1. „При административно наказание, наложено по реда на чл. 78а НК и ЗАНН, коя хипотеза на ЗОДОВ се прилага – чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ или чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и с отпадането на абсолютната процесуална предпоставка за започване и продължаване на процеса отменено ли е административното наказание глоба, а като извод от предходното противоконституционно ли е, незаконосъобразно и недопустимо ли е касираното решение, мотивирано с обратното?“; 2. „Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на въззивното решение водят, до недопустимост или неправилност на второинстанционното решение след сезирането за нарушението във въззивната жалба и непроизнасяне в тази част на въззивната жалба от въззивния съд?“ – по този въпрос се твърди очевидна неправилност и противоречие на въззивното решение с Решение №129/29.06.2015 г. по гр. д. №7040/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. и Решение №145 от 01.12.2017 г. по т. д. №2587/2016 г. на ВКС, І т. о.; 3. „Нарушено ли е правото на ищеца да се осведоми, да бъде редовно призован и да участва пряко в съдебния процес по делото“ – по този въпрос твърди противоречие с Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ВКС, ОСГК; 4. „Следва ли ищецът по настоящото дело да се ползва от презумпцията за невиновност и допустимо ли е неспазване на същата презумпция да води до накърняване на правата на ищеца по настоящия иск?“ – твърди се противоречие с Решение на ЕСПЧ от 28.11.2019 г. по дело С-653/2019 (PPU); 5. „Следва ли в предмета на пълно главно доказване по настоящото дело да се включва доказване на конкретните обстоятелства, довели до отпадане на акта, с който е наложено административното наказание глоба, или доказването на отмяната на глобата поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за водене на процеса е достатъчно?“; 6. „Мотивирал ли е въззивният съд решението си според изискванията на ГПК, задължителната и устойчивата съдебна практика и допустимо ли е съдебното решение при по същество липса на мотиви“? – във връзка с въпроса цитира практика на ВКС по чл. 290 ГПК.