чл. 2б ЗОДОВ

Следва ли Прокуратурата да отговаря по чл.2б ЗОДОВ в случай когато е налице спряно наказателното производство, чието развитие зависи от друг орган, а именно от извършените оперативно-издирвателни мероприятия, провеждани от МВР?

Искът по чл.2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ? Допустимо ли е да се предяви едновременно иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с иск по чл.2б ЗОДОВ и съответно да се присъдят отделни обезщетения по двата иска?

За приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размер на обезщетение за неимуществените вреди в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.

За критериите и съотношението между тях при определяне на вредите, съответно обезщетението от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС и има ли значение качеството на страната по забавеното дело при преценка на критерия предмет на производството?

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязло в сила решение.

За значението на практиката на съда по правата на човека (ЕСПЧ) при тълкуването на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС); за чие поведение отговаря държавата и по-специално отговаря ли тя за поведението на вещите лица; както и за правното значение на отделни забавяния с оглед на общата продължителност на делото.

Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?

Допустим ли е иск по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от нарушено право на гледане на делото в разумен срок, когато окончателното решение на вътрешните инстанции е постановено преди повече от шест месеца от изменението на ЗОДОВ/обнародвано в Д.В., бр.98 от 2012 г./, но е имало висящо дело в Европейския съд по правата на човека за същото нарушение и този съд е приел, че следва да се изчерпи и вътрешният ред по новите средства за защита-чл.2б от ЗОДОВ? Относно наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск.

Относно „предпочитанията за удовлетворяване”, като в тази насока се сочи определение № 1200/2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 947/2011 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, сочено като противоречие с възприето от въззивния съд с обжалваното решение.

Има ли характер на признание от страна на ответната страна в процеса по иск по З. – държавата, независимо че действа чрез различни процесуални субституенти, определения в предложение за извънсъдебна спогодба размер на обезщетение, съответно може ли съдът да занижава същия?

За задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост”, включително обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство и обстоятелството, че производството е било спряно поради неразкриване на автора на престъплението.

Каква е правната квалификация на иска и по какъв ред се реализира отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (К.) по висящо производство, ако производството, по което е допуснато нарушението, е образувано преди да влезе в сила Законът за изменение и допълнение на З. (обн. ДВ, бр. 98/ 11.12.2012 г)? Допустим ли е искът с правно основание чл. 2б З. за обезщетение на вреди от нарушение на правото по чл. 6, пар. 1 К. по висящо производство, ако не са спазени изискванията на чл. 8, ал. 2 З.? Притежава ли надлежна процесуална легитимация по иска с правна квалификация чл. 2б З. лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, пар. 1 К., но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а правоимащо лице, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство?

За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.