1. За критериите и съотношението между тях при определяне на вредите, съответно за обезщетението от нарушение на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС има ли значение качеството на страната по забавеното дело при преценка на критерия предмет на производството? 2. По иска по чл. 2б ЗОДОВ съдът може ли да приеме, че не е налице причинно-следствена връзка между претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в изтекли законни лихви, и установеното „сериозно“ забавяне на съдебното производство по спора за главницата? и 3. В установяване на основанието на иска по чл. 2б ЗОДОВ обвързан ли е съдът от решението по реда на глава III „А“ ЗСВ на министъра на правосъдието или на оправомощеното от него лице, че за забавеното правосъдие държавата дължи обезщетение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: на първия и втория – с решение №306/22.10.2019 г. по гр. д. №4482/2017 г., IV-то ГО, а на третия – с решение №42/01.07.20219 г. по гр. д. №1914/2018 г. на III-то ГО – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 1 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото.