1) представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; 2) подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество; и 3) дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 ЗПКОНПИ. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; в тази връзка изтъква, че по първите два въпроса има противоречива съдебна практика и че по тях е образувано тълкувателно дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС. По отношение на първия правен въпрос касаторът навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с решение №29/12.04.2021 г. по гр. дело №1021/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателят твърди и очевидна неправилност на въззивното решение, като сочи, че същата се изразявала в начина на определяне на несъответствието, тъй като от имуществото на ответниците са изключени всички парични средства – суми с различен размер, които не са налични в края на проверявания период; т. е. – навежда се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационното обжалване.