Въззивното определение в частта, с която са възприети и инкорпорирани мотивите на първоинстанционния съд, представлява погрешно отъждествяване на материалноправната с процесуалноправната легитимация на страните. Това неправилно прилагане на процесуалния закон е видно от съдържанието на самото определение, тъй като в него не е посочена нито една процесуална разпоредба, предвиждаща конкретна процесуална пречка за развитие на производството в случая. Цитирани са единствено материалноправни разпоредби на ЗОДОВ, които могат да се приложат само при разрешаване на спора по същество. Така съдът превратно е изтълкувал процесуалните норми, уреждащи възможността за прекратяване на делото, в противоречие с техния действителен смисъл /contra legem/ и е допуснал явно и съществено нарушение на задължението си по чл.2 от ГПК да разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Ето защо определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност.