чл. 109 ЗС

Какво е значението на обстоятелството, че сградата е изградена като временна постройка по смисъла на Строителните правила и норми за изграждане на населените места /ред. от 09.08.1968г./, респ. по смисъла на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, за принадлежността на правото на собственост, ако не е установено сградата да е придобила траен градоустройствен статут по реда на пар. 50а, ал. 3 ПЗР ЗТСУ /отм./, респ. пар. 17, ал. 2 ПЗР ЗУТ и този статут пречи ли на защитата на правото на собственост?

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

Разпоредбата на пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ свързва началото на 6-месечния срок за прилагане на дворищнорегулационните планове със започването на административно производство по приложението на плана /чрез подаване на искане от заинтересования собственик до общинската администрация за оценка на придаваемите части/, а не с плащането на определеното в това административно производство обезщетение. Следователно в хипотезата на пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ срокът е спазен, ако до изтичането му е подадено искане от заинтересованото лице за започване на административно производство по прилагането на плана чрез оценка на придаваемите части. Кога реално е заплатено определеното от общинската администрация обезщетение за тези придаваеми части е без значение, доколкото моментът на плащане зависи от продължителността на административното производство по издаване на административен акт за тяхната оценка и продължителността на съдебното производството, при евентуално обжалване на административния акт за оценка. Само ако заинтересованото лице не е подало искане за оценка в срока по пар. 6, ал.2 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява съгласно пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ.

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

Обстоятелството, че адвокатския хонорар е изплатен на адвокатското дружество, в което участва процесуалния представител, е без значение, тъй като именно адвокатското дружество е правно-оранизационна форма, чрез която адвокатите могат да упражняват дейността си. Ответникът е представляван от адвокат от посоченото дружество и е заплатил уговорения с договора за правна помощ хонорар. Предвид отхвърляне иска, ищецът дължи направените разноски от ответника независимо, че е освободен от заплащането на такси и разноски – чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК.

Изграждането на постройка на регулационната граница, чийто обем навлиза в имота на ищците във височина съставлява пречка за пълноценно използване на имота им и пречи ли за нормалното огряване от слънцето такава сграда, ако покрива й надвишава нормативно допустимата височина, т.е. ако нарушава строителните правила и норми?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно.

Следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде постановяване възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във възивната жалба, като обсъди всички доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, да коригира доклада по делото, ако е непълен и да приложи императивни правни норми дори въззивника да не се е позовал на тях, да събере нужните доказателства за прилагането им, ако долната инстанция не ги е събрала и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора?

Може ли съдът да приема наличие на обективен идентитет между предмета на спора по две дела въз основа на съдебно- техническа експертиза, без да запознае страните с нея?

Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде възстановено съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания?

За начина да се установи обема на придобитото от публична продан когато е налице несъответствие между описанието на недвижимия имот в документите за собственост на длъжника и в производството по принудително изпълнение, включително в постановлението за възлагане.

На кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр, т.1 и т.2, за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения?

Относно приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 32, ал. 2 КРБ.

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

Относно приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 32, ал. 2 КРБ (Конституцията на Република България).

Дали създаденото нетърпимо състояние на засегнатия имот в резултат на незаконен строеж и доказани други вредни въздействия съставляват създаване на пречки и неудобства за ползване на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС?
За задължението на съда да обсъди всички установени факти поотделно и в тяхната взаимна връзка.

Може ли въззивният съд да откаже да се съобрази с влезли в сила съдебни актове установяващи граница между два имота, ако доказателствата по делото обуславят различен извод за местоположението на границата?

За оплакванията относно непълнота на доклада за разпределяне на доказателствената тежест между страните във връзка с подлежащите на доказване конкретни факти.

Относно начина на индивидуализация на спорния имот, когато същият е реална част от поземлен имот или парцел, както и относно правомощията на съда да приложи чл. 129, ал. 3 ГПК при дадени неясни, непрецизни и неизчерпателни указания.

Дали създаденото нетърпимо състояние на засегнатия имот в резултат на незаконен строеж (има се предвид изпълнението на канализацията в имота на ответниците при пристрояването и надстрояване на жилищната сграда през 2000 г.) и доказани други вредни въздействия съставляват създаване на пречки и неудобства за ползване на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС?
За задължението на съда да обсъди всички установени факти поотделно и в тяхната взаимна връзка.

Подлежи ли на вписване исковата молба по иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелност на банката на недвижим имот?

Кои влезли в сила определения подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК?
Кои определения попадат в обхвата по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК?

Какво е значението при предявените по реда на чл. 109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението?

Налице ли е правен интерес от предявяване на негаторен иск, с който се търси защита срещу правни действия/ бездействия на ответниците, свързани с ползването на съсобствен с ищеца недвижим имот, както и преодоляване по съдебен ред на тяхното несъгласие за извършване на действия, които според ищеца са необходими и полезни за общия имот?

Представляват ли противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и поведение нарушаващо правото на духовна неприкосновеност и зачитане на личния и семеен живот по смисъла на чл. 32 КРБ, действия, изразяващи се в поставянето и поддържането на устройства, насочени към обитаван от физическо лице жилищен имот без негово съгласие, представляващи макети на куполни охранителни камери, симулиращи, чрез периодични светлинни сигнали, извършване на непрекъснато видеонаблюдение, които устройства създават у физическото лице впечатление за непрекъснато следене чрез видеонаблюдение и пораждат у същото чувство на напрежение, притеснение, безпокойство, страх, психичен дискомфорт?

Дали нотариалната форма за заверка на подписите, изисквана по чл. 185, ал. 2 ЗУТ е форма за доказване или форма за валидност?

По какъв начин се установява обема на придобитото от публична продан когато е налице несъответствие между описанието на недвижимия имот в документите за собственост на длъжника и в производството по принудително изпълнение, включително в постановлението за възлагане?

Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС по своята същност е правно средство за осъществяване на съдебна администрация на гражданското отношение между съсобственици за създаване на промяна в използването и служенето с общата вещ.
Етажната собственост възниква тогава, когато най-малко две жилища от една сграда принадлежат на различни лица, а общите части принадлежат и се ползват от всички собственици на отделните жилищни етажи или части от етажи.
Основание за касиране на решението е налице, когато делото е останало неизяснено от фактическа страна поради допуснато процесуално нарушение от страна на съда. Непълнотата на доказателства не е касационно основание съгласно изчерпателното изброяване в чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./.

Относно правното значение по иск с правно основание чл. 109 ЗС за защита правото на достъп до общи части на сградата, на обстоятелството, че сградата е построена като еднофамилна и при възникнала впоследствие етажна собственост достъпа до обща част се осъществява през самостоятелен обект, собственост на етажния собственик-ответник.

Какво е значението при предявените по реда на чл. 109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението?

Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС?
Подлежат ли на вписване исковите молби по чл. 109 ЗС?
Необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право?

Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес.

Следва ли съдът да отрази изрично в доклада си по чл. 146 ГПК , че се оспорва доказателствената сила на конкретен нотариален акт при положение, че това не е акта от който черпи права ищеца , а на негов праводател, като укаже разпределяне на доказателствената тежест по това конкретно оспорване, за да може след това в решението си, съдът да се позове на неблагоприятните последици от недоказването?

Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място, в което е изградена сграда в режим на етажна собственост, ако не всички собственици на самостоятелни обекти в сградата притежават права върху дворното място?

Възможно ли е временен горски път, изграден при спазване на нормативните изисквания и отразен в лесотехническия проект на ДГС /в случая на ДГС- С./, чиято експлоатация единствено осигурява достъп до съседен имот и изграденото в него хидроенергийно съоръжение , да престане юридически да съществува поради ненанасянето му в КВС на съответното населено място ,но фактическото съществуване на този временен горски път да възпрепятства собственика на горския масив да упражнява правото си на собственост при заявен иск по чл. 109 ЗС?

Възможно ли е да бъде осъдено по чл. 109 ЗС едно лице в качеството му на управител на етажна собственост при положение, че към момента на постановяване на решението това лице вече не е управител на ЕС?
Допустимо ли уважаване на иск по чл. 109 ЗС при положение, че се твърди, че към 2012 г. са били налице неоснователни действия, които към момента на постановяване на решението не се установяват?

По въпроса за възможността да се води иск за ревандикация на идеални части от недвижим имот между съсобственици, които ползват имота, когато ползването от някой от съсобствениците надхвърля обема на правата му в съсобствеността.

За съотношението между правата на собствениците на отделни самостоятелни обекти в сграда, етажна собственост, и правото на собственост върху дворното място, в което сградата е построена въз основа на учредена суперфиция, при разрешаване на спор по чл. 109 ЗС за премахване на поставена от собственика на дворното място врата, осуетяваща достъпа на етажните собственици до това дворно място с позоваване на правата им върху общите части на сградата, включващ и произнасяне по допустимите ограничения в правото на собственика на земята при учредена суперфиция, свързан и с нейния статут.

Относно задължението на въззивния съд да прецени доказателствата и доводите на страните,както и конкретно,ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка,а ако по делото са събрани противоречиви доказателства,мотивирано да каже защо и на кои вярва,на кои не,кои възприема и кои не.

Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне допълнителна или тройна експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал такава експертиза и във въззивната жалба е направено искане за експертиза ?

Относно жалба, подадена след изтичане на предвидения в чл.259, ал.1 ГПК двуседмичен срок за въззивно обжалване, който срок, според касаторите, следва да се брои от датата, на която пълномощникът на ищеца Д. Д.- адв.И.- е отказал да получи препис от първоинстанционното решение. Относно искането на ищеца е било да бъдат осъдени ответниците да не му пречат да преминава през западния вход на жилищната сграда, за да може да достига свободно до притежаваната от него част от таванското помещение, а въззивният съд е постановил решение за осъждане на ответниците да осигурят на ищеца безпрепятствен достъп до таванското подпокривно пространство на сградата през западния вход на тази сграда и вътрешното стълбище, водещи до тавана, включително чрез предоставяне на ключ от входната врата или незаключването на тази врата.

Само неправомерните действия ли са правнорелевантни за уважаване на иска по чл. 109 ЗС или подържането на противоправно състояние в съсобственият имот също представлява елемент от фактическият състав на негаторния иск и не е ли предмет на защита с този иск всяко смущаване на правото на собственост?

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

Длъжен ли е въззивният съд по свой почин да назначи вещо лице при необходимост от специални знания за разрешаване на въпрос от значение за решаването на спора?

Какъв е характера на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ПЗР на ЗУТ и каква е разликата с преместваемо съоръжение както и какво представлява обект “павилион”?

Следва ли ищеца да докаже по реда на пълното и главно доказване, че той или неговия наследодател е бил собственик на имота преди колективизацията когато е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в реални граници? Какви доказателствени средства следва да се ползват в петиторните искове и ограничени ли са те от разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ? От значение ли е законността на извършеното застрояване при осъществяване на мероприятия с оглед приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ и чл.11 от ЗПСК?

Относно правомощията на органите на общинската администрация по издаване на актове за изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации. Относно обхвата на инцидентния/косвения/ съдебен контрол спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации.

Относно значението на актовете на администрацията и в частност – на удостоверението за търпимост на незаконен строеж в производството по чл. 109 ЗС.

Относно възможността да се търси по реда на чл. 109 ЗС защита на правото на собственост срещу състояние, възникнало от строителство, съобразено с надлежно одобрени строителни книжа, вследствие на което етажен собственик е лишен от достъп до обща част от сградата.

Относно одобрения от административните органи проект за построяване и преустройство, когато това преустройство накърнява правата на трети лица. Относно възможността в исковото производство по чл. 109 ЗС да се извърши косвен съдебен контрол по отношение на материалната законосъобразност на административния акт, ако засегнатият от него собственик не е могъл да участва в производството по издаването му.

Относно пасивната легитимация по иска по чл. 109 ЗС, включваща според приетото от него необходимостта от извършване от ответника на неоснователното действие, твърдяно от ищеца, е в противорчие с представената съдебна практика – решенията по гр. д. № № 918/93 год. и 1598/73 год. на ВС, приемащи в обхвата й и поддържането на това противоправно състояние на нарушението към момента на предявяването на иска, а не само необходимостта ответникът да го е извършил.

Дали изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление (с оглед приложението на чл.17а от ЗППДОП (отм.)) може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен, не е индивидуализиран, за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Следва ли в нарушение на чл.70, ал.1 ГПК в първата инстанция ищеца да посочи цена на иска в размер не съответстващ на данъчната оценка , съгласно която се определя цената на иска по спорното материално право съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК ? Следва ли навлизането в чужд имот само по себе си реално да пречи на упражняването на правото на собственост или е необходимо да се конкретизира и начина по който се смущава правото на собственост?

Когато с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на вещно право на строеж върху чужд имот, от кой момент и на какво основание за собственика на застроения имот възниква право на обезщетение за лишаването му от ползата от имота, срещу държателя на сградата ?

Може ли съдът да не възприеме заключението на СТЕ без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК, съдебната практика приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните ? Може ли да се уважи иск за собственост ако ищеца не е доказал правото си на собственост. Съдебната практика без противоречие и в съответствие с нормите на чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС приема, че за да се уважат тези два иска следва ищецът да докаже правото си на собственост ?

Относно приложението на чл. 109 ЗС и правото на етажен собственик да защити нарушеното му право при използването не по предназначение на обща по естеството си част /комин/ от друг собственик на обект в сградата.

Дали елементи от фасадата на сградата като козирки, корнизи и т.н. са обща част и каква, как следва да се извършва промяната с тях и при извършена промяна без съгласието на етажните собственици какъв е пътя им на защита и съставляват ли тези действия пречка за упражняване правото на собственост ?

Дали в отношенията между ползвател, който няма право да придобие собствеността върху терена и реституиран собственик по ЗСПЗЗ, който не желае да запази изградената в имота сграда, е приложима защитата с негаторен иск по чл. 109 ЗС или следва да се приложи специалната уредба на пар. 4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ ?

Може ли чрез негаторен иск да се търси защита срещу въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца, но не нарушават установена от нормативен акт забрана и не засягат пряко имота на търсещия защита?

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Относно възможността преустроен обект,който отговаря на изискванията за жилище,установени в действащите технически правила и норми,да бъде придобит по давност или посредством друг придобивен способ,както и по въпроса за доказване на промяната в статута на обекта и придобиването на собствеността, свързани с въпроса за доказателственото значение и последиците на удостоверението за търпимост.

Дали в производството по чл. 109 ЗС са задължителни другари всички етажни собственици в сградата, чието събаряне се иска и длъжен ли е съдът да осигури участието им като страни в производството по делото ? Относно адължителното другарство на съпрузите, когато предмет на спора е имуществено право върху вещ в режим на съпружеска имуществена общност.

Длъжен ли е съдията да указва на страните, че по някои технически въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси ?

Относно определяне вещноправния статут на таванското помещение.

При какви условия може да се оспорва чрез иск изпълнението, когато то е основано на влязло в сила съдебно решение и дали отпадането на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове настъпва автоматично, с изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ и пар. 6, ал. 4 ПР ЗУТ, или е необходимо провеждането на административна процедура, която да преустанови това действие ?

Тече ли давност по чл. 67 ЗС, ако суперфициарът не може да осъществи правото си на строеж без съдействието на ответниците ?

Относно приращението по чл. 92 ЗС със съдебната практика .

Относно освобождаване на имота, като се демонтират и изнесат от него временните постройки.

Как следва да се процедира при прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес и по какъв начин това се отразява на съдържанието на съдебното решение?

Относно правната квалификация на претенцията за присъждане на сумата 10 000 лв. и по въпроса за правния интерес от търсената защита.

Относно неоснователността на иска за собственост, когато в мотивите приема , че спорни са само 30 кв.м. от цялата площ от 570 кв.м. и не е поискано изменение на иска. Допустимостта предмет на иска за собственост да бъде реална част от недвижим имот и следва ли същата да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел? Следва ли съдът в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС да извърши косвен контрол за материална законосъобразност на административен акт, когато в производството по издаването му е страна само един от съсобствениците ?

Ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост по отношение на общите части на сградата? За допустимостта съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице експерт при разпит в залата , които не са в обхвата на поставената му по делото задача? Изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи , монтиране на климатична инсталация/ външно тяло/ на външната стена на фасадата съставляват ли действия п възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС ?

Собственикът на жилищен етаж от сграда има ли право на достъп до външните й стени като обща част и до съоръженията по тези външни стени?” и „Собственикът на жилище има ли право на достъп до избеното си помещение през дворното място, в което е сградата, когато избеното помещение няма вход от улица?

Относно неправилност на решението поради постановяването му при неправилна преценка на приети като писмени доказателства документи, несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и противоречие на правните изводи с материалноправни норми.

Дали влязлото в сила съдебно решение визирано е решение (по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС) разпростира пределите си и върху лице, което не е било страна по него, нито правоприемник на страна, а е било праводател на страна.

Задължително ли е посочването на обслужващите помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни в титула за собственост, за установяване на правото на собственост върху същите, или принадлежността на правото на собственост на такива помещения и части от сградата може да се определя и от тяхното функционално предназначение и разположение?

Когато страната е съдействала за създаване на положението, което твърди че и пречи подписвайки книжата за приемане на обекта, може ли да претендира след това премахването му, като се съобрази, че така се създава правна несигурност и се претендира преразглеждане на индивидуални административни актове, от които са възникнали права за собствениците. За уважаване на негаторен иск следва да е налице смутено право на собственост, или ограничено вещно право на ищеца, действие на ответника, за което няма основание и причинна връзка между тях ?

Релевантно към спора по чл. 109 ЗС ли е, че твърдяното от ищеца наличие на неоснователно действие /бездействие/, което му пречи да упражнява правото си на собственост, не е предизвикано /възникнало/ в резултат на действията /бездействията/ на трети лица, а от такива на самия ищец?

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато пред нея за пръв път се констатират нередовности на исковата молба.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че длъжниците по изпълнително дело, осъдени с влязло в сила решение по чл.109 ЗС да възстановят магазин № 3 в партерния етаж и складовите помещения в сутерена на сградата в състоянието преди преустройството, осъществено въз основа на посочено разрешение на строеж, не са собственици на самостоятелен обект /гараж/, чието премахване е необходимо за изпълнение на влязлото в сила решение?

Изграждането преди влизане в сила на ЗСПЗЗ на единична жилищна сграда в реституирания по същия закон имот, когато тя не е част от градоустройствено мероприятие и не е част от застрояване като комплекс от строителни дейности, представлява ли мероприяти по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ? Приложимо ли е ограничението на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ за реституция, ако в имота е изградена от държавата единична жилищна сграда, дори същата да е законна, или разпоредбата се прилага само за физически лица, построили сгради в такива имоти?

От кой момент възниква задължението за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД от владеещия без правно основание несобственик и в тази хипотеза необходима ли е изрична покана до ответника за заплащане на обезщетение ?

Когато е отчужден застроен недвижим имот и към момента на влизане в сила на рестуционния закон е запазена само една от съществуващите сгради, наличието на ново строителство съставлява ли пречка за възстановяване на собствеността върху терена и върху запазената сграда? В тази хипотеза има ли правно значение за реституцията обстоятелството дали новите сгради са законно построени /чл. 2, ал.6 ЗОСОИ/ и дали промяната във функционалното предназначение на имота чрез отреждането му за определено мероприятие, което е реализирано, е пречка за настъпване на реституционния ефект?

Допустимо ли е съгласно правилата на процесуалния закон да се установява със свидетелски показания количествено измерими често извършвани нарушения – вдигане на шум, изхвърляне на опасни отпадъци като машинно масло и миризми от него?

Допустимо ли е препращане по 272 ГПК когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи на въззивните жалбоподатели, за който е прието, че е обуславящ и както твърдят жалбоподателите е разрешен в противоречие с приетото в отговор на правен въпрос с решение № 94 /28.03.2014 г. по гр.д. № 2623 /2013 г. на ВКС, ІV г.о,, постановено по реда на чл. 290 ГПК, че съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, като същевременно отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора ?

Разполага ли със защитата по чл. 109 ЗС собственик на имот, чието право върху него е нарушено чрез незаконен строеж или чрез допуснато отклонение при изпълнение на законно разрешено строителството, когато това отклонение да е несъществено по смисъла на „ „техническите възможности и/или благоустройствената допустимост на строежа? Обусловено ли е правото на защита на собствеността от административните актове, издадени за и при осъществяване на строителство в имот и когато то засяга имота на ищеца извън учреденото от него, или е достатъчно да се установи, че незаконното строителство или извършеното в отклонение от издаденото разрешение засяга и ограничава правото на собственост върху имота, в който е извършено? Може ли да се учредява право на преминаване с даване на съгласие или валидното му учредяване се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите по реда на чл. 192, ал. 1 ЗУТ?

Имат ли право общините и В и К дружествата да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, изградени от тях преди възстановяване на собствеността върху имота на бившите собственици и преди влизане в сила на Закона за водите от 2000 г. ?

Относно нарушение на принципа на служебно начало, предоставяща му възможност да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна.

Дали упражняването на правата на суперфициарния собственик представлява нарушение на правото на собственост на собственика на поземления имот, в който са изградени сградите, поради противоречие с решение от 26.02.2015 г. по гр.д. № 6221 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е даден отговор на правния въпрос по приложението на чл. 64 ЗС – прието е, че собственикът на постройката има право да се ползва от земята в определена степен (в решението е изяснено в каква)?

Дали спазването на нормативните изисквания при извършването на законно регламентирана дейност е пречка да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на тази дейност, при установен наднормен шум, замърсяване и миризми?

Тълкуване по чл. 251 ГПК се налага, когато решението е двусмислено, неясно и поражда съмнения при неговото правилно приложение, както и че е недопустимо по пътя на тълкуването да се иска постановяване на нещо различно. На тълкуване подлежи решението, когато съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт пороци водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда.

Недопустимо ли е съгласно чл.299 ГПК решение по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, когато е налице влязло в сила решение за делба на имоти, част от които са различни от имотите, претендирани с иска по чл.124, ал.1 ГПК?

Налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск – вместо по заявения от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС е разгледал и постановил решение по чл. 108 ЗС и е предоставил на ищците защита, каквато те не са поискали в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и допустима ли е промяна на правната квалификация на иска? Относно основанието и вида на търсената защита между двата иска са различни. Допустимо ли е произнасяне по евентуален иск след уважаване на главния иск и в тази връзка допустимо ли е въззивната инстанция да квалифицира съединяването на исковете като кумулативно, след като от ищцовата страна изрично е заявено, че вторият иск е предявен при условията на евентуалност, налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд се е произнесъл по евентуално съединен иск по чл. 109 ЗС/а според състава на СГС – чл. 108 ЗС/, без да се е сбъднало поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за това – да бъде отхвърлен главният иск по чл. 26 ЗЗД, като се има предвид, че ищецът изрично е изразил волята си, че предявява двата иска при условията на евентуалност, а не като кумулативни? По какъв начин и към кой момент следва да се изчислят дяловете на етажните собственици от общите части по см. на чл. 38 ЗС и по реда на чл. 40 ЗС и съществува ли възможност етажните собственици да искат „попълване” на своите дялове с идеални части, които са били отчуждени преди възникване на етажната собственост, докато всички обекти в сградата са били собственост на едно лице? От кой момент възниква етажната собственост, съсобствеността върху обектите по чл. 38 ЗС и респ. от кога важат ограниченията, предвидени в чл. 38 ЗС? Може ли едноличният собственик на сграда, притежаващ всички обекти на правото на собственост в нея, свободно да се разпорежда с обекти, които биха представлявали общи части по см. на чл. 38 ЗС при евентуално възникване на етажна собственост в същата сграда?

Дали когато във въззивната жалба се правят възражения по факти, установени с приети от първостепенния съд експертизи и при направено искане от въззиваемия с отговора на въззивната жалба за допускане на нова съдебна експертиза със задачи пряко свързани с направените възражения, следва въззивният съд да уважи това искане?

Ако вещта е създадена при отклонение от одобрените проекти, защитимо ли е правото на собственост в пълен обем и върху какво възниква правото на собственост върху вещта, такава каквато е възникнала или върху проектното предвиждане?

Относно задължението на съда да разгледа и обсъди всички възражения на страните и доказателствата по делото,в това число и изслушаните и приети съдебно-технически експертизи.

Дали при влошено състояние на жилищната сграда и активност на съсобственик да я заздрави и укрепи, макар и в отклонение на предписанията на техническите органи, следва да се уважи негаторния иск за разваляне на сградата, предявен от другите съсобственици?

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Относно правомощието на въззивния съд при констатиране на допуснати процесуални нарушения по конституиране на всички задължителни другари е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено без участието на задължителни другари на страната на ответниците по предявения от касатора иск по чл. 109 ЗС.

Налице ли е неоснователно засягане на правото на собственост чрез извършено строителство /надстрояване/ в съсобствен имот, без строителни книжа, в резултат на което се препятства достъпа на светлина до част от жилищните помещения на ищеца?

Дали в хипотеза, при която несамостоятелни реални части от един апартамент са продадени на различни собственици, настъпва придобиване на идеални части от вещта и дали в този случай съдът може да признае правото на собственост върху идеалната част ?

Поставянето пред магазин на преместваеми обекти /търговски маси и др./ от собственика на терена, ограничава ли правото на собственика на магазина да ползва своя търговски обект нормално и по предназначение?

Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност?

Има ли правен интерес от иска по чл. 109а ЗС собственик, границата на чийто имот с този на ответника не е материализирана?

Налице ли е правен интерес от иск по чл. 109 ЗС спрямо етаж от сграда, в който ищецът не притежава собствен обект или през който обект не му се налага да преминава, за да осъществи достъп до собствения си обект в същата сграда?
Налице ли е произнасяне по непредявен иск, когато съдът е уважил негаторен иск за достъп на ищеца до общи части на сградата при положение, че ищецът е посочил основания за този достъп, които не намират опора в закона, но съдът в мотивите си приема други основания за такъв достъп, на които ищецът не се е позовал?
Притежава ли етажен собственик участие в общи части по смисъла- тръби и отклонения на ВиК инсталация, която не преминава през собствения му обект и не обслужва същия?

Съгласно чл. 214 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да изменя основанието, да измени своето искане. В настоящия случай по реда на чл. 214 ГПК недопустимо е въведен нов иск, с различен предмет от първоначалния, с различно основание и различен петитум. Предмет на първоначалния иск по чл. 108 ЗС е откритият паркинг, разглеждан като строеж върху чуждо дворно място, т.е. като суперфициарна собственост. Този иск се основава на твърдението, че ищцата, като собственик на земята, е упражнила правото си на изкупуване на паркинга по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС , вр. чл. 66, ал. 1 ЗС. Предмет на допълнително предявения иск е само земята, върху която е построен паркингът. Искът се основава на твърдението, че съществуващият като суперфициарна собственост открит паркинг е бил разрушен и не е изграден отново от ответниците в петгодишен срок, поради което правото на строеж се е погасило по давност. Тъй като новият иск е въведен в процеса в нарушение на чл. 214 ГПК, той се явява процесуално недопустим. Недопустими са и съдебните решения, постановени по този иск, затова те трябва за бъдат обезсилени и производството по иска – прекратено.

Съдебното решение е недопустимо когато е постановено по непредявен иск – когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

Може ли въззивният съд да даде защита на субективното право по начин, различен от искането на ищеца, давайки нова квалификация на иска, различна от заявената от ищеца и некореспондираща със събраните доказателства, при нов доклад, без оплаквания във въззивната жалба и обосновава ли процесуална недопустимост на съдебното решение хипотеза при която въззивният съд, в правомощията на въззивна инстанция, два нова правна квалификация на иск, разгледан на основания, определено от друг състав на въззивния съд в частно гражданско производство, по същото дело?

Наличието на грешка в кадастралната карта трябва ли да се установи в отделно производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР?

Възможно ли е в хипотезата на чл. 200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание без за тази реална част да са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ, за да се приеме, че не е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ или е достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено давностно владение?

Допустим ли е последващ иск по чл. 109 ЗС между същите страни и за същия имот /обект/ при наличие на предходно висящо дело по чл. 108 ЗС по спор за собствеността на процесното избено помещение , когато в хода на въззивното производство е искано спиране на делото, но такова е отказано?

По някои въпроси на гражданския процес:
1. Относно цената на някои искове.
2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост.
3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.

Дали собственикът на недвижим имот може да иска от държавата като собственик на река, която причинява вреди на имота му, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното й въздействие върху имота, ако държавата е възложила на друг правен субект /общината/ предприемането на посочените в чл. 138 и чл. 139 ЗВ мерки срещу вредното въздействие на реките и кой е пасивно легитимиран да отговаря по иск за преустановяване на бездействие по отношение разрушителното въздействие на река върху недвижим имот чрез предприемане на действия по изправяне на коритото й, укрепване на коритото, изграждане на подпорна стена ?

При какви предпоставки въззивният съд дължи назначаване на експертиза, която е необходима за изясняване на делото?

Допустим ли е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ако съсобствениците са сключили договор за разпределение ползването на имота, искът е предявен след сключване на договора и претенцията за съдебно разпределение се обосновава с извършени от част от съсобствениците действия нарушаващи постигнатото споразумение или защитата срещу такива действия следва да се осъществи чрез искове по чл. 108 ЗС чл. 109 ЗС ?

Следва ли нормата на чл. 64 ЗС да намери приложение в случай, че на терена се съществуват изградени постройки, макар за тях да е налице вещно право на строеж? Относно допустимостта на производството по предявен по реда на чл. 64 ЗС иск, ако в хода на това производство постройките са погинали.

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

Относно възможността съдът да постанови условен диспозитив за предаване владението върху недвижим имот. Относно преценката по кои от предявените искове първоинстанционното решение е влязло в сила и възраженията, по които въззивната инстанция е длъжна да се произнесе. Относно правомощията на съда да вземе предвид настъпили в хода на производството факти и обстоятелства, касаещи придобиване правото на собственост върху имота, предаване владението върху който се претендира по реда на чл.108 ЗС, а оттам и за допустимостта на възраженията, касаещи възможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен, въведени от лица, които не са страни в производството по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск, но са страни по иска, предявени по реда на чл.108 ЗС.

Следва ли при иск по чл. 109 ЗС да бъде установено при условията на главно и пълно доказване правото на собственост на ищеца върху обекта на въздействие и може ли да се приеме, че е налице препятстване упражняване правото на собственост по см. на чл. 109 ЗС в случаите, когато се претендира нарушено отстояние на законно положена ел. инсталация от изградена в последствие незаконно тераса?

Дали осъществяването на строеж в съседен имот в отклонение от даденото разрешение съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал.1 ЗС? Следва ли в тези случаи ищецът да доказва по какъв конкретен начин незаконното строителство му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като е констатирано противоречие на даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси с ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС?

Задължен ли е съдът да прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а когато делото е върнато за ново разглеждане и съобразно дадените от по-горния съд указания за събиране на доказателства за конкретни обстоятелства, относими към спора?

Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото издаване?
След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по тази квалификация и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение?

Относно приложението на чл.190 ЗУТ.

Дали подпорна стена и ограда, изградена въз основа на строително разрешение в имота на ответник по иска по чл. 109 ЗС на вътрешната граница с имота на ищеца по иска, която прегражда (не осигурява) естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, пречи на допустимото пълноценно ползване на дворното място на ищеца по неговото предназначение ? Ако подпорната стена и ограда пречи на естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, дали когато се иска събаряне на цялата подпорна стена, съдът може да уважи иск за събаряне на част от нея или за преустройства, които позволяват оттичане на повърхностните води, ако според заключение на съдебно-техническа експертиза по делото съществува техническа възможност за законни преустройства ?

Въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие във фактическите твърдения на ищците – че праводателите на ищците и на ответниците са придобили въз основа на самостоятелно осъществени различни юридически факти собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост.

Когато в сграда-етажна собственост е изградена нова инсталация за локално парно отопление в нарушение на чл. 186, ал. 1 ЗУТ, и е доказано вреденосното въздействие при експлоатацията на тази инсталация, необходимо ли е да има съответствие между нарушението и искането същата да бъде премахната като предмет на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС?

Дали е адекватна защитата на собствеността , осъществявана по реда на чл. 109 ЗС при искане за преустановяване на регламентирана дейност , която се извършва в нарушение на създадените правила, ако нарушението може да се отстрани ако се спазват нормативно установените изисквания?

Относно правното значение в производството по иск по чл. 109 ЗС на обстоятелството дали един строеж е със статут на търпимост по смисъла на пар. 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ.

Незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?

Кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план? Кога са налице условията за прилагане на пар. 6, ал. 2 и 3 и пар. 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ?

Относно приложението на чл. 3 ЗВСОНИ от гл.т. лица , в чиято полза настъпва реституцията , за значението на косвените доказателства като деклариране на имота по ЗОЕГПНС, за доказателствената тежест на факта на собственост, ако имотът е отчужден от наследодател на лицата.

При какви предпоставки гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на индивидуални административни актове за възстановяване на собствеността? Какъв е порокът на административен акт за възстановяване на собствеността върху имот, който подлежи на възстановяване от друг орган и по реда на друг реституционен закон?

Налице ли са предпоставките съсобственик, който е получил в дял по договор за делба /или съдебна спогодба/ недвижим имот, да иска в производство по предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на находяща се в този имот постройка да бъде привлечен като трето лице - помагач неговият съсобственик, на когото той е изплатил при делбата парично уравнение за тази постройка и налице ли са предпоставки за предявяване на обратен иск за възстановяване на платените за постройката суми?

Подлежат ли на премахване по реда на чл. 109 ЗС дървета, които са разположени при спазване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния от съседния имот, но въпреки това създават опасност от неговото увреждане? Коя е релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа – установената при разглеждане на делото или тази, до която достига съответният дървесен вид?

Дали при произнасяне по иск с правно основание чл. 108 ЗС съдът следва да осъди съсобственик на недвижим имот да предаде владението върху реална част от него на друг съсобственик, след като не е извършено разпределение на ползването?

За доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, подписан от служител на работодателя. За възможността в заповедта за уволнение или в друг известен на работника документ да бъдат посочени липсващите качества на работника чрез начина, по който той се справя с възложената работа или задълженията, които не е в състояние да изпълни и може ли липсата на мотивация и поведение, което съставлява дисциплинарно нарушение да обосноват липса на качества.

Дали за възникване на сервитутно право по чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ е от значение енергийният обект да е бил изграден при спазване на всички законови норми към момента на изграждането му?

Достатъчен ли е сам по себе си факът, ако се приеме, че постройките са незаконни , да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС ? За значението на постройките в режим на „търпим строеж” по см. на пар. 16 ПР на ЗУТ и за необходимостта от преценка доколко конкретното строителство пречи да се упражнява правото на собственост и ако то е част от конструкцията на сградата, подлежи ли на премахване , при констатацията ,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен на този ?

Относно значението на действията или бездействията на общинската администрация по прокарване на предвидена в регулационния план улица-тупик при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск срещу физическо лице за преустановяване на действията, с които пречи на ищеца да преминава през терен, върху който е предвидено прокарването на улицата.

За възможността да се придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот и представлява ли административният акт за изменение на регулацията годно правно основание за придобиване на собственост при условията на кратката придобивна давност.

От представеното с касационната жалба удостоверение за насленици се установява, че М. В. К. е починал на 05.10.2006г., т.е преди датата на проведеното последно съдебно заседание по делото. Неговите законни наследници Г. А. К.,В. М. К. и Л. М. К., са конституирани на негово място, като въззиваема страна, с определение на въззивния съд по горното дело, след приключване на производството по делото с постановеното въззивно решение. Като такива последните не да конституирани в производството пред въззивния съд и решението е било постановено по отношение на починалия. Поради това по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и по нередовна искова молба. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за да е редовна, исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, а според ал. 2 ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Според чл. 129, ал. 2 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако той не стори това, исковата молба заедно с приложенията се връща съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. По същия начин се постъпва и когато нередовностите се забележат по време на производството – чл. 129, ал. 4 ГПК.

В кои случаи обща част на сградата е такава по естеството си и в кои случаи е по предназначение, възможно ли е да се трансформира обща част от естеството си в такава по предназначение; допустимо ли е стълбището да бъде присъединено към отделен самостоятелен обект и да стане негова част; допустимо ли е ново преразпределение на общите части на етажната собственост без да е извършено надстрояване или пристрояване; допустимо ли е въззивният съд да извърши изменение на иска като промени квалификацията; допустимо ли е общите части на сградата да бъдат такива само на лицата, които ги обслужват; кога следва да се направи правопогасителното възражение за изтекла погасителна или придобивна давност?

Дали извършеното застрояване на земеделски имот с жилище променя предназначението му и съответно за приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ спрямо такъв имот?

Дали незаконността на един строеж сама по себе си обуславя уважаване на предявен негаторен иск за премахване на сградата или следва да се установи, че незаконният строеж обективно смущава правото на собственост на ищеца?

Може ли чрез негаторен иск да се търси защита срещу въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца, но не нарушават установена от нормативен акт забрана и не засягат пряко имота на търсещия защита?

Относно значението на проектната документация за противопожарните изисквания към обществени обекти, изпълнени в сграда; в кои части на документацията следва да е отразено това. Относно съответствието на документацията с действалата нормативна уредба, при проектиране и изграждане на сградата – чл. 153, ал. 1 от приложение № 1 към Наредба № 2 ПСТН в помещения.

Дали във всички случаи незаконното пристрояване на сграда- индивидуална собственост, намираща се в съсобствено дворно място, представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС?

Следва ли разпределението на ползването на недвижим имот от съсобствениците да се съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са незаконни?

Допустимо ли е да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ?
Допустимо ли е в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да се произнася по възражения относно правата на страните в съсобствеността, представляващи по съществото си спорове за собственост, или тези преюдициални спорове следва да бъдат разрешавани само със сила на пресъдено нещо в отделен исков процес?

Елементите от фактическия състав на чл. 109 ЗС и по-точно за основателност на предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС достатъчен ли е факта един от съсобствениците да е изградил постройка в съсобствения имот без строително разрешение, съответно без съгласие на другите съсобственици или следва да се установи и конкретно фактическо действие, извършено от съсобственика-ответник по иска с пр.осн.чл. 109 ЗС, което надхвърля ограниченията на собствеността, съответно нарушава установения режим на ползване на имота, последица от което е накърняване правата на останалите съсобственици?

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Дали установеното незаконно строителство, извършено при отклонение на строителните правила и норми /неспазено отстояние от регулационната линия/ ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според предназначението, отдадено му от засегнатия собственик на съседен имот, предпоставящо защита по чл. 109 ЗС на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие или вредно отражение върху правото на собственост, както и дали в такива случаи засегнатият собственик следва да установи и в какво се изразяват пречките за ползването по предназначение ?

Дали установеното незаконно строителство, извършено при отклонение на строителните правила и норми /неспазено отстояние от регулационната линия/ ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според предназначението, отдадено му от засегнатия собственик на съседен имот, предпоставящо защита по чл. 109 ЗС на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие или вредно отражение върху правото на собственост, както и дали в такива случаи засегнатият собственик следва да установи и в какво се изразяват пречките за ползването по предназначение ?

Относно допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите , с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика- ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона предвид на многобройната съдебна практика.

Относно допустимостта на косвен съдебен контрол за законосъобразността на административни актове с вещноправни последици по съдебни спорове за право на собственост, когато страна в съдебното производство е държавата /респ.държавен орган/, която е участвала в административното производство чрез държавния орган ОСЗ.

Относно допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите , с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика- ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона предвид на многобройната съдебна практика.

Следва ли да се приеме, че понятието „граница на собственост върху електрическите съоръжения” по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Закона за енергетиката вр. чл. 127 от закона и чл. 28, ал. 1 от Наредба № 6 /09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи е различно от понятието „граница на имота на потребителя” по смисъла на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, за който е прието, че е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Легитимирани ли са член-кооператорите преди прекратяването на ж.с.к. да защитават правата си срещу трети лица с искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, вместо чрез прекия иск по чл. 38, б. а ЗЖСК?
Дали е редовна искова молба за защита на реална част от недвижим имот, на която са посочени местонахождение (имотът, от която е частта) и площ, но не са посочени граници?

При извършено незаконно строителство от ответника по иска, представляващо преградна стена, изградена на стълбище, което е обща част на сграда в режим на етажна собственост, в която обекти на собственост притежават ищците и ответника следва ли да се доказва с какво това строителство ограничава правото на собственост на ищците при предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС?

Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, към правоотношения, възникнали преди нейното приемане, но действаща към момента на разрешаване на правния спор за валидността на учреденото право на строеж при условията на чл. 183, ал. 1 ЗУТ.

Дали във всички случаи енергиен обект се ползва със законово определен сервитут и конкретно възниква ли такъв и в случаите, когато се нарушават строителни правила и норми за изграждане на обекта, за отстояние и за безопасност ?

Дали с акта за приемане на новопостроен обект е учредено право на преминаване през съседен урегулиран поземлен имот, както и дали ако въпреки учредяването на такова право реализирането му смущава и препятства упражняването на правото на собственост, негаторният иск е неоснователен ?

Как следва да процедира въззивният съд, ако констатира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искова молба, неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното:Съгласно приетото в т. 4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, преди да пристъпи към разглеждане на спора, с който е сезиран, въззивният съд следва да извърши служебна проверка за редовността на исковата молба и при необходимост да я остави без движение, като даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците и ?

Относно начина на предявяване на претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди и за присъждане на законна лихва върху обезщетението, когато увреждащото действие не е еднократен акт, а е продължило през определен период преди подаване на исковата молба.

Дали по искове за собственост върху ид.ч. от имот, предявени от един съсобственик срещу друг съсобственик, всички съсобственици на имота са необходими другари. В посоченото от касаторите решение № 202 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 741 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., постановено в производство по молба за отмяна, е прието, че по искове за собственост върху ид.ч. от имот, предявени от един съсобственик срещу друг съсобственик на същия имот, и по искове с правно основание чл. 109 ЗС между същите съсобственици, всички съсобственици на имота са необходими другари?

При предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на предявилото иска лице е да установи по категоричен начин,че ответникът осъществява такива действия, с които му пречи да упражнява своето право. В случая по делото осъществяването на такива действия не е категорично установено, поради което правилно въззивният съд е приел, че искът следва да бъде отхвърлен. Действително претендираните права на собственост върху процесната реална част от имота са приети за установени, но доколкото иск с правно основание чл. 108 ЗС не е предявен в настоящето производство, тези констатации на въззивния съд не следва да бъдат обсъждани.

Допустимо ли съдът да постанови спиране на строителство което е разрешено с влязло в сила разрешение за строеж? Може ли граждански съд да разпорежда изменение на влязъл в сила архитектурен /работен/ проект?

Какво е основанието за възникване правата по ЗУПЛЗПДДМ – по силата на закона или възоснова на издаденото удостоверение по чл. 4 от закона ?

Дали постройките попадат в собствено на ищците място или са в имота на ответника?

Относно действието на пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ, вр. пар. 6 ПР ЗУТ.

Допустимо ли е носителят на голата собственост да предяви иск по чл. 109 ЗС, или такова право има само носителя на ограниченото вещно право на ползване?

Относно приложението на чл. 45 ППЗСПЗЗ, ал. 3, ал.5, т. 1 и ал. 6; чл. 45а ППЗСПЗЗ; чл. 48 ППЗСПЗЗ, чл. 48а ППЗСПЗЗ, както и на чл. 24 ЗСПЗЗ и пар. 11, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, касаещи разпоредителните правомощия на ликвидационните съвети да извършват продажба на парцелирани с одобрен парцеларен план терени на бивши стопански дворове до изменението на ППЗСПЗЗ/ДВ, бр.122 от 19.12.1997 год./; правомощията на органите на общинската администрация по издаване на актове за изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации; обхвата на инцидентния/косвения/ съдебен контрол спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации.

За възможността да съществува етажна собственост, когато отделните обекти на правото на собственост са разположени не в една, а в отделни сгради, при наличие на функционална връзка, предвидена по проекта, при което положение към самостоятелен обект, разположен в едната сграда, да принадлежат обслужващи части, разположени в друга сграда.
Относно статута на предвидения по одобрения проект достъп до магазина на ищеца в хипотеза на отричане на характера на спорното помещение като обща част по предназначение, с оглед местонахождението на отделните обекти в различни самостоятелни сгради.

Дали не са налице пречки за възстановяване на собствеността в полза на наследниците на бившите собственици, когато вместо предвиденото изграждане на почивна станция са били изградени на бетонова основа едноетажни сглобяеми дървени бунгала с инфраструктурна мрежа – електро, ВиК, вътрешни алеи и желязна ограда върху бетонова основа; респ. дали върху земеделските земи не е проведено комплексно строително мероприятие за изграждане на почивна база, което да налага преценка за евентуално приложение на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Следва ли да се пристъпи към постановяване на решение, когато делото не е напълно изяснено от фактическа страна?
Трябва ли съдът в изпълнение на служебните си задължения да постави допълнителни задачи на експертизата, когато основният въпрос, от значение за изхода на спора, е останал неизяснен с първоначално изготвената експертиза?
Може ли да се защити с негаторен иск по чл. 109 ЗС ограниченото право на ползване върху УПИ?

Дали продаденият тавански етаж на касаторите към 2006 г. е бил годен обект на гражданския оборот в резултат на преустрояване, или е представлявал общ незастроен обем между последната плоча на сградата и покривната конструкция, поради което е съставлявал обща част по предназначение?

Допустим ли е иск по чл. 109 ЗС от един етажен собственик против друг етажен собственик за възстановяване на комин, който е обща част на етажната собственост?
Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 ЗС за ревандикиране на идеална част от съсобствен имот против друг съсобственик?

За искове с правно основание чл. 108 ГПК и чл. 109 ГПК.

Относно приложението на чл. 108 ЗС, чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Дали съдът е длъжен да се произнесе по правоизключващото възражение на ответниците касатори, че Ш. не е активно материалноправно легитимиран да предявява иск по чл. 108 ЗС,след като то е направено пред въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, както и противопоставимо ли е решението ОСЗ на ответниците след като те са отрекли правата на ищеца към минал момент?

Относно приложното поле на чл. 38 ЗС и по конкретно в режим на етажна собственост или на хоризонтална съсобственост са жилищни сгради, построени в един имот, когато съсобствениците са повече от двама?
Допустимо ли е преразпределение на ползването на съсобствено място при изменена фактическа обстановка, а именно при покупко-продажба на идеални части от дворното място?
Незаконните строежи неоснователно действие ли са по смисъла на закона и пречат ли на упражняването на правото на собственост и в частност на правото на ползване?

За приложението на чл. 109 ЗС в хипотезата, в която собственикът на земята претендира премахване на съществуваща в съседен имот постройка-изградена от трето лице, както и преустановяване на всякакви действия от това лице, които пречат и ограничават ползването на имота му съобразно предназначението му.

Дали е съществено процесуално нарушение разглеждането на делото и постановяването на въззивно решение в период, когато все още е висящо искане на една от страните по делото за предоставяне на правна помощ?

Дали построяването на сграда в отклонение от определената строителна площадка и дадена строителна линия, при което е допуснато навлизане в съседен имот със земеделски статут, съсобственик в който е извършилия незаконен строеж, е основание по чл. 109 ЗС за уважаване на иск за премахването й.

Дали всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на предвидената в чл. 109 ЗС петиторна защита?

Относно необходимите предпоставки,при наличието на които може да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС.

Относно начението на вещноправния и градоустройствен статут на постройката,чието премахване се иска по реда на чл. 109 ЗС и за значението на издадените от административните органи разрешения за построяване и преустройство за правата на трети лица,т.е. в хипотеза,при която построеното засяга и накърнява права на трети лица,които не са титуляри на издадените административни актове.

Следва ли при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на извършеното строителство да се изследва въпросът с практическата изпълнимост на едно такова премахване и с рисковете,които то носи за здравината и целостта на сградата в хипотеза,при която с оглед конструкцията на сградата и самото извършване на строителството е довело до увреждания,което пък сочи на наличието на рискове от увреждане и при премахване на това строителство?

Кога съдът може да се позовава на формираната сила на пресъдено нещо по един спор и дали има идентичност между две дела, ако са с еднакъв предмет – правото на собственост върху недвижим имот, но по едното от тях страната участва в качеството си на едноличен търговец, а в другото – само като физическо лице, както и когато по второто дело се правят възражения, преклудирани в производството по първото дело?

Относно разрешения правен въпрос, касаещ материалноправната легитимация на праводателите на ищците/касатори/, която е отречена от въззивния съд, обсъждайки нот.актове № 109/2006 год. и № 110/2006 год., защото основанието за издаването им, а именно влязлото в сила решение по адм.дело № 196/2001 год., постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е било нищожно.

Относно необходимостта от провеждане на разграничение между етажна собственост, при която етажните собственици са същевременно и собственици на земята-от една страна, и етажна собственост, при която етажните собственици не са собственици на земята, а притежават само право на строеж – от друга страна.

Необходимо ли е да се изследват предпоставките за реституция, когато липсва отчуждаване или само се констатира липсата на такова?

Относно нарушението на нормите за отстояние, предвидени в чл. 31, ал.1 т.1 от ЗУТ и чл. 53, във вр. с чл. 50 от ЗС, съставляват ли нормативно определен предел до който не се пречи за упражняване правото на собственост и при нарушаването им в тежест на ищеца ли е да доказва, че се пречи да упражнява правото си на собственост.

Относно валидността на решението на поземлената комисия при редакцията на чл. 60, ал. 4 /отм./ ППЗСПЗЗ.

Относно възприетата тезата , че въпросът съставлява ли строеж отчасти на сграда в чужд имот пречка за упражняване правото на собственост и пречене по см. на чл. 109 ЗС” е разрешаван противоречиво от съдилищата по ТР Nо 31/06.02.1985 година по гр.д. Nо 10/84 г. ОСГК , Решение Nо 1291/92 година на ВС- IV отд. по гр.д. Nо 1083/92 година, което налага и обобщаване с цел уеднаквяване на практиката.

Кои са индивидуализиращите белези на неурегулирани поземлени имоти и при установени разлики в площта, но ясни граници на имота, кои признаци имат приоритетно значение за идентификацията на този имот?

Относно вещноправния и градоустройствения статут на спорните магазини /павилиони/ .

Относно определяне квотите на съделителите когато не всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяване и по-конкретно дали техните запазени части уголемяват дяловете на останалите.

Нарушението на чл. 183 ЗУТ и не спазване на отстоянието от другата сграда в съсобствен парцел, отреден за два имота съставлява ли неоснователно действие, смущаващо правото на собственост на другия съсобственик и административния орган, издал строителното разрешение има ли компетентност да преценява допустимостта на разрешеното строителство, или се произнася само до спазването на техническите изисквания?

Относно приложимостта на негаторния иск по чл. 109 ЗС и по отношение на поведение, с което се създава опасност от нарушение на собствеността.

Относно изясняването на понятието „неоснователно действие” по смисъла на чл. 109 ЗС с оглед поставянето на въпроса за рамките, в които е налице накърняване на имуществената сфера, за което преценката следва да се прави въз основа на обективни критерии, и съответствието на търсената с негаторния иск защита на накърнени права.

Дали извършването на разрушаване и строеж в съсобствен имот въз основа на разрешение за строеж на името на един съсобственик представлява действие, което създава пречки за ползване на имота и застрашава правото на собственост на другите съсобственици?

Безспорно, че първоначално предявеният иск е за обезщетение за вреди настъпили в резултат на непозволено увреждане и следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 ЗЗД, доколкото е насочен срещу юридическото лице [фирма],а не към непосредствените извършители на деянието. Този иск е облигаторен по своя характер и с него се цели обезвреда на претърпените от непозволеното увреждане вреди като обезщетението винаги е парично, и не може да бъде натурално, както са приели съдилищата. Иска за възстановяване на разрушения навес , за който се твърди, че е бил собствен на ищеца е иск с правно основание чл. 109 ЗС. Това е собственически иск и с него се цели защита на собствеността. Следователно макар в случая и двата иска да почиват на някои общи факти става въпрос за два различни иска, което не дава възможност по пътя на изменението от иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД да се премине към иск с пр. осн. чл. 109 СК. Доколкото допуснатото с протоколно определение изменение на иска е процесуално недопустимо / чл. 214, ал. 1 ГПК/, при новото разглеждане на делото, същото не следва да бъде зачетено и съдът следва да се произнесе по първоначално предявения иск.

Следва ли ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва по какъв начин са накърнени правата му, когато строителството е осъществено на регулационната линия ?

Относно преценка на доказателствата във връзка с възражението на ответника – сега касатор, за липса на основание за възстановяване на претендирания от ищците недвижим имот в стари реални граници и материалноправният – за предпоставките и последиците по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ/ а не по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ/, на които сочи възражението, са от значение за изхода на спора и точното прилагане на закона.

За включване на общи части и промяната на фасадата на сградата без разрешение от Н. институт за паметниците на културата.

Относно допустимостта на гласни доказателства при условията на чл. 134, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване съдържанието на документ- протокол за замяна на ТПС Комисия, който е изгубен не по вина на страната.

Дали Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони има универсален характер и дали е приложима и по отношение на процедурите по чл. 64 ЗС, или е приложима само за новопостроени сгради?

Дали в производството по чл. 109 ЗС гражданският съд може да се произнася по материалната законосъобразност на административните актове?

Кога едно неправомерно състояние в един имот засяга пълноценното упражняване на правото на собственост в съседния имот?
Когато е налице твърдение за навлизане на стреха над съседен имот, необходимо ли е в исковата молба да се уточнява допълнително с какво това състояние пречи на собственика на съседния имот и може ли пред въззивната инстанция да се посочват нови пречки, съставляват ли те нови основания на иска по чл. 109 ЗС?

Кога едно неправомерно състояние в един имот засяга пълноценното упражняване на правото на собственост в съседния имот? Когато е налице твърдение за навлизане на стреха над съседен имот, необходимо ли е в исковата молба да се уточнява допълнително с какво това състояние пречи на собственика на съседния имот?

За предпоставките за реституция на гори по реда на ЗВСГЗГФ и затова считат ли се за законни строежите, изградени без строителни книжа от Държавата преди реституцията на горската територия, върху която са изградени тези сгради.

Дали според действащото законодателство язовирите са предвидени като възможни предмети на частна собственост и по-конкретно като предмет на собственост на ТКЗС или на други ЮЛ, които са закупили язовирите от ТКЗС, е съществен за делото?

Правото на обитаване съставлява ли право на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС и противопоставимо ли е на собственика?

Дали при законно извършено от гледна точка на техническите и други изисквания строителство, което по някакъв начин пречи на собственика, може да се уважи иск по чл. 109 ЗС?

Относно предпоставките, които следва да са налице, за да се уважи иска по чл.109 ЗС за премахване на незаконна постройка на границата между два имота .

Дали преустройството на общи части и ползването им по начин, различен от тяхното предназначение, съставлява неоснователно действие при липса на договореност между етажните собственици за ползването на общите части ?

За съдържанието на действията, с които би могло да се препятства ползването на общите части на сградата , както и може ли да се иска премахване на незаконен строеж в съсобствен имот, когато постройката е изградена със съгласие на съсобствениците.

Дали е основателен иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконни строежи, които са в режим на търпимост съгласно пар. 16 ПР ЗУТ? Д. е основателен иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на незаконна постройка в чужд имот, ако не е доказано с какво тази незаконна постройка пречи на упражняването на правото на собственост на ищците върху техния имот?

Дали законността на строителството е пречка за уважаване на иск по чл. 109 ЗС, ако построеното накърнява правата на собственик на съседен имот или на съсобственик да упражнява вещното си право според предназначението му?

За задължението на съда да постави точна правна квалификация на заявените претенции и е относим към преценката налице ли е фактическият състав на така заявените претенции, в т.ч. кои искове са недопустими, поради липса на правен интерес и относим ли е този извод по отношение на осъдителните искове.

Какъв е надлежния титул за собственост върху земеделски земи, реституирани по реда на ЗСПЗЗ? Какъв е редът за поправка на очевидна фактическа грешка в решение на поземлена комисия за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и кои са белезите за идентичност между два поземлени имота?

Относно приложното поле на чл. 109 ЗС.

Представлява ли наличието на водоснабдителна инсталация в имот, чужда собственост, действие по ограничаване правата на собственика да ги упражнява в пълен обем, като се има предвид, че правото на собственост е придобито след изграждането на тръбопровода ?

За възможността собственика да иска премахването на извършените от недобросъвестния владелец подобрения.

За възстановянето правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост.

Относно обсъждането да доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.

Относно паркирането на автомобил в двора смущава ли правото на собственост върху недвижим имот.

В кои случаи е допустимо и задължително възстановяването на земята по реда на ЗПСЗЗ?

За правната квалификация на предявения от ищцата иск за осъждане на ответника да възстанови за негова сметка неправомерно прекъснатото водоснабдяване в собствения й недвижим имот.

Относно приложението на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./,във връзка с предвидените сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти, за правното значение на установената по делото липса на изискуемите се по чл. 22 ППЗЕ – чл. 25 ППЗЕ /отм./документи и на незаконността на строителството при преценката за основателността на негаторен иск и за това доколко притежателите на правото на собственост следва да търпят ограничение на правото си с оглед защита на обществения интерес от електроснабдяване.

Относно приложение на процесуалните правила на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните, както и относно установяване елементите от фактическия състав на чл. 109 ЗС за успешното провеждане на негаторния иск като средство за защита правото на собственост срещу неоснователни действия, които препятстват упражняването на това право.

Дали суперфициарят е собственик на всички обекти в построена сграда, извън тези обекти, за които учредителите са си запазили право на строеж?

Относно извършеното незаконно строителство, състоящо се в надстрояване на съществуващата едноетажна полумасивна сграда, находяща се във вътрешната северна част на УПИ.

Може ли собственикът на земята да се защити с иск по чл. 109, ал. 1 ЗС срещу лице, което ползва изградена в терена му сграда , за която е издаден акт за узаконяване , в обжалваното решение е решен в противоречие с практиката на ВКС?

Относно приложението на чл. 38 ЗС и конкретно представлява ли обща част на етажната собственост част от коридор по архитектурен проект, който от изграждане на сградата не е изпълнен по този начин, а е присъединен към складово помещение към някой от обектите по общо съгласие на етажните собственици и съставлява ли това отклонение от проекта търпим строеж по смисъла на ЗУТ, респективно подлежи ли на премахване от гледна точка на строителните правила и норми?

Относно възможността да се придобие по давност правото на собственост върху незаконен строеж при действието на правилата и нормите за устройство на територията по Закона за устройство на територията /обн. ДВ бр. 1/2001г., в сила от 31.03.2001г./.

Относно възможността за защита правото на собственост, засегнато от извършено строителство, както и необходимост от тълкуване правата, които поражда издадено удостоверение за търпимост по реда на пар. 16, ал. 1 ЗУТ в рамките на иницииран спор по чл. 109 ЗС.

Какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - иск по чл. 108 ЗС или иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./?

1. Допустим ли е искът по чл. 109 ЗС срещу собственик на недвижим имот или срещу собственик на съседен имот за прекратяване на неоснователно действие, извършено чрез строеж, изграден в отклонение на издаденото разрешение и на други строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, което действие осуетява или ограничава възможността на ищеца той да упражнява и ползва своето право на собственост?
2. Компетентни ли са съдилищата да разрешават спора дали направеният строеж без разрешение или в отклонение на разрешението и на другите книжа подлежи на премахване или разрешаването на такъв спор е от компетентността на специализираните технически органи на държавно управление съгласно чл. 160 ЗТСУ /отм./.?

Допустим ли е искът по чл. 109 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или срещу собственик на съседен имот за прекратяване на неоснователно действие, извършено чрез строеж, изграден в отклонение на издаденото разрешение и на други строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби, което действие осуетява или ограничава възможността на ищеца той да упражнява и ползува своето право на собственост?
Компетентни ли са съдилищата да разрешават спора дали направеният строеж без разрешение или в отклонение на разрешението и на други книжа подлежи на премахване или разрешаването на такъв спор е от компетентността на специализираните технически органи на държавно управление съгласно чл. 160 ЗТСУ /отм./?