по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен в противоречие с задължителна за съдилищата практика на ВКС – т. 2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК. Въведеното основание представлява довод за недопустимост на въззивното решение. Въззивният съд е определил правната квалификация на иска съобразно с твърденията на ищеца в исковата молба и заявения петитум – признаване на право на собственост и заплащане на равностойност на материали, вложени в изработката на вещи. Позоваването на неоснователно обогатяване в изложението към касационната жалба представлява заявяване на ново основание на паричната претенция – вземане за подобрения, което не е предявено с исковата молба. Коментирането на договорните отношения между ищеца и праводателя на ответника е извършено от въззивния съд с оглед на изявлението във въззивната жалба, че не се оспорва правото на собственост на възложителя, което е в противоречие с претендираните права по иска за собственост. Обстоятелствата относно изпълнението на договора на изработка са мотивирали окръжния съд да приеме, както че този иск е неоснователен, така и че ответникът не е получил вещите без основание, поради което не дължи заплащането на равностойността им.