Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 4 ЗОЗ

Заложено имущество
Чл. 4. (1) При условията и по реда на този закон могат да се залагат:
1. движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;
2. машини и съоръжения;
3. вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми;
4. дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност;
5. права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни;
6. търговски предприятия;
7. селскостопанска продукция, суровини, стоки и материали;
8. съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали и от безналични ценни книжа както и дялове на колективни инвестиционни схеми.
(2) Заложеното имущество може да е и родово определено или бъдещо. Бъдеща реколта може да се залага или от текущата, или от следващата стопанска година.
(3) Заложното право се разпростира и върху лихвите по заложеното вземане.
(4) Когато заложената вещ бъде преработена или присъединена, залогът следва новата вещ.

чл. 4 ЗОЗ

Заложено имущество
Чл. 4. (1) При условията и по реда на този закон могат да се залагат:
1. движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;
2. машини и съоръжения;
3. вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми;
4. дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност;
5. права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни;
6. търговски предприятия;
7. селскостопанска продукция, суровини, стоки и материали;
8. съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали и от безналични ценни книжа както и дялове на колективни инвестиционни схеми.
(2) Заложеното имущество може да е и родово определено или бъдещо. Бъдеща реколта може да се залага или от текущата, или от следващата стопанска година.
(3) Заложното право се разпростира и върху лихвите по заложеното вземане.
(4) Когато заложената вещ бъде преработена или присъединена, залогът следва новата вещ.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Дали публичните вземания, предявени от НАП в производството по несъстоятелност, обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК и вписани в ЦРОЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и тази разпоредба подлежи ли на стеснително тълкуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е постановено решение №50112/15.03.2024 г. по т. д.№1602/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, в което е прието, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярказапор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора. Съставът на ВКС е извел аргументи от правната същност на изброените в нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ понятия – реални обезпечения (залог и ипотека) и обезпечителни мерки (запор и възбрана), както и с оглед целта и последиците на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ. Корективното тълкуване е основано на обстоятелството, че по реда на ЗОЗ не може да се бъде вписана възбрана, тъй като съгласно чл. 4 ЗОЗ, запорът (обезпечителен или изпълнителен) е обезпечителна мярка, налагана по ГПК, ДОПК и в производството по несъстоятелност, с която се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия (правни и фактически) с предмета на запора, като действията, извършени в нарушение на тази забрана са непротивопоставими, т. е. се считат за неизвършени спрямо кредиторите – чл. 451, ал. 1 и чл. 452, ал. 1 ГПК. Посочените правила са счетени за приложими не само за индивидуалното изпълнение по ГПК, но и за публичното изпълнение по ДОПК, с оглед препращащата норма на чл. 206 ДОПК, както и при наложен запор в производството по несъстоятелност, предвид субсидиарното приложение на ГПК - чл. 621 ТЗ. Посочено е, че съгласно чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4), изр. 3 ТЗ, запор върху вземане или върху движимо имущество и ценни книги по чл. 4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност. С оглед на характеристиката на обезпечителната мярказапор“, с вписването му в ЦРОЗ за кредитора, в полза на когото е наложена, не възниква право на предпочтително удовлетворяване („заложно право“) и същият не придобива качеството на обезпечен кредитор. Заложният кредитор не може да впише пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, ако залогът му е вписан след вписване на запор (обезпечителен или изпълнителен) в ЦРОЗ върху същото имущество, като имуществото се продава от съдебния или публичния изпълнител, а не по реда на ЗОЗ. Вписването на наложения по ГПК или ДОПК запор в ЦРОЗ определя и кой е приложимият способ за изпълнение – по ЗОЗ или по ГПК / ДОПК върху заложеното и запорирано имущество, като осуетява пристъпването към изпълнение по ЗОЗ, когато запорът е вписан преди залога. Вписването не поражда право на кредитора на предпочтително удовлетворяване от имуществото/вземането, върху което е наложен запора в производствата по индивидуално изпълнение, с което право се ползват само обезпечените кредитори (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 194, ал. 5, вр. ал. 3 ДОПК), поради което, по-аргумент от по-силното основание, с такова право не се ползва кредиторът, вписал запор в ЦРОЗ, и в производството по несъстоятелност, тъй като това производство има универсален характер и в него участват всички кредитори на длъжника.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

за предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор. Вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ), но той не променя качеството си на хирографарен кредитор и няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на тези кредитори (чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ). Освен това два от наложените по реда на ДОПК запори са били вписани в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на производството по несъстоятелност – съответно на 16.12.2019г. и на 22.10.2020г., което е недопустимо с оглед забраната, установена в чл. 638, ал. 4, предл. трето ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е включен в предмета на делото, доколкото соченото от касатора основание на иска – кредитор с прието вземане може да оспорва поредността, в която е прието за удовлетворяване вземането му, като твърди, че не следва да е в реда по чл. 722, ал. 1, т. 6 ГПК, а поредност на основание чл. 722, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е призната само само за кредитори, в чиято полза са учредени ипотеки и залози, като е отречено правото на Държавата, имаща вписан запор за удовлетворяване на публични вземания, да се удовлетвори в същия ред. В конкретния случай, въззивният съд е приел, че липсва обезпечение, тъй като запорът не представлява учредено обезпечение. Правният въпрос е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, като въззивният съд е приел, че липсва обезпечение, тъй като е вписана наложената от публичния изпълнител обезпечителна мярка след откриване на производството по несъстоятелност, както и след изтичане на предвидения в чл. 193 ДОПК срок, обезпечението било прекратено. Едновременно с това, въззивният съд е отрекъл право на кредитора, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор, вписан по реда на ЗОЗ, да има право на удовлетворение в първи ред съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, сочейки, че вписването на запор в регистъра на особените залози представлява способ за уреждане на конкуренция между кредитори, противопоставимост на правата на вписалия запор върху вземане към кредитора, в чиято полза е учреден залог по-късно и целта е да се осуети пристъпване към изпълнение. Предвид този извод е обусловен и извода, че НАП няма право на удовлетворение в първи ред, съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

следните такива:1. Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор наложен по реда на ДОПК да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ или това се отнася само за кредитори с учредени особени залози по ЗОЗ; 2. Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор по ДОПК преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но вписани след тази дата в ЦРОЗ да се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали вписан по реда на ЗОЗ запор придава на кредитора качеството „привилегирован“, който има право да се удовлетвори от запорираното имущество по предпочитание, т. е дали запорът по ЗОЗ води до възникване на „привилегия“, която е основание за поредност на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счел е, че поддържаните с въззивната жалба доводи на ищеца не могат да бъдат споделени, като се е позовал на нормата на чл. 724 ТЗ, съобразно която ако продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. Подчертал е, че нормата не предвижда, че кредиторът, в чиято полза е наложен по реда на ЗОЗ запор, има право на предпочитание при удовлетворение от стойността на запорираното имущество, от което е извел извода си, че такъв кредитор не се ползва с поредност на удовлетворяването по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Допълнил е, че споделя изразеното в правната доктрина становище, че вписаният по искане на публичен изпълнител запор в ЦРОЗ има действие само в производството по ДОПК, но не води до възникване на привилегия в производството по несъстоятелност. Посочил е, че вписването на запор има значение при конкуренцията между обезпечения със запор взискател и кредитор, в чиято полза е учреден по - късно особен залог върху запорираното имущество - чл. 12, ал. 2 ЗОЗ и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ, в която хипотеза по-рано вписаният запор е противопоставим на кредитора с вписан по-късно особен залог по ЗОЗ. Изтъкнал е, че вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ има за цел да предостави предимство на ползващия се от запора кредитор, когато е налице конкуренция между различните способи на принудително изпълнение срещу заложеното по реда на ЗОЗ имущество. Обосновал е извода си с доводи, че с вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК се пресича възможността заложният кредитор по ЗОЗ да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ - чл. 32а ЗОЗ. Изложил е, че крайната цел на вписания по реда на ЗОЗ запор е да се пресече възможността срещу имуществото на длъжника да се насочи от заложния кредитор изпълнение по реда на ЗОЗ, но не и да се създаде в полза на обезпечения със запора взискател право на предпочтително удовлетворяване. Посочил е, че с налагането на запор или възбрана, не възниква право на предпочитание при удовлетворяването на взискателя от запорираното или възбранено имущество както когато производството по принудително изпълнение се провежда по реда на ГПК - чл. 459, ал. 1, вр. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, така и когато принудителното изпълнение се провежда по реда на ДОПК - чл. 217, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 194, ал. 5 ДОПК. Допълнил е, че нормата на чл. 193, ал. 1 ДОПК предвижда, че имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Счел е, че според ал. 4, ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Посочил е, че доколкото в 6 -месечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК от обявяване в ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност на ответника - 14.11.2019г., публичният изпълнител не е реализирал и не е осребрил запорираното имущество, то производството по ДОПК за принудително събиране на публичните вземания е прекратено по силата на закона с изтичане на 6-месечния срок – на 14.05.2020г. Счел е, че с прекратяване по силата на закона на производството по ДОПК е отпаднало и действието на вписания в ЦРОЗ запор. Изтъкнал е, че към откриване на производството по несъстоятелност в ЗОЗ не е предвидена възможност да се вписва запор в ЦРОЗ по искане на публичния изпълнител за обезпечаване на вземане по ДОПК – нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ (ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100/2008 г.) не е действаща. Позовал се е на липсата на предвидено друго в преходните и заключени разпоредби на ЗИДЗОЗ /ДВ, бр.105/2016г., в сила от 30.12.2016г./ и е приел, че след отмяната на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ (ДВ, бр. 108/2007г., в сила от 19.12.2007г., изм. - ДВ, бр. 100/2008г.) са загубили своето действие вписаните преди това запори в ЦРОЗ за обезпечаване на вземане, което се събира по ДОПК. Добавил е, че вписването на запор, наложен по реда на ДОПК в ЦРОЗ, не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка, тъй като само вписването на учреден особен залог (чл. 2, ал. 1 ЗОЗ) и на обстоятелствата по чл. 26, ал. 2 ЗОЗ са изрично уредени като конститутивни, съответно останалите вписвания имат само оповестителен характер, с цел да бъдат противопоставими на останалите вписвания. Изтъкнал е, че различната правна уредба на вписванията в ЦРОЗ произтича от същността на самите действия: конститутивни са вписванията на особен залог върху имущество по чл. 4 ЗОЗ, който залог е изрично признато от закона обезпечение, даващо привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване от предмета на обезпечението. Подчертал е, че оповестителното действие на вписване на запор произтича от факта, че запорът, както и възбраната, имат за цел да съхранят имуществото на длъжника, но не и да дадат право на предпочтително удовлетворяване от това имущество. По тези доводи е обобщил, че наложен по реда на ДОПК запор подлежи на вписване на общо основание - арг. от чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 2, за да бъде противопоставим на останалите вписвания в регистъра, но вписването само по себе си, не може да породи привилегия, ако не е налице друго материалноправно основание, което да налага предпочтително удовлетворяване на съответния кредитор. Посочил е, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ урежда ред на отчитане на основания, пораждащи привилегиите, но сама не създава предимство. Обобщил е, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 638, ал. 4 ТЗ и чл. 724 ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност, поради което вписаният в ЦРОЗ запор за обезпечаване на публично вземане, подлежащо на принудително събиране по ДОПК, не води до възникване на право на предпочтително удовлетворение в производството по несъстоятелност и кредиторът по този запор не може да се ползва от правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. По тези мотиви е потвърдил като правилно първоинстанционното решение, с което искът на Национална агенция за приходите по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване на привилегия по последната норма е отхвърлен като неоснователен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Следва ли цесионерът, придобил обезпечено с учреден по реда на ЗОЗ особен залог вземане, да впише прехвърлянето на вземането в Централния регистър на особените залози съгласно изискването на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗОЗ, за да се счита вземането му за обезпечено с особен залог и да има поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право