« Обратно към нормативния акт/терминитеЗакон за отговорността на държавата и общините за вреди
Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
Чл. 2б. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2012 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
(3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Свързани актове:
- Определение №104/23.02.2021 по дело №2869/2020
- Определение №886/15.12.2020 по дело №2886/2020
- Определение №466/04.12.2020 по дело №3741/2020
- Определение №717/23.11.2020 по дело №1988/2020
- Определение №699/20.11.2020 по дело №2183/2020
- Определение №411/29.10.2020 по дело №1890/2020
- Решение №122/28.10.2020 по дело №611/2020
Искът по чл. 2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и допустимо ли е да се предяви едновременно двата иска и съответно да се присъдят отделни обезщетения по тях?
- Определение №559/16.06.2020 по дело №290/2020
- Определение №472/27.05.2020 по дело №105/2020
Следва ли Прокуратурата да отговаря по чл.2б ЗОДОВ в случай когато е налице спряно наказателното производство, чието развитие зависи от друг орган, а именно от извършените оперативно-издирвателни мероприятия, провеждани от МВР?
- Определение №485/28.05.2020 по дело №611/2020
Искът по чл.2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ? Допустимо ли е да се предяви едновременно иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с иск по чл.2б ЗОДОВ и съответно да се присъдят отделни обезщетения по двата иска?
- Решение №69/29.04.2020 по дело №3169/2019
За приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размер на обезщетение за неимуществените вреди в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
- Решение №272/27.01.2020 по дело №924/2019
Относно определянето на размер на обезщетението за действително причинените на ищеца неимуществени вреди, който да отговаря на законоустановения критерий за справедливост, установен с правната норма на чл. 52 от ЗЗД.
Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б от ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощеното от него лице по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ, при преценката си относно определянето на размера на дължимото обезщетение, и следва ли да определи последното в размер, не по-нисък от предложения по реда на гл. ІІІ-„а“ от ЗСВ?
В кои случаи пострадалият ищец с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и по какъв начин се определя конкретната степен на съпричиняването на вредите?
- Решение №81/25.09.2019 по дело №1804/2018
За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязло в сила решение.
- Решение № 30 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г.
За значението на практиката на съда по правата на човека (ЕСПЧ) при тълкуването на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС); за чие поведение отговаря държавата и по-специално отговаря ли тя за поведението на вещите лица; както и за правното значение на отделни забавяния с оглед на общата продължителност на делото.
- Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г.
Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?
- Решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г.
Когато по време на висящността на исково производство по чл. 2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие, приключи наказателното производство от което страната черпи правата си за обезщетение, трябва ли да бъде прекратено гражданското дело, за да започне и се изчерпи процедурата за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ?
- Решение № 62 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 3714 / 2015 г.
Допустим ли е иск по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от нарушено право на гледане на делото в разумен срок, когато окончателното решение на вътрешните инстанции е постановено преди повече от шест месеца от изменението на ЗОДОВ/обнародвано в Д.В., бр.98 от 2012 г./, но е имало висящо дело в Европейския съд по правата на човека за същото нарушение и този съд е приел, че следва да се изчерпи и вътрешният ред по новите средства за защита-чл.2б от ЗОДОВ? Относно наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск.
- Решение № 12 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 4014 / 2015 г.
Относно „предпочитанията за удовлетворяване”, като в тази насока се сочи определение № 1200/2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 947/2011 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, сочено като противоречие с възприето от въззивния съд с обжалваното решение.
- Решение № 76 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 5721 / 2015 г.
Има ли характер на признание от страна на ответната страна в процеса по иск по З. – държавата, независимо че действа чрез различни процесуални субституенти, определения в предложение за извънсъдебна спогодба размер на обезщетение, съответно може ли съдът да занижава същия?
- Решение № 320 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 2403 / 2016 г.
За задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост”, включително обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство и обстоятелството, че производството е било спряно поради неразкриване на автора на престъплението.
- Решение № 116 от 15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г.
Следва ли производството по делото да бъде спряно, когато изходът на гражданския спор зависи от разкрити по делото престъпни обстоятелства при въведено в исковата молба твърдение за престъпление, висящо наказателно производство и искане за спиране на производството?
- Постановление № 4/68 от 23.12.1968 г.
За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
