1. „Уговорките в сключените допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице - потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, нищожни ли са на основание чл. 26, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, и налице ли е анатоцизъм“; 2. „Таксите по своя характер не са лихви, поради което по отношение на тях не е налице олихвяване на изтекли лихви, следва ли съдът да приложи погасителната давност с решението по релевирано с отговора на исковата молба възражение?“; 3. „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява ли анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ и преструктурирането по чл. 13 Наредба №9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД, следва ли съдът да се произнесе по релевираната нищожност чл. 26 ЗЗД приет обратното с решението неоснователност релевирани с отговора на исковата молба и с въззивната жалба възражения?“; 4. „Дали съдилищата са длъжни служебно, без наличие на възражение, да се произнесат относно неравноправност на уговорка в потребителски договор?“ и 5. „Неравноправни ли са клаузите в договор за банков кредит, в които банката отпуска и се усвоява от клиента кредит в левовата равностойност на определена сума в швейцарски франкове, а се задължава клиентът да погасява в друга валута/в швейцарски франкове/, която банката му продава по курса за деня и в която всички вреди от валутните промени и валутния риск са възложени в тежест само на потребителя?“. Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, което обосновава с доводите, изложени по - горе за недопустимост на обжалвания акт. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.