чл. 101 ЗС

Налице ли е владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в случаите, когато фактическата власт върху недвижим имот е установена на основание частен писмен договор, след сключването на който е извършено одържавяване – за времето, считано от реституирането на имота насетне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Гергана Никова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

чл. 101 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 258 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС

Определение №/..2020 по дело №/2019

1. подлежат ли на отчуждаване по реда на ЗПИНМ /отм./ имоти, които не са включени в чертите на населено място, не са урегулирани /предвидени за застрояване или застроени/, а представляват лозе и нива; 2. предназначението на имота „за пионерски лагер” към 1991 г. попада ли в обхвата на понятията за здравно, образователно, културно, битово, спортно или комунално обслужване по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА, съответно за обществени и благоустройствени мероприятия на общините по смисъла на пар. 42 ПЗР ЗОС и при какви предпоставки; 3. към кой момент следва да бъде направена преценката дали имот държавна собственост се трансформира в общински въз основа на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА, респективно пар. 42 ПЗР ЗОС; 4. необходим ли е нарочен акт или определени действия от държавен или общински орган за настъпване на трансформацията на правото на собственост от държавна в общинска въз основа на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА, респективно необходимо ли е съставянето на акт за общинска собственост, за да бъде завършен фактическият състав по трансформацията на правото на собственост от държавна в общинска въз основа на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА; 5. към кой момент следва да се направи преценката за наличието на хипотезите по пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Маргарита Соколова

пар. 7 ал. 1 т. 6 ПЗР ЗМСМА, чл. 101 ЗС, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК

Определение №/..2019 по дело №/2018

се твърди противоречие с решение №124/20.10.2014 г. по гр. д. №2054/2014 г. на ВКС, 2 г. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а вторият се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Решение №/..2019 по дело №/2018

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

чл. 1 ал. 1 ЗВСВНОИ, чл. 101 ЗС, чл. 108 ЗС, чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 2 ал. 3 ЗВСОНИ, чл. 225 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 4 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 78 ал. 8 ГПК

Решения по чл. 307 ГПК

чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК

Решение №/..2019 по дело №/2017

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ, чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 101 ЗС, чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 165 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 295 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 78 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 81 ГПК

съдия Теодора Гроздева

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2018 по дело №/2018

е свързан с момента на узнаване на обстоятелствата, които сочат на основание за отвод. Освен това трайна е практиката на съдилищата, че при направен отвод на съдия или вещо лице съдът е този, който преценява дали са налице основания за отвод или не, т. е. съдът не е длъжен да уважи направеното искане за отвод. Следователно – има практика на ВКС, която дава отговор на поставения въпрос, затова по него не възниква поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По-същественото в случая обаче е това, че по настоящото дело във въззивната жалба реално не е направен отвод на вещо лице, тъй като не са изтъкнати основания, които пораждат съмнения за неговата безпристрастност. Въззивникът само е посочил заключенията на вещото лице Д. Д., с които не е съгласен, като е мотивирал несъгласието си, но това не означава, че по този начин сочи обстоятелства, от които може да се породи съмнение за безпристрастността на вещото лице. Отправеното до съда искане е да се назначи нова експертиза с друго вещо лице. В този случай съдът процедира по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК, като в правомощието на съда е да прецени дали да назначи друго или повече вещи лица. В случая съдът е избрал втората възможност и това е допустимо според изричната разпоредба на закона. Доколкото пред въззивния съд реално не е направен отвод на вещото лице поради съмнения за неговата безпристрастност, поставеният първи въпрос в изложението към касационната жалба не е и обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Гълъбина Генчева

пар. 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, чл. 101 ЗС, чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ, чл. 200 ал. 3 ГПК, чл. 22 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС

Определение №/..2018 по дело №/2017

в противоречие с практиката на ВКС, които са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г.). Първият въпрос е: подлежи ли на земеделска реституция и по коя относима разпоредба, имот, за който в много официални документи, отчуждителна преписка, и в самия отчуждителен акт – Постановление на МС №******г., се признава, че процедурата по отчуждаването му е нарушена, а с постановлението се прави само едно оформяне, и който имот не е внесен в ТКЗС, но към момента на отчуждаването е бил безспорно земеделски; при приемане, че отчуждителната процедура е нарушена, кой е относимият реституционен закон. Касаторите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на материалния закон и в противоречие със задължителната съдебна практика като е приел, че относимият в случая закон е ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗС и ЗДИ, а не чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ или чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ. Сочи се противоречие с ТР №******г. по гр. д. №3/1994 г., ОСГК на ВС и ТР №6/10.05.2006 г. по т. гр. д. №6/2005 г., ОСГК, ВКС, решение №900/2011 г. по гр. д. №254/2010 г., ВКС, І г. о. и решение №23/2012 г. по гр. д. №675/2011 г., ВКС, ІІ г. о. Излагат се съображения, че според установената съдебна практика, чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ е специална норма по отношение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, като от значение по кой реституционен закон ще се възстанови собствеността върху неправомерно отнет имот е не обстоятелството по реда на кой закон е бил отнет имотът, а дали е бил земеделски по своя характер към момента на отнемането – решение №767/2010 г. по гр. д. №1760/2009 г., ВКС, І г. о., решение №1259/2009 г. по гр. д. №4426/2007 г., ВКС, ІІІ г. о. и решение №181/2011 г. по гр. д. №261/2010 г., ВКС, І г. о. Изводът на въззивния съд, че вкарването на имота в ТКЗС или друга селскостопанска организация, има значение за възстановяването му по ЗСПЗЗ, противоречи на възприетото в решение №1088/18.06.1999 г. по гр. д. №1785/1998 г., ВКС, ІV г. о. и решение №181/14.09.2011 г. по гр. д. №261/2010 г., ВКС, І г. о. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът: следва ли гражданският съд при спор за материално право да приеме за доказано настъпването на вещно – транслативния ефект върху процесния имот в полза на дружеството, от решението на фирмения съд по регистрация преобразуването на едноличното дружество с държавно участие, ако в това решение е записано, че са „спазени изискванията на ПМС №179/13.09.1991 г. по отношение начина на определяне стойносттта на капитала, т. е. задължително ли е решението по фирменото дело за гражданския съд, разглеждащ спор за материално право по въпрос, обуславящ изхода на делото. Останалата част от изложението съдържа касационни оплаквания по съществото на спора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №/..2018 по дело №/2017

би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Теодора Гроздева

чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ, чл. 101 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 86 ЗС

Определение №/..2017 по дело №/2016

се сочи противоречие с решения на ВКС: №766 от 03.02.2011 г. по гр. д. №1590/2009 г., I г. о., №218 от 06.01.2012 г. по гр. д. №1508/2010г., II г. о. и №362 от 15.07.2010 г. по гр. д. №536/2010г.,II г. о.; 2/Обвързан ли е въззивният съд, при обсъждане на приетия по делото доказателствен материал, от последиците на влязлото в сила решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е уважен предявеният инцидентен установителен иск за оспорване истинността на документ. Сочи се противоречие с решение №225 от 30.05.2011 г. по н. д. №1350/2011г. на ВКС, II н. о., решение №87 от 11.07.2011 г. по гр. д. №10/2010 г. на ВКС, I г. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени група въпроси, които се свеждат до въпроса за фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП/отм./, реда на прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при преобразуване на държавно предприятие чрез разделяне на отделни търговски дружества и за необходимостта от нарочен акт, който да обективира конкретно и точно предадения за стопанисване държавен имот. Твърди се противоречие с решение №16 от 08.02.2013 г. по гр. д. №621/2012 г. на ВКС, I г. о., решение №238 от 13.12.2013 г. по гр. д. №37/2013 г. на ВКС, I г. о. решение №45/25.02.2013 г. по гр. д. №903/2012 г. на ВКС, I г. о. и определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК се обоснова със следните въпроси: 1/При предявен иск за собственост на основание реституция по реда на чл. 1 или 2 ЗВСВОНИ, чия е доказателствената тежест да докаже предпоставката на чл. 4 ЗВСВОНИ; 2/следва ли съдът да установи по безспорен начин, че определената за обезщетение сума Държавната комисия по оценителен протокол е изплатена на собственика, с документ, който да е представен по делото, или оценителният протокол е индиция, че сумата е платена на собственика; 3/следва ли съдът да счете, че са изпълнени условията на чл. 6, ал. 1 ЗВСВОНИ след като собственикът е изпълнил нареждането на държавната комисия каква сума да възстанови за одържавения имот. По тези въпроси се поддържа произнасяне в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение №171 от 10.04.2012 г. по гр. д. №1328/2010 г., I г. о., както и че е налице противоречива практика на съдилищата – определение №294/20.09.2011 г. по гр. д. №863/2011 г. на ВКС, I г. о., решение №505/20.04.2011 г. по гр. д. №2164/2010 г. на ОС – Варна, решение от 11.07.2013 г. по в. гр. д. №1232/2013г. на ОС- Варна, решение от 30.10.2013 по в. гр. д. №1545/2013 г. и определения на ВКС, постановени в производства по чл. 288 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа със следните обобщени въпроси: 1/При липса на доказателства по делото, каква сума е изплатена от държавата на собственика за отчуждения имот, следва ли съдът да счете, че сумата, която му е наредено да възстанови, е тази, която му е била изплатена; 2/Възможно ли е правото на собственост да се придобие по давност от лице, придобило собствеността на друго правно основание /чл. 17а ЗППДОП/; 2/Допустимо ли е използването на доказателства, събрани по реда на НПК, в производството по ГПК; 3/Длъжен ли е съдът да обсъди всички приети по делото доказателства и възможно ли е да основава решението си на несъществуващи факти и обстоятелства след като по делото са представени обратни доказателства; 4/следва ли съдът да зачете оправдателни присъди за самоуправство и лъжесвидетелстване при вземане на решение кой е владял процесния имот; задължителни ли са за гражданския съд установените факти и обстоятелства не само в диспозитива на присъдата, но и в решаващите мотиви на съда, въз основа на които е постановена присъдата. Изложени са и множество твърдения, които се свеждат до допуснати процесуални нарушения при обсъждане на приетите по делото доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №/..2017 по дело №/2016

при наличие на отчуждаване за държавни нужди на вече обобществени земеделски земи по реда на чл. 101 ЗС от ТКЗС, при действието на Закона за мините и кариерите /отм./, когато необходимостта от използването им за целите на одържавяването е отпаднала и към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ те отново се използват за земеделско производство, съставлява ли наличието на изричен акт на МС съгласно пар.41 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ. бр.28/1992г. условие те да бъдат третирани като земеделски земи и собствеността върху тях да бъде възстановена. Касаторите поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.№1/2013г./ въззивният съд се е произнесъл и по процесуалния въпрос когато във връзка с упражняван косвен съдебен контрол за валидност на административен акт, с който се възстановява земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, е необходимо да се изясни въпросът за нейното предназначение към момента на реституцията, длъжен ли е въззивният съд служебно без искане на страните да назначи експертиза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Светлана Калинова