но са функционално свързани и единствените, чрез които се осъществява достъпът до имота на ищеца, то искът по чл. 109 ЗС е основателен.

Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на ВиК операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?

Относно очевидна неправилност на съдебния акт по причина, че съдът е счел, че не са изпълнения указанията, каквито в действителност не са дадени.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните?

В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?

В производството по предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли да се доказва точно и конкретно с какво незаконният строеж пречи на засегнатия собственик да ползва имота си по предназначение или само с факта на неговото извършване в съсобствения имот – етажна собственост, това действие вече представлява нарушение на правото на собственост на засегнатите собственици?

За задълженията на въззивната инстанция да разгледа оплакванията във въззивната жалба, като анализира всички относими към спора доказателствата в тяхната взаимна логическа връзка и последователност, да обсъди всички факти и обстоятелства, като формира самостоятелни изводи от тях и реши спора по същество.

Следва ли да се приеме, че открит басейн е самостоятелен обект на собственост ако е изграден като част от дворната инфраструктура на планираното строителство на комплекс от сгради със смесено предназначение ако конструктивно и по своите технически характеристики не отговаря на изискванията за басейни за ползване с обществен достъп?
Следва ли терена, в който е изградена вертикална планировка към сграда – етажна собственост, включваща озеленяване, алеи и зона за отдих с басейн да се счита за прилежаща към сградата и съответно подлежи ли на ползване от етажните собственици?

Постройките, изградени законно, но с временен статут при действието на ЗТСУ /отм./ създават ли суперфициарна собственост и този статут от конструкцията на сградата ли се определя или от правният й статут, който й е придаден към момента на изграждането?

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

Изграждането на постройка на регулационната граница, чийто обем навлиза в имота на ищците във височина съставлява пречка за пълноценно използване на имота им и пречи ли за нормалното огряване от слънцето такава сграда, ако покрива й надвишава нормативно допустимата височина, т.е. ако нарушава строителните правила и норми?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно.

Следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде постановяване възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във възивната жалба, като обсъди всички доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, да коригира доклада по делото, ако е непълен и да приложи императивни правни норми дори въззивника да не се е позовал на тях, да събере нужните доказателства за прилагането им, ако долната инстанция не ги е събрала и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора?

Може ли съдът да приема наличие на обективен идентитет между предмета на спора по две дела въз основа на съдебно- техническа експертиза, без да запознае страните с нея?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде възстановено съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

Дали създаденото нетърпимо състояние на засегнатия имот в резултат на незаконен строеж и доказани други вредни въздействия съставляват създаване на пречки и неудобства за ползване на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС?
За задължението на съда да обсъди всички установени факти поотделно и в тяхната взаимна връзка.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?

За оплакванията относно непълнота на доклада за разпределяне на доказателствената тежест между страните във връзка с подлежащите на доказване конкретни факти.

Дали създаденото нетърпимо състояние на засегнатия имот в резултат на незаконен строеж (има се предвид изпълнението на канализацията в имота на ответниците при пристрояването и надстрояване на жилищната сграда през 2000 г.) и доказани други вредни въздействия съставляват създаване на пречки и неудобства за ползване на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС?
За задължението на съда да обсъди всички установени факти поотделно и в тяхната взаимна връзка.

Какво е значението при предявените по реда на чл. 109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението?

Налице ли е правен интерес от предявяване на негаторен иск, с който се търси защита срещу правни действия/ бездействия на ответниците, свързани с ползването на съсобствен с ищеца недвижим имот, както и преодоляване по съдебен ред на тяхното несъгласие за извършване на действия, които според ищеца са необходими и полезни за общия имот?

По какъв начин се установява обема на придобитото от публична продан когато е налице несъответствие между описанието на недвижимия имот в документите за собственост на длъжника и в производството по принудително изпълнение, включително в постановлението за възлагане?

Относно правното значение по иск с правно основание чл. 109 ЗС за защита правото на достъп до общи части на сградата, на обстоятелството, че сградата е построена като еднофамилна и при възникнала впоследствие етажна собственост достъпа до обща част се осъществява през самостоятелен обект, собственост на етажния собственик-ответник.

Какво е значението при предявените по реда на чл. 109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението?

Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес.

Възможно ли е временен горски път, изграден при спазване на нормативните изисквания и отразен в лесотехническия проект на ДГС /в случая на ДГС- С./, чиято експлоатация единствено осигурява достъп до съседен имот и изграденото в него хидроенергийно съоръжение , да престане юридически да съществува поради ненанасянето му в КВС на съответното населено място ,но фактическото съществуване на този временен горски път да възпрепятства собственика на горския масив да упражнява правото си на собственост при заявен иск по чл. 109 ЗС?

Възможно ли е да бъде осъдено по чл. 109 ЗС едно лице в качеството му на управител на етажна собственост при положение, че към момента на постановяване на решението това лице вече не е управител на ЕС?
Допустимо ли уважаване на иск по чл. 109 ЗС при положение, че се твърди, че към 2012 г. са били налице неоснователни действия, които към момента на постановяване на решението не се установяват?

За съотношението между правата на собствениците на отделни самостоятелни обекти в сграда, етажна собственост, и правото на собственост върху дворното място, в което сградата е построена въз основа на учредена суперфиция, при разрешаване на спор по чл. 109 ЗС за премахване на поставена от собственика на дворното място врата, осуетяваща достъпа на етажните собственици до това дворно място с позоваване на правата им върху общите части на сградата, включващ и произнасяне по допустимите ограничения в правото на собственика на земята при учредена суперфиция, свързан и с нейния статут.

Относно задължението на въззивния съд да прецени доказателствата и доводите на страните,както и конкретно,ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка,а ако по делото са събрани противоречиви доказателства,мотивирано да каже защо и на кои вярва,на кои не,кои възприема и кои не.

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

Длъжен ли е въззивният съд по свой почин да назначи вещо лице при необходимост от специални знания за разрешаване на въпрос от значение за решаването на спора?

Какъв е характера на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ПЗР на ЗУТ и каква е разликата с преместваемо съоръжение както и какво представлява обект “павилион”?

Относно правомощията на органите на общинската администрация по издаване на актове за изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации. Относно обхвата на инцидентния/косвения/ съдебен контрол спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации.

Относно значението на актовете на администрацията и в частност – на удостоверението за търпимост на незаконен строеж в производството по чл. 109 ЗС.

Относно възможността да се търси по реда на чл. 109 ЗС защита на правото на собственост срещу състояние, възникнало от строителство, съобразено с надлежно одобрени строителни книжа, вследствие на което етажен собственик е лишен от достъп до обща част от сградата.

Относно одобрения от административните органи проект за построяване и преустройство, когато това преустройство накърнява правата на трети лица. Относно възможността в исковото производство по чл. 109 ЗС да се извърши косвен съдебен контрол по отношение на материалната законосъобразност на административния акт, ако засегнатият от него собственик не е могъл да участва в производството по издаването му.

Относно пасивната легитимация по иска по чл. 109 ЗС, включваща според приетото от него необходимостта от извършване от ответника на неоснователното действие, твърдяно от ищеца, е в противорчие с представената съдебна практика – решенията по гр. д. № № 918/93 год. и 1598/73 год. на ВС, приемащи в обхвата й и поддържането на това противоправно състояние на нарушението към момента на предявяването на иска, а не само необходимостта ответникът да го е извършил.

Дали изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление (с оглед приложението на чл.17а от ЗППДОП (отм.)) може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен, не е индивидуализиран, за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Може ли съдът да не възприеме заключението на СТЕ без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК, съдебната практика приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните ? Може ли да се уважи иск за собственост ако ищеца не е доказал правото си на собственост. Съдебната практика без противоречие и в съответствие с нормите на чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС приема, че за да се уважат тези два иска следва ищецът да докаже правото си на собственост ?

Относно приложението на чл. 109 ЗС и правото на етажен собственик да защити нарушеното му право при използването не по предназначение на обща по естеството си част /комин/ от друг собственик на обект в сградата.

Дали в отношенията между ползвател, който няма право да придобие собствеността върху терена и реституиран собственик по ЗСПЗЗ, който не желае да запази изградената в имота сграда, е приложима защитата с негаторен иск по чл. 109 ЗС или следва да се приложи специалната уредба на пар. 4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ ?

Съсобственик чийто права са засегнати с прехвърлителна сделка от друг съсобственик може ли да защити правата си в делбеното производство. Съдебната практика /Р № 1021/04.03.2010г. по гр.д.№ 23/09 I гр.о. и Р № 34/11 от 03.01.2012г. по гр.д.№ 87/10 I гр.о./ приема, че в делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните?

Може ли чрез негаторен иск да се търси защита срещу въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца, но не нарушават установена от нормативен акт забрана и не засягат пряко имота на търсещия защита?

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Дали в производството по чл. 109 ЗС са задължителни другари всички етажни собственици в сградата, чието събаряне се иска и длъжен ли е съдът да осигури участието им като страни в производството по делото ? Относно адължителното другарство на съпрузите, когато предмет на спора е имуществено право върху вещ в режим на съпружеска имуществена общност.

Длъжен ли е съдията да указва на страните, че по някои технически въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси ?

Относно освобождаване на имота, като се демонтират и изнесат от него временните постройки.

Относно правната квалификация на претенцията за присъждане на сумата 10 000 лв. и по въпроса за правния интерес от търсената защита.

Относно неоснователността на иска за собственост, когато в мотивите приема , че спорни са само 30 кв.м. от цялата площ от 570 кв.м. и не е поискано изменение на иска. Допустимостта предмет на иска за собственост да бъде реална част от недвижим имот и следва ли същата да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел? Следва ли съдът в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС да извърши косвен контрол за материална законосъобразност на административен акт, когато в производството по издаването му е страна само един от съсобствениците ?

Ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост по отношение на общите части на сградата? За допустимостта съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице експерт при разпит в залата , които не са в обхвата на поставената му по делото задача? Изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи , монтиране на климатична инсталация/ външно тяло/ на външната стена на фасадата съставляват ли действия п възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС ?

Относно неправилност на решението поради постановяването му при неправилна преценка на приети като писмени доказателства документи, несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и противоречие на правните изводи с материалноправни норми.

Задължително ли е посочването на обслужващите помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни в титула за собственост, за установяване на правото на собственост върху същите, или принадлежността на правото на собственост на такива помещения и части от сградата може да се определя и от тяхното функционално предназначение и разположение?

Когато страната е съдействала за създаване на положението, което твърди че и пречи подписвайки книжата за приемане на обекта, може ли да претендира след това премахването му, като се съобрази, че така се създава правна несигурност и се претендира преразглеждане на индивидуални административни актове, от които са възникнали права за собствениците. За уважаване на негаторен иск следва да е налице смутено право на собственост, или ограничено вещно право на ищеца, действие на ответника, за което няма основание и причинна връзка между тях ?

Релевантно към спора по чл. 109 ЗС ли е, че твърдяното от ищеца наличие на неоснователно действие /бездействие/, което му пречи да упражнява правото си на собственост, не е предизвикано /възникнало/ в резултат на действията /бездействията/ на трети лица, а от такива на самия ищец?

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато пред нея за пръв път се констатират нередовности на исковата молба.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че длъжниците по изпълнително дело, осъдени с влязло в сила решение по чл.109 ЗС да възстановят магазин № 3 в партерния етаж и складовите помещения в сутерена на сградата в състоянието преди преустройството, осъществено въз основа на посочено разрешение на строеж, не са собственици на самостоятелен обект /гараж/, чието премахване е необходимо за изпълнение на влязлото в сила решение?

Когато е отчужден застроен недвижим имот и към момента на влизане в сила на рестуционния закон е запазена само една от съществуващите сгради, наличието на ново строителство съставлява ли пречка за възстановяване на собствеността върху терена и върху запазената сграда? В тази хипотеза има ли правно значение за реституцията обстоятелството дали новите сгради са законно построени /чл. 2, ал.6 ЗОСОИ/ и дали промяната във функционалното предназначение на имота чрез отреждането му за определено мероприятие, което е реализирано, е пречка за настъпване на реституционния ефект?

Допустимо ли е съгласно правилата на процесуалния закон да се установява със свидетелски показания количествено измерими често извършвани нарушения – вдигане на шум, изхвърляне на опасни отпадъци като машинно масло и миризми от него?

Разполага ли със защитата по чл. 109 ЗС собственик на имот, чието право върху него е нарушено чрез незаконен строеж или чрез допуснато отклонение при изпълнение на законно разрешено строителството, когато това отклонение да е несъществено по смисъла на „ „техническите възможности и/или благоустройствената допустимост на строежа? Обусловено ли е правото на защита на собствеността от административните актове, издадени за и при осъществяване на строителство в имот и когато то засяга имота на ищеца извън учреденото от него, или е достатъчно да се установи, че незаконното строителство или извършеното в отклонение от издаденото разрешение засяга и ограничава правото на собственост върху имота, в който е извършено? Може ли да се учредява право на преминаване с даване на съгласие или валидното му учредяване се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите по реда на чл. 192, ал. 1 ЗУТ?

Имат ли право общините и В и К дружествата да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, изградени от тях преди възстановяване на собствеността върху имота на бившите собственици и преди влизане в сила на Закона за водите от 2000 г. ?

Относно нарушение на принципа на служебно начало, предоставяща му възможност да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна.

Дали спазването на нормативните изисквания при извършването на законно регламентирана дейност е пречка да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на тази дейност, при установен наднормен шум, замърсяване и миризми?

Недопустимо ли е съгласно чл.299 ГПК решение по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, когато е налице влязло в сила решение за делба на имоти, част от които са различни от имотите, претендирани с иска по чл.124, ал.1 ГПК?

Налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск – вместо по заявения от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС е разгледал и постановил решение по чл. 108 ЗС и е предоставил на ищците защита, каквато те не са поискали в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и допустима ли е промяна на правната квалификация на иска? Относно основанието и вида на търсената защита между двата иска са различни. Допустимо ли е произнасяне по евентуален иск след уважаване на главния иск и в тази връзка допустимо ли е въззивната инстанция да квалифицира съединяването на исковете като кумулативно, след като от ищцовата страна изрично е заявено, че вторият иск е предявен при условията на евентуалност, налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд се е произнесъл по евентуално съединен иск по чл. 109 ЗС/а според състава на СГС – чл. 108 ЗС/, без да се е сбъднало поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за това – да бъде отхвърлен главният иск по чл. 26 ЗЗД, като се има предвид, че ищецът изрично е изразил волята си, че предявява двата иска при условията на евентуалност, а не като кумулативни? По какъв начин и към кой момент следва да се изчислят дяловете на етажните собственици от общите части по см. на чл. 38 ЗС и по реда на чл. 40 ЗС и съществува ли възможност етажните собственици да искат „попълване” на своите дялове с идеални части, които са били отчуждени преди възникване на етажната собственост, докато всички обекти в сградата са били собственост на едно лице? От кой момент възниква етажната собственост, съсобствеността върху обектите по чл. 38 ЗС и респ. от кога важат ограниченията, предвидени в чл. 38 ЗС? Може ли едноличният собственик на сграда, притежаващ всички обекти на правото на собственост в нея, свободно да се разпорежда с обекти, които биха представлявали общи части по см. на чл. 38 ЗС при евентуално възникване на етажна собственост в същата сграда?

Дали когато във въззивната жалба се правят възражения по факти, установени с приети от първостепенния съд експертизи и при направено искане от въззиваемия с отговора на въззивната жалба за допускане на нова съдебна експертиза със задачи пряко свързани с направените възражения, следва въззивният съд да уважи това искане?

Относно задължението на съда да разгледа и обсъди всички възражения на страните и доказателствата по делото,в това число и изслушаните и приети съдебно-технически експертизи.

Дали при влошено състояние на жилищната сграда и активност на съсобственик да я заздрави и укрепи, макар и в отклонение на предписанията на техническите органи, следва да се уважи негаторния иск за разваляне на сградата, предявен от другите съсобственици?

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника.

Относно правомощието на въззивния съд при констатиране на допуснати процесуални нарушения по конституиране на всички задължителни другари е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено без участието на задължителни другари на страната на ответниците по предявения от касатора иск по чл. 109 ЗС.

Налице ли е неоснователно засягане на правото на собственост чрез извършено строителство /надстрояване/ в съсобствен имот, без строителни книжа, в резултат на което се препятства достъпа на светлина до част от жилищните помещения на ищеца?

Дали в хипотеза, при която несамостоятелни реални части от един апартамент са продадени на различни собственици, настъпва придобиване на идеални части от вещта и дали в този случай съдът може да признае правото на собственост върху идеалната част ?

Поставянето пред магазин на преместваеми обекти /търговски маси и др./ от собственика на терена, ограничава ли правото на собственика на магазина да ползва своя търговски обект нормално и по предназначение?

Налице ли е правен интерес от иск по чл. 109 ЗС спрямо етаж от сграда, в който ищецът не притежава собствен обект или през който обект не му се налага да преминава, за да осъществи достъп до собствения си обект в същата сграда?
Налице ли е произнасяне по непредявен иск, когато съдът е уважил негаторен иск за достъп на ищеца до общи части на сградата при положение, че ищецът е посочил основания за този достъп, които не намират опора в закона, но съдът в мотивите си приема други основания за такъв достъп, на които ищецът не се е позовал?
Притежава ли етажен собственик участие в общи части по смисъла- тръби и отклонения на ВиК инсталация, която не преминава през собствения му обект и не обслужва същия?

Съдебното решение е недопустимо когато е постановено по непредявен иск – когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

Може ли въззивният съд да даде защита на субективното право по начин, различен от искането на ищеца, давайки нова квалификация на иска, различна от заявената от ищеца и некореспондираща със събраните доказателства, при нов доклад, без оплаквания във въззивната жалба и обосновава ли процесуална недопустимост на съдебното решение хипотеза при която въззивният съд, в правомощията на въззивна инстанция, два нова правна квалификация на иск, разгледан на основания, определено от друг състав на въззивния съд в частно гражданско производство, по същото дело?

Допустим ли е последващ иск по чл. 109 ЗС между същите страни и за същия имот /обект/ при наличие на предходно висящо дело по чл. 108 ЗС по спор за собствеността на процесното избено помещение , когато в хода на въззивното производство е искано спиране на делото, но такова е отказано?

По някои въпроси на гражданския процес:
1. Относно цената на някои искове.
2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост.
3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.

Относно наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено без участието на необходими задължителни другари на страната на ответниците.

Дали собственикът на недвижим имот може да иска от държавата като собственик на река, която причинява вреди на имота му, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното й въздействие върху имота, ако държавата е възложила на друг правен субект /общината/ предприемането на посочените в чл. 138 и чл. 139 ЗВ мерки срещу вредното въздействие на реките и кой е пасивно легитимиран да отговаря по иск за преустановяване на бездействие по отношение разрушителното въздействие на река върху недвижим имот чрез предприемане на действия по изправяне на коритото й, укрепване на коритото, изграждане на подпорна стена ?

Допустим ли е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ако съсобствениците са сключили договор за разпределение ползването на имота, искът е предявен след сключване на договора и претенцията за съдебно разпределение се обосновава с извършени от част от съсобствениците действия нарушаващи постигнатото споразумение или защитата срещу такива действия следва да се осъществи чрез искове по чл. 108 ЗС чл. 109 ЗС ?

Следва ли при иск по чл. 109 ЗС да бъде установено при условията на главно и пълно доказване правото на собственост на ищеца върху обекта на въздействие и може ли да се приеме, че е налице препятстване упражняване правото на собственост по см. на чл. 109 ЗС в случаите, когато се претендира нарушено отстояние на законно положена ел. инсталация от изградена в последствие незаконно тераса?

Задължен ли е съдът да прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а когато делото е върнато за ново разглеждане и съобразно дадените от по-горния съд указания за събиране на доказателства за конкретни обстоятелства, относими към спора?

Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото издаване?
След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по тази квалификация и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение?

Дали подпорна стена и ограда, изградена въз основа на строително разрешение в имота на ответник по иска по чл. 109 ЗС на вътрешната граница с имота на ищеца по иска, която прегражда (не осигурява) естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, пречи на допустимото пълноценно ползване на дворното място на ищеца по неговото предназначение ? Ако подпорната стена и ограда пречи на естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, дали когато се иска събаряне на цялата подпорна стена, съдът може да уважи иск за събаряне на част от нея или за преустройства, които позволяват оттичане на повърхностните води, ако според заключение на съдебно-техническа експертиза по делото съществува техническа възможност за законни преустройства ?

Въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие във фактическите твърдения на ищците – че праводателите на ищците и на ответниците са придобили въз основа на самостоятелно осъществени различни юридически факти собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост.

Дали е адекватна защитата на собствеността , осъществявана по реда на чл. 109 ЗС при искане за преустановяване на регламентирана дейност , която се извършва в нарушение на създадените правила, ако нарушението може да се отстрани ако се спазват нормативно установените изисквания?

Относно правното значение в производството по иск по чл. 109 ЗС на обстоятелството дали един строеж е със статут на търпимост по смисъла на пар. 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ.

Незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?

Кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план? Кога са налице условията за прилагане на пар. 6, ал. 2 и 3 и пар. 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ?

При какви предпоставки гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на индивидуални административни актове за възстановяване на собствеността? Какъв е порокът на административен акт за възстановяване на собствеността върху имот, който подлежи на възстановяване от друг орган и по реда на друг реституционен закон?

Налице ли са предпоставките съсобственик, който е получил в дял по договор за делба /или съдебна спогодба/ недвижим имот, да иска в производство по предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на находяща се в този имот постройка да бъде привлечен като трето лице - помагач неговият съсобственик, на когото той е изплатил при делбата парично уравнение за тази постройка и налице ли са предпоставки за предявяване на обратен иск за възстановяване на платените за постройката суми?

Подлежат ли на премахване по реда на чл. 109 ЗС дървета, които са разположени при спазване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния от съседния имот, но въпреки това създават опасност от неговото увреждане? Коя е релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа – установената при разглеждане на делото или тази, до която достига съответният дървесен вид?

Дали за възникване на сервитутно право по чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ е от значение енергийният обект да е бил изграден при спазване на всички законови норми към момента на изграждането му?

Достатъчен ли е сам по себе си факът, ако се приеме, че постройките са незаконни , да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС ? За значението на постройките в режим на „търпим строеж” по см. на пар. 16 ПР на ЗУТ и за необходимостта от преценка доколко конкретното строителство пречи да се упражнява правото на собственост и ако то е част от конструкцията на сградата, подлежи ли на премахване , при констатацията ,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен на този ?

Относно значението на действията или бездействията на общинската администрация по прокарване на предвидена в регулационния план улица-тупик при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск срещу физическо лице за преустановяване на действията, с които пречи на ищеца да преминава през терен, върху който е предвидено прокарването на улицата.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

В кои случаи обща част на сградата е такава по естеството си и в кои случаи е по предназначение, възможно ли е да се трансформира обща част от естеството си в такава по предназначение; допустимо ли е стълбището да бъде присъединено към отделен самостоятелен обект и да стане негова част; допустимо ли е ново преразпределение на общите части на етажната собственост без да е извършено надстрояване или пристрояване; допустимо ли е въззивният съд да извърши изменение на иска като промени квалификацията; допустимо ли е общите части на сградата да бъдат такива само на лицата, които ги обслужват; кога следва да се направи правопогасителното възражение за изтекла погасителна или придобивна давност?

Дали незаконността на един строеж сама по себе си обуславя уважаване на предявен негаторен иск за премахване на сградата или следва да се установи, че незаконният строеж обективно смущава правото на собственост на ищеца?

Може ли чрез негаторен иск да се търси защита срещу въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца, но не нарушават установена от нормативен акт забрана и не засягат пряко имота на търсещия защита?

Относно значението на проектната документация за противопожарните изисквания към обществени обекти, изпълнени в сграда; в кои части на документацията следва да е отразено това. Относно съответствието на документацията с действалата нормативна уредба, при проектиране и изграждане на сградата – чл. 153, ал. 1 от приложение № 1 към Наредба № 2 ПСТН в помещения.

Дали във всички случаи незаконното пристрояване на сграда- индивидуална собственост, намираща се в съсобствено дворно място, представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС?

Елементите от фактическия състав на чл. 109 ЗС и по-точно за основателност на предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС достатъчен ли е факта един от съсобствениците да е изградил постройка в съсобствения имот без строително разрешение, съответно без съгласие на другите съсобственици или следва да се установи и конкретно фактическо действие, извършено от съсобственика-ответник по иска с пр.осн.чл. 109 ЗС, което надхвърля ограниченията на собствеността, съответно нарушава установения режим на ползване на имота, последица от което е накърняване правата на останалите съсобственици?

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Дали установеното незаконно строителство, извършено при отклонение на строителните правила и норми /неспазено отстояние от регулационната линия/ ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според предназначението, отдадено му от засегнатия собственик на съседен имот, предпоставящо защита по чл. 109 ЗС на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие или вредно отражение върху правото на собственост, както и дали в такива случаи засегнатият собственик следва да установи и в какво се изразяват пречките за ползването по предназначение ?

Дали установеното незаконно строителство, извършено при отклонение на строителните правила и норми /неспазено отстояние от регулационната линия/ ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според предназначението, отдадено му от засегнатия собственик на съседен имот, предпоставящо защита по чл. 109 ЗС на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие или вредно отражение върху правото на собственост, както и дали в такива случаи засегнатият собственик следва да установи и в какво се изразяват пречките за ползването по предназначение ?

Относно допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите , с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика- ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона предвид на многобройната съдебна практика.

Относно допустимостта на косвен съдебен контрол за законосъобразността на административни актове с вещноправни последици по съдебни спорове за право на собственост, когато страна в съдебното производство е държавата /респ.държавен орган/, която е участвала в административното производство чрез държавния орган ОСЗ.

Относно допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите , с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика- ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона предвид на многобройната съдебна практика.

Легитимирани ли са член-кооператорите преди прекратяването на ж.с.к. да защитават правата си срещу трети лица с искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, вместо чрез прекия иск по чл. 38, б. а ЗЖСК?
Дали е редовна искова молба за защита на реална част от недвижим имот, на която са посочени местонахождение (имотът, от която е частта) и площ, но не са посочени граници?

При извършено незаконно строителство от ответника по иска, представляващо преградна стена, изградена на стълбище, което е обща част на сграда в режим на етажна собственост, в която обекти на собственост притежават ищците и ответника следва ли да се доказва с какво това строителство ограничава правото на собственост на ищците при предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС?

Дали във всички случаи енергиен обект се ползва със законово определен сервитут и конкретно възниква ли такъв и в случаите, когато се нарушават строителни правила и норми за изграждане на обекта, за отстояние и за безопасност ?

Дали с акта за приемане на новопостроен обект е учредено право на преминаване през съседен урегулиран поземлен имот, както и дали ако въпреки учредяването на такова право реализирането му смущава и препятства упражняването на правото на собственост, негаторният иск е неоснователен ?

Относно начина на предявяване на претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди и за присъждане на законна лихва върху обезщетението, когато увреждащото действие не е еднократен акт, а е продължило през определен период преди подаване на исковата молба.

Дали по искове за собственост върху ид.ч. от имот, предявени от един съсобственик срещу друг съсобственик, всички съсобственици на имота са необходими другари. В посоченото от касаторите решение № 202 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 741 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., постановено в производство по молба за отмяна, е прието, че по искове за собственост върху ид.ч. от имот, предявени от един съсобственик срещу друг съсобственик на същия имот, и по искове с правно основание чл. 109 ЗС между същите съсобственици, всички съсобственици на имота са необходими другари?

При предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на предявилото иска лице е да установи по категоричен начин,че ответникът осъществява такива действия, с които му пречи да упражнява своето право. В случая по делото осъществяването на такива действия не е категорично установено, поради което правилно въззивният съд е приел, че искът следва да бъде отхвърлен. Действително претендираните права на собственост върху процесната реална част от имота са приети за установени, но доколкото иск с правно основание чл. 108 ЗС не е предявен в настоящето производство, тези констатации на въззивния съд не следва да бъдат обсъждани.

Допустимо ли съдът да постанови спиране на строителство което е разрешено с влязло в сила разрешение за строеж? Може ли граждански съд да разпорежда изменение на влязъл в сила архитектурен /работен/ проект?

Какво е основанието за възникване правата по ЗУПЛЗПДДМ – по силата на закона или възоснова на издаденото удостоверение по чл. 4 от закона ?

Дали постройките попадат в собствено на ищците място или са в имота на ответника?

Допустимо ли е носителят на голата собственост да предяви иск по чл. 109 ЗС, или такова право има само носителя на ограниченото вещно право на ползване?

Допустимо ли е в исков процес съдът да разглежда доказателствената сила на официален документ, неоспорен от другата страна, която обаче е направила възражение за правните ефекти на този документ, щом се касае за нищожност, за която съдът да е длъжен да следи служебно?

Следва ли да се пристъпи към постановяване на решение, когато делото не е напълно изяснено от фактическа страна?
Трябва ли съдът в изпълнение на служебните си задължения да постави допълнителни задачи на експертизата, когато основният въпрос, от значение за изхода на спора, е останал неизяснен с първоначално изготвената експертиза?
Може ли да се защити с негаторен иск по чл. 109 ЗС ограниченото право на ползване върху УПИ?

Дали продаденият тавански етаж на касаторите към 2006 г. е бил годен обект на гражданския оборот в резултат на преустрояване, или е представлявал общ незастроен обем между последната плоча на сградата и покривната конструкция, поради което е съставлявал обща част по предназначение?

Допустим ли е иск по чл. 109 ЗС от един етажен собственик против друг етажен собственик за възстановяване на комин, който е обща част на етажната собственост?
Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 ЗС за ревандикиране на идеална част от съсобствен имот против друг съсобственик?

За искове с правно основание чл. 108 ГПК и чл. 109 ГПК.

За приложението на чл. 109 ЗС в хипотезата, в която собственикът на земята претендира премахване на съществуваща в съседен имот постройка-изградена от трето лице, както и преустановяване на всякакви действия от това лице, които пречат и ограничават ползването на имота му съобразно предназначението му.

Дали е съществено процесуално нарушение разглеждането на делото и постановяването на въззивно решение в период, когато все още е висящо искане на една от страните по делото за предоставяне на правна помощ?

Дали построяването на сграда в отклонение от определената строителна площадка и дадена строителна линия, при което е допуснато навлизане в съседен имот със земеделски статут, съсобственик в който е извършилия незаконен строеж, е основание по чл. 109 ЗС за уважаване на иск за премахването й.

Дали всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на предвидената в чл. 109 ЗС петиторна защита?

Относно необходимите предпоставки,при наличието на които може да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС.

Относно начението на вещноправния и градоустройствен статут на постройката,чието премахване се иска по реда на чл. 109 ЗС и за значението на издадените от административните органи разрешения за построяване и преустройство за правата на трети лица,т.е. в хипотеза,при която построеното засяга и накърнява права на трети лица,които не са титуляри на издадените административни актове.

Следва ли при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на извършеното строителство да се изследва въпросът с практическата изпълнимост на едно такова премахване и с рисковете,които то носи за здравината и целостта на сградата в хипотеза,при която с оглед конструкцията на сградата и самото извършване на строителството е довело до увреждания,което пък сочи на наличието на рискове от увреждане и при премахване на това строителство?

Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени във въззивната жалба?

Относно необходимостта от провеждане на разграничение между етажна собственост, при която етажните собственици са същевременно и собственици на земята-от една страна, и етажна собственост, при която етажните собственици не са собственици на земята, а притежават само право на строеж – от друга страна.

Необходимо ли е да се изследват предпоставките за реституция, когато липсва отчуждаване или само се констатира липсата на такова?

Относно валидността на решението на поземлената комисия при редакцията на чл. 60, ал. 4 /отм./ ППЗСПЗЗ.

Относно условията, при които може да се защити с ревандикационен иск правото на собственост на възстановена земеделска земя , която като самостоятелен обект на правото на собственост, такъв какъвто е отчужден , не съществува съгласно действащите устройствени планове и тази земя се намира в урбанизирана територия и е включена в капитала на търговско дружество, като дълготраен материален актив, с практика на ВКС и съдилищата .

Относно възприетата тезата , че въпросът съставлява ли строеж отчасти на сграда в чужд имот пречка за упражняване правото на собственост и пречене по см. на чл. 109 ЗС” е разрешаван противоречиво от съдилищата по ТР Nо 31/06.02.1985 година по гр.д. Nо 10/84 г. ОСГК , Решение Nо 1291/92 година на ВС- IV отд. по гр.д. Nо 1083/92 година, което налага и обобщаване с цел уеднаквяване на практиката.

Кои са индивидуализиращите белези на неурегулирани поземлени имоти и при установени разлики в площта, но ясни граници на имота, кои признаци имат приоритетно значение за идентификацията на този имот?

Относно вещноправния и градоустройствения статут на спорните магазини /павилиони/ .

Относно определяне квотите на съделителите когато не всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяване и по-конкретно дали техните запазени части уголемяват дяловете на останалите.

Относно приложимостта на негаторния иск по чл. 109 ЗС и по отношение на поведение, с което се създава опасност от нарушение на собствеността.

Относно изясняването на понятието „неоснователно действие” по смисъла на чл. 109 ЗС с оглед поставянето на въпроса за рамките, в които е налице накърняване на имуществената сфера, за което преценката следва да се прави въз основа на обективни критерии, и съответствието на търсената с негаторния иск защита на накърнени права.

Безспорно, че първоначално предявеният иск е за обезщетение за вреди настъпили в резултат на непозволено увреждане и следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 ЗЗД, доколкото е насочен срещу юридическото лице [фирма],а не към непосредствените извършители на деянието. Този иск е облигаторен по своя характер и с него се цели обезвреда на претърпените от непозволеното увреждане вреди като обезщетението винаги е парично, и не може да бъде натурално, както са приели съдилищата. Иска за възстановяване на разрушения навес , за който се твърди, че е бил собствен на ищеца е иск с правно основание чл. 109 ЗС. Това е собственически иск и с него се цели защита на собствеността. Следователно макар в случая и двата иска да почиват на някои общи факти става въпрос за два различни иска, което не дава възможност по пътя на изменението от иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД да се премине към иск с пр. осн. чл. 109 СК. Доколкото допуснатото с протоколно определение изменение на иска е процесуално недопустимо / чл. 214, ал. 1 ГПК/, при новото разглеждане на делото, същото не следва да бъде зачетено и съдът следва да се произнесе по първоначално предявения иск.

Следва ли ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва по какъв начин са накърнени правата му, когато строителството е осъществено на регулационната линия ?

За включване на общи части и промяната на фасадата на сградата без разрешение от Н. институт за паметниците на културата.

Относно допустимостта на гласни доказателства при условията на чл. 134, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване съдържанието на документ- протокол за замяна на ТПС Комисия, който е изгубен не по вина на страната.

Кога едно неправомерно състояние в един имот засяга пълноценното упражняване на правото на собственост в съседния имот?
Когато е налице твърдение за навлизане на стреха над съседен имот, необходимо ли е в исковата молба да се уточнява допълнително с какво това състояние пречи на собственика на съседния имот и може ли пред въззивната инстанция да се посочват нови пречки, съставляват ли те нови основания на иска по чл. 109 ЗС?

Кога едно неправомерно състояние в един имот засяга пълноценното упражняване на правото на собственост в съседния имот? Когато е налице твърдение за навлизане на стреха над съседен имот, необходимо ли е в исковата молба да се уточнява допълнително с какво това състояние пречи на собственика на съседния имот?

За предпоставките за реституция на гори по реда на ЗВСГЗГФ и затова считат ли се за законни строежите, изградени без строителни книжа от Държавата преди реституцията на горската територия, върху която са изградени тези сгради.

Дали според действащото законодателство язовирите са предвидени като възможни предмети на частна собственост и по-конкретно като предмет на собственост на ТКЗС или на други ЮЛ, които са закупили язовирите от ТКЗС, е съществен за делото?

Дали при законно извършено от гледна точка на техническите и други изисквания строителство, което по някакъв начин пречи на собственика, може да се уважи иск по чл. 109 ЗС?

Относно предпоставките, които следва да са налице, за да се уважи иска по чл.109 ЗС за премахване на незаконна постройка на границата между два имота .

Дали преустройството на общи части и ползването им по начин, различен от тяхното предназначение, съставлява неоснователно действие при липса на договореност между етажните собственици за ползването на общите части ?

Дали е основателен иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконни строежи, които са в режим на търпимост съгласно пар. 16 ПР ЗУТ? Д. е основателен иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на незаконна постройка в чужд имот, ако не е доказано с какво тази незаконна постройка пречи на упражняването на правото на собственост на ищците върху техния имот?

Дали законността на строителството е пречка за уважаване на иск по чл. 109 ЗС, ако построеното накърнява правата на собственик на съседен имот или на съсобственик да упражнява вещното си право според предназначението му?

Какъв е надлежния титул за собственост върху земеделски земи, реституирани по реда на ЗСПЗЗ? Какъв е редът за поправка на очевидна фактическа грешка в решение на поземлена комисия за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и кои са белезите за идентичност между два поземлени имота?

Относно приложното поле на чл. 109 ЗС.

Представлява ли наличието на водоснабдителна инсталация в имот, чужда собственост, действие по ограничаване правата на собственика да ги упражнява в пълен обем, като се има предвид, че правото на собственост е придобито след изграждането на тръбопровода ?

За възможността собственика да иска премахването на извършените от недобросъвестния владелец подобрения.

За възстановянето правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост.

Относно обсъждането да доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.

Относно паркирането на автомобил в двора смущава ли правото на собственост върху недвижим имот.

В кои случаи е допустимо и задължително възстановяването на земята по реда на ЗПСЗЗ?

За правната квалификация на предявения от ищцата иск за осъждане на ответника да възстанови за негова сметка неправомерно прекъснатото водоснабдяване в собствения й недвижим имот.

Относно приложението на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./,във връзка с предвидените сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти, за правното значение на установената по делото липса на изискуемите се по чл. 22 ППЗЕ – чл. 25 ППЗЕ /отм./документи и на незаконността на строителството при преценката за основателността на негаторен иск и за това доколко притежателите на правото на собственост следва да търпят ограничение на правото си с оглед защита на обществения интерес от електроснабдяване.

Относно приложение на процесуалните правила на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните, както и относно установяване елементите от фактическия състав на чл. 109 ЗС за успешното провеждане на негаторния иск като средство за защита правото на собственост срещу неоснователни действия, които препятстват упражняването на това право.

Дали суперфициарят е собственик на всички обекти в построена сграда, извън тези обекти, за които учредителите са си запазили право на строеж?

Относно извършеното незаконно строителство, състоящо се в надстрояване на съществуващата едноетажна полумасивна сграда, находяща се във вътрешната северна част на УПИ.

Относно възможността да се придобие по давност правото на собственост върху незаконен строеж при действието на правилата и нормите за устройство на територията по Закона за устройство на територията /обн. ДВ бр. 1/2001г., в сила от 31.03.2001г./.

Относно възможността за защита правото на собственост, засегнато от извършено строителство, както и необходимост от тълкуване правата, които поражда издадено удостоверение за търпимост по реда на пар. 16, ал. 1 ЗУТ в рамките на иницииран спор по чл. 109 ЗС.

Какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - иск по чл. 108 ЗС или иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./?

1. Допустим ли е искът по чл. 109 ЗС срещу собственик на недвижим имот или срещу собственик на съседен имот за прекратяване на неоснователно действие, извършено чрез строеж, изграден в отклонение на издаденото разрешение и на други строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, което действие осуетява или ограничава възможността на ищеца той да упражнява и ползва своето право на собственост?
2. Компетентни ли са съдилищата да разрешават спора дали направеният строеж без разрешение или в отклонение на разрешението и на другите книжа подлежи на премахване или разрешаването на такъв спор е от компетентността на специализираните технически органи на държавно управление съгласно чл. 160 ЗТСУ /отм./.?

Допустим ли е искът по чл. 109 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или срещу собственик на съседен имот за прекратяване на неоснователно действие, извършено чрез строеж, изграден в отклонение на издаденото разрешение и на други строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби, което действие осуетява или ограничава възможността на ищеца той да упражнява и ползува своето право на собственост?
Компетентни ли са съдилищата да разрешават спора дали направеният строеж без разрешение или в отклонение на разрешението и на други книжа подлежи на премахване или разрешаването на такъв спор е от компетентността на специализираните технически органи на държавно управление съгласно чл. 160 ЗТСУ /отм./?