дали процесните сделки са били осъществени със знанието и съгласието на заложния кредитор /т. е. на „ОББ” АД/ и липсата на противопоставяне от негова страна по изнасяне на стоките, предмет на двете търговски продажби. В тази връзка Варненският апелативен съд е могъл да констатира, че доколкото първата от тези две сделки е била осъществена след пристъпването към изпълнение, то в тежест на продавача „Евроетил” АД-гр. Алфатар, като ответник по иска, е било да установи при условията на пълно главно доказване съгласието на банката като неудовлетворен заложен кредитор- съгласно чл. 48, ал. 2 ЗОЗ /в действалата тогава редакция на тази разпоредба до ЗИДЗОЗ, Обн. ДВ, бр. 105 от 30. ХІІ.2016 г. – бел на ВКС/, но даване на съгласие, „макар и в устна форма, не е било установено от събраните по делото доказателства. С изрично позоваване на разрешенията по чл. 21, ал. 7-във вр. чл. 20 ЗОЗ, като неоснователно, е било отхвърлено от въззивния съд възражението на 3-мата търговци настоящи касатори, че вещите /стоките/, предмет на първата процесна продажба, са били изключени от ограничителния режим по чл. 9 ЗОЗ, понеже не били конкретно посочени в съобщението по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ.