чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ

относно определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство в продължение на повече от 4 години. Ищецът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил този въпрос в противоречие с решение №129/11.02.2009 г. по гр. дело №6548/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение №23/03.02.2009 г. по гр. дело №816/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение №37/11.02.2009 г. по гр. дело №5367/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение №39/30.01.2009 г. по гр. дело №5518/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС.

касаещ определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД,

какви са критериите за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Поддържа се, че решението е постановено от незаконен състав поради факта, че съдиите от състава са се отвеждали по множество дела на касатора, а сега не са се отвели и са разгледали делото.

във връзка с тях. Жалбоподателят прави оплаквания, че поради грешка на адвокатския сътрудник, който е получил съобщение с постановеното по делото решение е отбелязал на екземпляра за страната датата 01.10.2021год., а не 30.09.2021год., когато е връчването, което е довело до подаване на въззивната жалба едва на 15.10.2021год. Също така изтъква, че в периода на срока за обжалване адвокат Ф. е била болна и не е имала физическа възможност да изготви жалбата или да поиска удължаване на срока за подаването й.

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства по делото.

за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди след извършване на задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, както и на тяхното конкретно значение като критерии за точното прилагане на принципа на справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, пряка и непосредствена последица от увреждането и необходимост за излагане на мотиви в тази връзка от съда. Посочва, че по този въпрос решението противоречи на ППВС№4/23.12.1968год.-т. 2, на ТР №3/22.04.2005год. по т. дело №3/2004год. на ОСГК на ВКС- т. 3 и 11 и на ТР№1/04.01.2001год. на ОСГК на ВКС-т. 19. Вторият поставен въпрос е относно съдържанието на понятието „справедливост“ и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочва, че по този въпрос решението е в противоречие с решение №70/29.03.2016год., по гр. дело №5257/2015год., на ВКС, IV г. о., , решение №161 от 03.06.2016год. по гр. дело,№377/2016год., на ВКС, IV г. о., решение №67 от 13.03.2019год. по гр. дело №3166/2018год., на ВКС, IV г. о. и решение №174 от 06.12.2018год., по гр. дело №3785/2017год. на ВКС, IV г. о.

е свързан с довода за недопустимост и не е обуславящ поради изложеното по-горе за приложението на т. 5 ТР №г.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: За дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и въпроса за причинната връзка между незаконния акт и вредите. Посочено е, че въззивният съд не се е съобразил с правилата за репариране на претърпените вреди съобразно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, след задължителна преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства и практиката на ВКС. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: решение №48 от 04.02.2004 г. по гр. дело №2041/2002 г. на ІV г. о., решение №189 от 12.03.2009 г. по гр. дело №4990/2007 г. на ІІІ г. о., решение №1599/22.06.2005 г. по гр. дело №876/2004 г. на ІV г. о., решение №480/23.04.2013 г. по гр. дело №85/2012 г. на ІV г. о., решение №47 от 02.04.2014 г. по гр. дело №5159/2013 г. на ІІІ г. о., решение №241 от 16.11.2012 г. по гр. дело №1618/2011 г. на ІІІ г. о., решение №256 от 04.11.2015 г. по гр. дело №1277/2015 г. на ІІІ г. о., както и със задължителнтаа практика на ВКС – т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г., поради твърдения за липса на правилна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, обуславящи вредите.

Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ с оглед задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на този принцип и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Изложени са съображения, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни обстоятелства, посочени от ищеца, като присъденото обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обстоятелства на случая и е немотивирано занижено. Твърди се противоречие по въпросите с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г. т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. по тълк. дело №3/2004 г. на ОСГК, т. 19 ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК, решение №186/21.12.2017 г. по гр. дело №1780/2017 г. на 3 г. о., решение №61/27.03.2018 г. по гр. дело №3291/2017 г. на 3 г. о., решение №59 от 12.05.2016 г. по гр. дело №3340/2015 г. на 3 г. о., решение №176 от 19.07.2017 г. по гр. дело №3501/2016 г. на 4 г. о., решение №100 от 08.07.2019 г. по гр. дело №2682/2018 г. на 4 г. о., решение №60323 от 11.02.2022 г. по гр. дело №517/2021 г. на 4 г. о., решение №36 от 31.03.2022 г. по гр. дело №2110/2021 г. на 3 г. о.

в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Следва ли размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се определи от съда по справедливост след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинно следствена връзка?

Какво следва да се включва в понятието за справедливост и какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по иска с пр. основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?

За начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД след преценка на установените по делото конкретни факти, които имат значение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице от незаконно наказателно преследване и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.

за задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички факти и обстоятелства по делото, релевантни за конкретния случай; и как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика - т. II от ППВС №4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г., т. 19 ТР №1/2001 г. на ОСГК и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по сходни случаи – решение №172/12.07.2017 г. по гр. д. №4357/2016 г., IV г. о., решение №28/06.02.2018 г. по гр. д. №1639/2017 г., IV г. о. и решение №60323/11.02.2022 г. по гр. д. №517/2021 г., IV г. о.

Относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

За правото на изборна подсъдност по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, когато ищецът няма настоящ адрес или седалище на територията на страната.

и коректно посочени касационни основания. Такива не са посочени и в допълнително постъпилите изложения, които са недопустими. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата.

са обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на правния спор, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с уточнения при условията на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК- т. 1, правен въпрос следва ли да се счита в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ за главна предпоставка, обусляваща нейната съставомерност, наличието на образувано срещу ищеца наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

е принципно обуславящ по всяко дело, но с обжалваното решение не е разрешен в отклонение от константната практика на ВКС ( вкл. цитираната от жалбоподателя). Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. (решение №92/ 06.11.2019 г. по т. д.№2100/2018 г., І т. о. и цитираните в него). Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства (решение №108/25.06.2020 г. по гр. д.№1538/2019 г., ІV г. о. и цитираните в него).

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от наказателно преследване и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед конкретно установените по делото обстоятелства.

Относно определяне по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?