не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК №******г. т. 1, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на състава, а изцяло е поставен в контекста на поддържаната в производството защитна теза на страната, съдържателно изразена като твърдения, неустановени по спора. Този извод се налага, поради това, че въззивният съд изрично е приел позовавайки се на тълкувателна практика на ВКС, че банката задължително следва да уведоми длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг, което в случая не е направено. Т. е. съдът изрично е констатирал че банката не е уведомила редовно длъжника, поради което и така поставен въпросът е без правно значение за изхода на спора. Развитите доводи от касатора Д., съставляващи оплакване за неправилност и буквално възпроизвеждане на оплакванията от касационната жалба, съдържат неправилна интерпретация на мотивите на състава, който изцяло е съобразил цитираната от касатора практика и е споделил изрично нейното разбиране за нередовно връчване на нотариалната покана, като е разглеждал правно хипотеза, при която предсрочната изискуемост на дълга не е била надлежно обявена на длъжника..