Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 108 ЗС

Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

чл. 108 ЗС

Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Допустимо ли е първоинстанционният съд да осъществи инцидентен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал. 2 ГПК, в хипотеза когато страната не е отправила изрично искане в тази смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия, като е противопоставила свое придобивно основание по отношение собствеността на същите идеални части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент, поради което и представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

/материалноправен или процесуалноправен/, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 на визираното тълкувателно решение точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Дали са налице законовите предпоставки за осъждане за предаване на владението от наемателя на собственика на имота, в случаите, когато е налице договорка с част от съсобствениците за извършване на СМР в имота, увеличаващи значително стойността му? Налице ли е нарушение на правата на някои от страните в това производство и има ли право наемателят да упражни право на задържане върху вещта до заплащане на направените от него разноски за подобрения във връзка с постигнати договорки? Налице ли е нарушение на процесуалните правила при неправилно призоваване на страна в производството, довело до неучастието й в процеса? Какви са правомощията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото; кои са случаите на служебно събиране на доказателства от въззивния съд; следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

във въззивната инстанция. По аргументи, изведени от цитирана практика на ВКС, че когато не се установи качеството добросъвестен владелец на предявилия иск за подобрения в чужд имот, то е необходимо да се изследва претенцията на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД (доколкото искът по чл. 72, ал. 1 ЗС е частна хипотеза на иска по чл. 59 ЗЗД ), като се установи дали е налице обикновен подобрител и какъв е обема на обезщетението, което той може да получи за извършените в чужд имот строителни действия, въззивният съд е разграничил положението на ищеца спрямо обектите, за които на него му е било учредено право на строеж (тези по т. 2.2 от договора за суперфиция), и спрямо обектите, за които ответниците като учредители, са запазили за себе си правото на строеж (тези по т. 1.2 и т. 1.3 от договора за суперфиция). За първите, за които на ищеца е било учредено право на строеж, на ищеца е признато качеството на добросъвестен подобрител по чл. 72, ал. 1 ЗС, и според дадената стойност за тях от СТЕ, приета във въззивното производство, е прието, че с тях се е увеличила стойността на имота с 582 577 лв., която сума се следва на дружеството-ищец. За вторите, които са били предназначени за ответниците, ищецът е счетено да няма качеството на добросъвестен владелец, а на обикновен подобрител, държател, защото по силата на договора за суперфиция е имал субективното знание, че те съставляват реализиране на право на строеж за трето лице, поради което за тях реализира правата си по реда на общото правило за неоснователно обогатяване в чл. 59 ЗЗД, т. е. има право на по-малката стойност между разходите за изграждането им (само за обектите на ответниците) - 247 004 лв., и увеличената стойност на имота за тях - 337 185 лв. Така е направен извод, че ищецът има право сумарно на сума в размер на 829 581 лв., която стойност е прието да не подлежи на намаляване със стойността на построеното в отклонение от проекта с площ приблизително 14-15 кв. (или 29,58 кв. м. според СТЕ приета във въззивното производство), тъй като то се намира в имота, няма данни да подлежи на премахване, нито ответниците да са се противопоставили на запазването му, при което, по смисъла на ППВС №6/1974 г., се увеличава стойността на имота.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

1. Наличието на правно основание на владение на ответника продължила повече от 50 години, дали е предпоставка за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС?; 2. Следва ли да се приеме за нищожна сделка по смисъла на чл. 26 ЗЗД, като чрез договор за покупко-продажба е прикрито дарение? 3. Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, доводите и възраженията на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Обстоятелството, че упълномощаването е и за дарение има ли отношение към преценката за наличие на намерение на представляващия, действащ и за себе си, за увреждането на представлявания, и следва ли представителят да съобрази избраната от него сделка с условията за нейната валидност, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №934/13.09.2010г. по гр. д. №3657/2008г. на ІV ГО и решение №361/16.11.2011г. по гр. д. №1077/2010г. на ІV ГО. По въпросите 2. Могат ли решаващите изводи на съда да се основават единствено на показанията на заинтересовани от изхода на делото свидетели, единият от които е в близка родствена връзка със страна по делото (зет на ответницата), а другият е в трудово-правни отношения с дъщерята на ответницата, 2а. Длъжен ли е съдът да направи анализ по отношение обективността и достоверността на техните показания и да посочи от кои други данни по делото се подкрепят те; 2б. Длъжен ли е съдът, когато в мотивите си пресъздава свидетелските показания, да се придържа стриктно към заявеното от свидетелите, твърдят противоречие с решение №136/30.10.2020г. по гр. д.№4746/2019г. на ІІІ ГО и решение №800/22.03.2011г. по гр. д.№776/2009г. на ІV ГО. Формулират и въпроса 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите всички наведени от страните доводи и възражения, да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за който твърдят, че е налице противоречие с решение №25/27.04.2022г. по гр. д.№2686/2021г. на І ГО и решение №217/09.06.2011г. по гр. д.№761/2010г. на ІV ГО. Според касаторите по въпроса 4. Когато на представителят е предоставена възможност да договори продажната цена, длъжен ли е той да осъществи представителната власт с грижата на добрия стопанин, която означава да продаде имотите при средна пазарна цена и следва ли предоставената с пълномощното свобода на договаряне да се тълкува като възможност представителят да бъде ощетен, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №439/20.03.2012г. по гр. д.№23/2011г. на І ГО, решение №50172/10.10.2022г. по гр. д.№4145/2020г. на ІІІ ГО и решение №223/27.03.2009г. по гр. д.№6158/2007г. на І ГО. Формулират и въпроса: 5. Когато в първоинстанционното производство по искане на ответника са допуснати свидетели без съдът, въпреки направеното от ищеца искане, да изясни какви релевантни факти те ще установяват и какво е значението им за изхода на делото, както и без да посочи в доклада, че съдът ще издирва умисъл у ответницата да навреди на представляваната, длъжен ли е въззивният съд да поправи този пропуск, като даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, за който твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 2 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

123902 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право