„1. Съществуващата задължителна съдебна практика, която приема, че исковете по чл. 108 ЗС, свързани с дружества в производство по несъстоятелност, поначало са обусловени от исковете по чл. 646 – 647 ТЗ, респ. чл. 135 ЗЗД, визира ли всички възможни хипотези на предявени ревандикационни искове с оглед въведено основание за недействителност на последващата придобивна сделка, увреждаща масата на несъстоятелносттта, или визира единствено онази група искове по чл. 108 ЗС, при които основанието за недействителност на придобивната сделка, увреждаща масата на несъстоятелността са само изброените в чл. 646 – 647 ТЗ, респ. чл. 135 ЗЗД обстоятелства /като основания за недействителност/. Съществува ли връзка на обусловеност, при която „отм. искове обуславят всички възможни ревандикационни искове, в това число и тези, основаващи се на твърдяна недействителност извън фактите и обстоятелствата /вкл. действия/ по отменителните искове – например чл. 26 ЗЗД и 2. Групата на т. нар. „отменителни искове, включваща исковете по чл. 646 – 647, респ. чл. 135 ЗЗД, съставляват ли единствено възможните искове за попълване на масата на несъстоятелността или е възможно предявяване на други искове, в това число искове по чл. 108 ЗС, но въвеждащи като основание за недействителност на придобивната сделка, увреждаща масата на несъстоятелността, други обстоятелства – например: чл. 26 ЗЗД, и като негова конкретна разновидност в разглежданата хипотеза – нарушаване на императивното правило на чл. 8, ал. 2, т. 2 Закона за особените залози.” Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид празнота в съдебната практика, която подлежи на допълване.