дали процесните земя и сграда са били включени в активите на „Редки метали” и дали стойността на същите е част от капитала при преобразуването чрез създаването на 17 търговски дружества. Обсъдени са и доказателствата относно кадастралния и регулационен статут на процесния терен, упражняваната фактическа власт от Б. Б. И. (настанен в имота през 1950 г., сключил през 1973 г. договор за наем в качеството на работник в мина Б. и преустановил заплащането на наема през 1995 г., който момент релевира като начало на давностно владение), както и актуването на имота: през 1968 г. - като държавен имот (отстъпен за ползване на ОНС) и през 2009 г. - като частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗОС. От правна страна съдът е приел, че Б. Б. И. е следвало да докаже по реда на пълното и главно доказване правопораждащите факти относно титулярството в правото на собственост (владение в срока по чл. 79 ЗС, упражнявано върху самостоятелна вещ, което да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя), както и предпоставките, изключващи приложението на чл. 86 ЗС и мораториума по пар. 1 ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.). Въззивният съд се е позовал на указанията в отменителното Решение №119/28.05.2013 г. по гр. д.№839/2012 г. на ВКС, І г. о., съгласно което, ако се установи по делото, че процесният имот е бил със статут на ведомствено жилище и е бил включен в капитала на държавното предприятие „Редки метали”, то след преобразуването му през 1991 г. в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Редки метали”, ще намери приложение нормата на чл. 17а ЗППДОП и имотът ще бъде със статут на частна собственост, а като такъв правото на собственост върху него може да бъде придобито на оригинерно придобивно основание чрез давностно владение. Формиран е извод, че при новото разглеждане на делото несъмнени доказателства в тази насока не са събрани. Тежестта е била за ищеца, който черпи права от установяването на положителния факт, че процесните имоти са били включени в капитала на ДФ „Редки метали”. Липсата на доказателства в тази насока елиминира възможността да се приеме, че имотът не се придобива от държавата, респ. от общината и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 ЗС във всичките й редакции и мораториума по пар. 1 ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.).