1. Какъв е предметът на доказване и как се разпределя доказателствената тежест между страните при отрицателен установителен иск за собственост; 2. Следва ли, когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, в които да направи свои фактически и правни изводи и следва ли тези правни изводи да бъдат мотивирани и обосновани или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК; 3. Длъжен ли е въззвиният съд да обсъди всички събрани по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост и след съвкупната им преценка да формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет. Длъжен ли е да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя във въззивната жалба и да изложи мотиви по всяко от тях; 4. Какви са предпоставките, които следва да бъдат доказани, за да бъде обявен един имот за общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ; 5. Кои са индивидуализиращите белези на един поземлен имот. Площта на имота достатъчен индивидуализиращ белег ли е, за да се приеме, че всичко над тази площ е собственост на трето лице; 6. Какво е правното значение на първоначален акт за публична общинска собственост и последващ акт за публична общинска собственост, с който се изменят границите на имот, който е актуван като публична общинска собственост с предходен акт; 7. Следва ли съдът да зачете правната сила на влязлото в сила решение на ОСЗ, с което се възстановява собствеността върху земеделски имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, което решение е придружено с издадена скица на имота и собствениците са въведени във владение. Допустимо ли е след това, без да бъдат оспорени по какъвто и да е начин тези документи и без да бъде извършена отчуждителна процедура, съдът да приеме, че общината е станала собственик на целия или на идеална част от така възстановения имот.