да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, по първия формулиран правен въпрос следва да се приеме, че същият не е от значение за изхода на делото, тъй като подобна позиция на въззивния съд за незачитане на решението на административния съд в обжалвания съдебен акт не е изразена. При това гражданският съд е задължен и от нормата на чл. 302 ГПК по отношение на влязло в сила решение на административен съд. Според Варненски апелативен съд, в конкретната хипотеза е налице незавършен фактически състав, тъй като не е достатъчно определянето със съдебен акт на обезщетението чрез законово регламентирани способи, но е и необходимо да се осъществи прехвърляне на права между държавата, чрез органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ и правоимащите по отношение на определените им като обезщетение акции или временни удостоверения. Според Варненски апелативен съд, определеното в съдебния акт обезщетяване чрез предоставяне на определен брой акции от капитала на [фирма] не създава права на държавата в ответното акционерно дружество, което е създадено единствено с частни капитали по повод процедура по чл. 35 ЗППДОП /отм./, тъй като би се стигнало до ситуация, при която търговско дружество с изцяло частен капитал ще отговаря за задължения на държавата, които тя има към правоимащите по ЗОСОИ. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че ищците не са придобили акции от ответното дружество чрез правоприемство от държавата, респ. от друг акционер или по друг допустим начин. Въззивният съд се е позовал и на мотивите на първоинстанционното решение, свързани с невъзможност за предоставяне на безналични поименни акции /твърдяното обезщетение/ от акционерно дружество, което не е регистрирано като публично и няма подобен вид акции, подчиняващи се на специален режим по чл. 127 ЗППЦК.