чл. 64 ал. 1 ЗОС

дали е налице връзка между твърдените увреждащи действия и вредоносния резултат; 3) при предявяване на осъдителен иск за присъждане на деликтно обезщетение, при липса на спор относно процесуалния ред за разглеждането му и относно процесуалната легитимация, следва ли наличието на правен интерес у увредения да се презумира, предвид вида на иска и какви са критериите за обосноваване на извод за наличие на правния интерес. Касаторът твърди, че по първите два въпроса обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Ценка Георгиева

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Предстои добавяне

чл. 130 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 59 ЗЗД, чл. 64 ал. 1 ЗОС

Определение №/..2022 по дело №/2021

Вещно право | Недопуска

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №/..2021 по дело №/2021

Вещно право | Недопуска

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Решение №/..2020 по дело №/2020

За преценка дали не е очевидно неправилен извода на окръжния съд, че нормата на чл.537, ал.2 ГПК се прилага и по отношение на актове за общинска собственост.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Камелия Маринова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 431 ал. 2 ГПК, чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./, чл. 5 ал. 3 ЗОС, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 64 ал. 1 ЗОС

Определение №/..2020 по дело №/2019

посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №/..2020 по дело №/2019

1. Има ли правен интерес ответникът по иска по чл. 49 ЗЗД да въвежда твърдения, с които оспорва доказателствената сила на акта за общинска собственост, когато основанието на вземането по предявения иск произтича от неизпълнено нормативно задължение, което законът обвързва с качеството на общината на собственик, а твърденията са по възражението, че собственик на имота е трето за процеса лице? 2. Има ли правен интерес ответникът по този иск да твърди и да доказва обстоятелства, които изключват вината като материално-правна предпоставка на гаранционно-обезпечителната отговорност? и 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички приети и относими доказателства по делото или може да обоснове изводите си по правния спор на произволно избрани доказателства? Касаторът счита, че въпросите обуславят въззивното решение, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол обосновава с доводи, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както следва: по първия въпрос - с решение №149/12.06.2013 г. по гр. д. №647/2012 г., IV-то ГО, решение №61/26.05.2014 г. по гр. д. №7685/2013 г. II-ро ГО, решение №236/28.01.2015 г. по гр. д. №692/2013 г., III-то ГО и решение №71/28.04.2015 г. по гр. д. №6943/2014 г. на ВКС, I-во ГО; по втория въпрос – с решение №147/19.06.2012 г. по гр. д. №582/2011 г., IV-то ГО и с решение №169/27.02.2018 г. по гр. д. №879/2016 г., II-ро ТО, а по третия въпрос – с решение №65/ 30.07.2014 г. по гр. д. №1656/2013 г. II-ро ТО, решение №220/ 02.10.2015 г. по гр. д. №2314/2015 г., III-то ГО и решение №113/18.05.2016 г. по гр. д. №5961/2015 г., III-то ГО. Позовава се и на очевидна неправилност на решението (основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК). По същество се оплаква, че е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение (на чл. 154, ал. 1 и 2 ГПК и на чл. 273, вр. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, 2 ГПК), необосновано е и е нарушен материалният закон (касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК). Претендира разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №/..2019 по дело №/2019

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Емилия Донкова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Предстои добавяне

чл. 2 ПВ, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 4 б. а ПВ, чл. 64 ал. 1 ЗОС, чл. 90 ЗКИР

Решение №/..2018 по дело №/2017

Дали процесният поземлен имот представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка, с която [община] е прехвърлила на [фирма] собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващите сделки, както и каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта за публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Димитрова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Светла Димитрова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2018 по дело №/2017

от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание се позовава на противоречие с ТР №4/07.07.2010 г. на ОСГК на ВКС по т. д. №4/2009 г., както и на постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение №71/28.04.2015 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. №6943/2014 г.; решение №149 от 12.06.2013 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. №647/2012 г.; решение №10/20.02.2013 г. на ВКС, II г. о. по гр. д. №742/2012 г. Поставени са следните правни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ Дали процесният недвижим имот с площ от 615 кв. м., представлява имот публична общинска собственост или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка – 14.04.2003 г., въпреки представения по делото акт за публична общинска собственост №508/16.02.1999 г.; 2/ Въззивният съд съобразно правомощията си притежава ли необходимата компетентност да определя вида на собствеността – публична/частна общинска собственост, съобразно предназначението на имота при наличие на акт за публична общинска собственост; 3/ Опровергаването на акт за публична общинска собственост води ли автоматично до извода, че общината не е собственик на имота, или че същият не е предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение; 4/ Следва ли и доколко въззивният съд да съобрази компетентната констатация на общината относно предназначението на имота за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.