Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 8 ЗОЗ

Права на залогодателя
Чл. 8. (1) Залогодателят има право да запази държането на заложеното имущество.
(2) Залогодателят, който запазва държането на заложеното имущество, има право:
1. да използва в своята дейност заложеното имущество съобразно неговото предназначение;
2. да извършва сделки на разпореждане със заложеното имущество съгласно чл. 7.
(3) За извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър.
(4) Когато заложният кредитор не е дал съгласие по ал. 3, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен.

чл. 8 ЗОЗ

Права на залогодателя
Чл. 8. (1) Залогодателят има право да запази държането на заложеното имущество.
(2) Залогодателят, който запазва държането на заложеното имущество, има право:
1. да използва в своята дейност заложеното имущество съобразно неговото предназначение;
2. да извършва сделки на разпореждане със заложеното имущество съгласно чл. 7.
(3) За извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър.
(4) Когато заложният кредитор не е дал съгласие по ал. 3, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен.

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 7 ГПК и чл. 270 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно въззивно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

в производството. Поради изложеното е намерил за неоснователни оплакванията и по следващите пет абзаца от въззивната жалба, визиращи неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с която е уважен предявеният в производството главен иск, без при това според въззивния състав по делото да се установява да е налице и претендираното във вторият от тях да е допуснато от първоинстанционния съдебен състав, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – приемането по изложените съображения от страна на съдебния състав да е установено по делото осъществяване на хипотезата, законоустановена в чл. 7 ЗОЗ, дефинитивно изключва възможността за наличието в същия случай, на претендираната от жалбоподателя на посоченото място в жалбата му, въобще възможност, а оттам – и необходимост, от обсъждането на хипотезата, законоустановена в чл. 8 ЗОЗ. Изразил е становище за неоснователност на въззивната жалба и в частта и срещу обжалваното първоинстанционно решение в неговата част, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск по чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗБН. Посочил е, че допустимостта на този иск се определя не от действителното правно положение, което подлежи на собствено основание на установяване по делото, а от изложените от ищеца в исковата му молба твърдения, а хипотетичните разсъждения в жалбата относно евентуалната му недопустимост, като предявен срещу кредитополучателя, пряко договарял с банката в несъстоятелност, са лишени от практическо значение за спора. По отношение основателността на иска е изложил съображения, че същата зависи (в конкретната хипотеза на чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗБН – поради нееквивалентност на престациите), от еквивалентността или нееквивалентността на престациите, преценявана обаче само и единствено по отношение на първата разпоредителна сделка с имуществото, придобито със средства от банката – тази, извършена от кредитополучателя, сключил договор за кредит с банката, и неговия пряк правоприемник – приобретател по същата тази сделка, еквивалентността на престациите по която сделка е също, и безспорно установена по делото. В този смисъл, извън общите разсъждения за вида на иска по чл. 60а ЗБН и конституционосъобразността, и съответствието му с основните принципи на правото, и с тези на международния, включително – съюзния на ЕС, обективен правов ред, е счел, че следва да се настои, че като се изхожда от извънредният характер на посочената правна норма, както и от не особено прецизната, използвана от законодателя, законодателна техника при формулирането и, в крайна сметка – и от възможният, макар и евентуален, но постижим вследствие буквалното прилагане на нормата, неин правен ефект по отношение на третите (по принцип – добросъвестни) лица – приобретатели на процесното имущество, съставляващ на практика безвъзмездното отнемане от собственика му, чрез средствата на държавна принуда, то същата норма подлежи не на буквално езиково, граматическо, а на корективно тълкуване. Резултатите от това тълкуване се предопределят от прокламираната цел, обусловила и оправдаваща приемането на законова норма от такъв извънреден характер, а именно – осигуряването на максимална законова закрила на имуществените интереси на масата на несъстоятелността на банката в несъстоятелност (при отчитане и на начина, по който тази именно закрила би се отразила върху финансовите интереси и на вложителите в същата банка, а твърденията в жалбата за съвпадането на обществения интерес с този на кредиторите на конкретната несъстоятелна банка, следва да се считат за значително пресилени, ако не и за изцяло несъстоятелни). С оглед изложеното е достигнал до извод, че постигането на посочената цел - гарантирането в максимална степен на закрилата на интересите на масата на банковата несъстоятелност следва да се счита за осъществено, ако и доколкото в хипотезите като настоящата е била налице, както е установената и в случая по конкретното дело, еквивалентност на престациите, разменени при първата (възмездна при това), разпоредителна сделка с имуществото с произход от банката – тази, осъществена от прекия кредитополучател и неговия пряк съдоговорител, и пръв след кредитополучателя, приобретател на това имущество. Ако и доколкото такава еквивалентност е налице, то и следва да се считат за лишени от основание каквито и да било по-нататъшни претенции от страна на несъстоятелната банка (съответно – и масата на несъстоятелността и), чрез осъществяващите представителството и лица (или законово овластените, като ФГВБ), към други трети (в смисъл трети за първата, извършена от кредитополучателя, пряко получил средства от банката в несъстоятелност, разпоредителна сделка с имуществото, придобито със средства на банката) лица – последващи приобретатели на същото имущество, и по последващи разпоредителни сделки със същото, при това без никакво значение дали по тези последващи (след първата) сделки, еквивалентност на престациите е налице или не – масата на несъстоятелността следва да се удовлетворява от така получения от прекия съдоговорител на банката по договора му за финансиране, адекватен еквивалент на отчужденото от него по силата на тази първа разпоредителна сделка, имущество с произход от банката.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

като правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, същият следва да е бил включен в предмета на спора, да е индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил решаващите правни изводи на съда. Въпросът следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формирането на решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, нито за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последователно в практиката си ВКС е приемал, че предмет на спора в производството по чл. 625 ТЗ е състоянието на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане. Последното е обект на изследване доколкото именно с оглед наличието му съдът следва да прецени активната легитимация на молителя и дали ответникът е в състояние да го изпълни, ведно с останалите му задължения към други кредитори. С оглед на това, ответникът може да прави възражения с цел оборване активната материалноправна легитимация на молителя, като твърди и доказва липса на основания за възникване на задължението, респ. да прави правопогасяващи възражения. Тъй като не е предмет на иска, самото вземане не се установява със сила на пресъдено нещо, но поради преюдициалния му характер въпросът за съществуването му намира място в мотивите на решението, а доколкото по отношение на него не се формира сила на пресъдено нещо, вземането може да бъде оспорвано и установявано по основание и размер след откриване на производство по несъстоятелност. В този смисъл решаващи по конкретното дело са освен мотивите на въззивния съд, въз основа на които е приел наличието на състояние на неплатежоспособност, също и тези, от които заключил, че молителите са носители на вземания, произтичащи от търговски сделки, валидно възникнали и останали непогасени към началната дата на неплатежоспособност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

на формулировка и не би могло да се отрази, и да обоснове постановяване на едно решение. Според въззивния състав чрез прогласяването на нищожността се обявява невъзможността един договор да породи исканите правни последици от страните, т. е. обявява се един съществуващ факт, което не е произнасяне по искане, с което се упражнява от страната едно преобразуващо право, а по искане за установяване, потвърждаване на съществуващ юридически факт, този начин е възприет и не противоречи на съдебната практика, при което положение с исковата молба е направено едно допустимо искане, а от тук е постановено едно допустимо решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2010 по дело №****/2009

Може ли договор за особен залог да бъде предмет на отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, предявени от синдика? Могат ли разпоредителните сделки, извършени от заложния кредитор в процедура по реда на ЗОЗ, да бъдат предмет на отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ; чие право упражнява заложният кредитор при продажба на заложеното имущество? Активно легитимиран ли е синдикът на дружеството в несъстоятелност да предяви искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделките, сключени между заложния кредитор и третите лица, иска по чл. 648 ТЗ, респективно иска за връщане в масата на несъстоятелността на имуществото – предмет на четирите разпоредителни сделки? Пасивно легитимирани ли са по исковете с правно основание чл. 646 и чл. 647 ТЗ заложният кредитор и третото лице, с което той е договарял? Трето лице ли е по смисъла на чл. 648 ТЗ купувачът по договор, сключен със заложния кредитор по реда на ЗОЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева, съдия Павел Банков

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право