дали електрическите уредби и съоръжения са могли да бъдат придобивани в частна собственост при действието на чл. 2 Закона за електростопанството от 1975 г., Окръжен съд – Благоевград е съобразил установената практика на ВКС, съгласно която общите енергийни обекти (уредби), какъвто е трафопост, който захранва няколко потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот. Ето защо е посочил, че процесното енергийно съоръжение, придобило статут на държавна собственост по силата на закона, е изключено от гражданския оборот, а оттам е налице правна забрана за прехвърляне и сделки с предмет право на собственост по отношение на него не могат да породят правно действие, включително не могат да преминат в собственост на дружество с държавно имущество при условията на чл. 17а ЗППДОП /отм./, поради което не могат да се включат и в масата по несъстоятелността на такива дружества. Съдът е приел, че с разпоредбите на чл. 58 и пар. 67, ал. 2 и ал. 9 ПЗР ЗЕЕЕ /отм./, както и чл. 40, ал. 1, т. 2 и пар. 4, ал. 11 ПЗР ЗЕ се създават условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена с чл. 2, ал. 1 Закона за електростопанството от 1975 г., да премине в собственост на енергийните предприятия. Въз основа на това е заключил, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се легитимира като собственик на процесния трансформаторен пост на заявеното с исковата молба и поддържано правно основание - осъществено правоприемство от „Национална електрическа компания“ ЕАД през 2000 г. Относно последното обстоятелство се е позовал на приетите по делото писмени документи, Разпореждане №46/7.11.1991 г. на МС, заповед №ДВ-143-А/24.04.2000 г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, решение №20/2.11.2007 г. и решение №21/29.01.2008 г. по ф. д. №6358/2000 г. на СГС, заключението на съдебно-икономическата експертиза.