по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба, както и всички доказателства по делото? – въпросът е въведен на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа довод, че въззивният съд е обсъдил само заключението на счетоводната експертиза и въз основа на него е приел, че заложеното вземане е погасено преди пристъпване към изпълнение и само поради това е приел, че оплакванията в жалбата са неоснователни; 2. Допустимо ли е да се приеме за погасено преди пристъпване към изпълнение заложено вземане по реда на ЗОЗ, тогава когато е установено, че са извършени плащания по заложеното вземане и след пристъпване към изпълнение и съобщаването на това на третото задължено лице, но не по сметка на депозитаря, а на трето лице, които плащания не са оспорени от страните по договора, от който е възникнало заложеното вземане?; 3. С оглед уважаване на иск по чл. 44а вр. с чл. 32 ЗОЗ, предявен от вписалия пристъпване към изпълнение заложен кредитор срещу третото задължено лице, следва ли да бъдат изследвани всички плащания по заложеното вземане, включително и тези преди пристъпване към изпълнение, или само плащанията след пристъпването?; 4. Може ли третото задължено лице да противопостави на заложния кредитор възраженията /правопогасяващи, правоизключващи и т. н./, които има срещу заложния длъжник? Ако отговорът е да, кои възражения могат да бъдат противопоставени на заложния кредитор: всички възражения /както тези, произтичащи от облигационната връзка, от която е възникнало заложеното вземане, така и възраженията, произтичащи от друга облигационна връзка между заложния длъжник и третото задължено лице / и възникнали както преди, така и след пристъпване към изпълнение и съобщаването за това или само тези възражения, произтичащи от облигационната връзка, от която е възникнало заложеното вземане и които са възникнали след пристъпване към изпълнение и съобщаването за това?; 5. Какви са предпоставките за уважаване на осъдителен иск на заложния кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, комуто от този момент съгласно чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ заложеното вземане е възложено за събиране, срещу третото задължено лице? В този процес в тежест на заложния кредитор ли е докаже наличие на валидно вземане на залогодателя от третото задължено лице и след пристъпване към изпълнение или е достатъчно доказването на плащания и след пристъпването, но не по сметка на депозитаря? Съдът дължи ли изследване на облигационните отношения и на начина на тяхното развитие, както и изпълнението / неизпълнението на договора, вземането по който е заложено – тяхната изискуемост, изпълнение, забава, дължимост на неустойки и т. н.? 6. Следва ли заложният кредитор да отговаря за недължимост на плащане по заложено вземане след пристъпване към изпълнение или това е спор, който следва да се разреши между страните по правоотношението, от което е възникнало заложеното вземане? Дължимостта на плащане след пристъпване към изпълнение явява ли се преюдициален въпрос с оглед уважаване на иска по чл. 44а, вр. чл. 32 ЗОЗ? Въпроси от 2 до 6 са заявени на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на съдебна практика по тълкуване на разпоредбата на чл. 44а ЗОЗ (при принудително събиране от заложния кредитор на вземането) относно разпределението на доказателствената тежест, за подлежащите на доказване факти и като цяло за предпоставките за уважаване на иска.