не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. С първия от въпросите касаторът предпоставя възприето в обжалваното решение становище за извършено от ответника нарушение, изразяващо се във вписване на пристъпване към изпълнение, след като същото вече е започнало, както и че окончателен списък по чл. 39, ал. 8 ЗОЗ не е съставен и не е връчван на ищеца, което не само, че не е прието от въззивния съд, а в решението изрично е посочено, че предвидената в закона поредност от действия е спазена, както и че предвид липсата на постъпили становища по списъците по чл. 39, ал. 1 ЗОЗ, то същите са станали окончателни. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване. За пълнота следва да се посочи, че спрямо този въпрос не се установява наличие и на поддържаните селективни основания – касаторът не е посочил задължителната практика на ВКС, която счита, че е била нарушена от съда, а позоваването на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е бланкетно, без да са изложени доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна в обжалваното решение не се съдържат изводи за липсата или наличието на положена от ответника грижа на добрия търговец при продажбата на заложените вещи, а също и каквито и да е било изводи относно размера на цената, при която вещите са продадени, поради което и вторият от поставените въпроси не може да се счете за обуславящ изхода на делото.