чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ

Предвидените в чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК задължения на съда да изложи мотиви, в които да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните относими ли са и до решението в частта му относно разноските?

Може ли в съдът по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-малък от заплатения в наказателния процес?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на обществения критерий за справедливост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кой е началния момент, от който започва да тече абсолютната погасителна давност за вземане на ищеца по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предл. 1, и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение?

За критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

За критериите, по които се определя справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.

Относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер и да изложи собствени мотиви при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително в случаите, при които въззивният съд не възприема определеното от първата инстанция обезщетение.

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Ищецът е претендирал законна лихва като законна последица от осъдително решение, защото в исковата молба не са въведени твърдения за факта на забава на Прокуратурата за плащане на обезщетение, нито за периода на забава. В този случай законната лихва за забава се дължи от датата на подаване на исковата молба, защото уважаването на осъдителен иск има за последица присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

Относно значението на възрастта на незаконно задържания обвиняем, като релевантен фактор при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

За критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Относно критериите за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

За критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ.

За задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта при определянето на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Oтносно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Относно приложението на обществения критерий за справедливост.

Относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.

За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта.

Относно значението на възрастта на незаконно задържания обвиняем, като релевантен фактор при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

За критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

За приложението на обществения критерий за справедливост.

Искът по чл. 2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и допустимо ли е да се предяви едновременно двата иска и съответно да се присъдят отделни обезщетения по тях?

За критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ.

За критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ.

За задължението на съда да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

За задължението на съда да изложи мотиви за значението за размера на обезщетението за неимуществени вреди на всички приети за относими в тази насока обстоятелства.

Как се определя основанието, поради което е прекратено с постановление досъдебно производство и при посочени едновременно две основания: изтекла давност за наказателно преследване и недоказаност на обвинението, държавата отговаря ли по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?

Относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Относно приложението на чл. 7 КРБ и чл. 49 ЗЗД, засягащи проблема за възможността да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, когато тази отговорност не може да се реализира по ЗОДОВ.

За определяне на обезщетението на имуществени вреди от пропуснати ползи с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване, като несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване имуществото на пострадалия.

По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно обвинение има ли значение обстоятелството, че на увреденото лице вече е пресъдено обезщетение за неимуществените вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и за друго престъпление?

За задължението на съда да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

Относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Искът по чл.2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ? Допустимо ли е да се предяви едновременно иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с иск по чл.2б ЗОДОВ и съответно да се присъдят отделни обезщетения по двата иска?

Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ как прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и за задължението на съда по иска да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?

За задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, които са в причинно следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Материално-правният е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД

1. Следва ли в мотивите на въззивното решение да има собствени фактически и правни изводи на въззивния съд и да бъдат обсъждани всички приети по делото доказателства, всички доводи и възраженията на страните в първоинстанционното и въззивното производство, и ако това не е сторено налице ли е порок на въззивното решение и какъв?
2. Какви са критериите при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди при квалифицирания деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и следва ли те да бъдат посочени в мотивите на решението с оглед обосноваване на присъждания размер на обезщетението?

За критериите по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за задължението да се извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение, включително обстоятелството дали незаконното обвинение е в сферата на упражняваната от лицето професия?

Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение, поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение?

По приложение на чл.52 ЗЗД - как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта?

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост.

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда, както и: следва ли да е налице пряка причинно-следствена връзка между наказателното производство и имуществените вреди, представляващи пропусната полза?

За приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива от незаконно обвинение в престъпление.

За пряката причинна връзка на обезщетените вреди с незаконното обвинение и за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД.

Представлява ли подаването и поддържането на частна тъжба от физическо лице пред надлежен съд виновно и неправомерно поведение, както и за това дължи ли обезщетение за причинени неимуществени вреди лице, което е сезирало надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена, без да е осъществена злоупотреба с право?

По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно наказателно преследване как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
За правилата, при които съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на имуществените вреди, изразени в заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, има възможност да определи обезщетението в размер по-нисък от платеното?

Дали съдът е длъжен при определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД да отрази в мотивите си своята преценка относно конкретното значение на установените по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства?

Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение?

За определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

За приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди.

За критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта.

Относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди.

При определянето съгласно чл. 52 от ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него?

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконно обвинение, след извършване на задължителна преценка от съда на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Дължи ли въззивният съд произнасяне и излагане на мотиви по наведените във въззивната жалба възражения?

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Относно критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице при незаконно наказателно производство.

За задължението на съда да съобрази правнорелевантните факти и да обсъди всички доказателства от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от наказателно преследване и за критериите, относими към принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязло в сила решение.

За приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
За правилата, при които по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът има възможност да определи обезщетението за имуществени вреди, изразени в адвокатското възнаграждение, в по-нисък размер от платеното в наказателния процес.

При определянето съгласно чл. 52 ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него.

По приложението на чл. 52 ЗЗД следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му?

За критериите ,които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи и да изложи собствени мотиви при прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД.

За дължимостта на законна лихва върху обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение.
За разликата между процесуалното представителство на държавата по искове за обезщетение за вреди от министъра на финансите или от ръководителя на съответното държавно учреждение и от процесуални субституенти и по-специално може ли по иск за обезщетение за вреди на общо основание Прокуратурата на Република България да бъде представлявана не от главния прокурор, а от прокурор от прокуратурата към съответния съд, от една страна, и за представителството на прокуратурата, като страна с право да участва в производството съгласно чл. 26, ал. 3 ГПК.

По приложението на чл. 52 ЗЗД, във с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Може ли съдът при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес?

При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия?

За критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.

За необходимостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата по ЗОДОВ и вредите на пострадалия.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно задължението на решаващия съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, да извърши преценка на всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства,с оглед критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отговаря ли Прокуратурата на РБ спрямо оправдан подсъдим, който е отстранен от длъжност по реда на чл. 100, ал. 2 ЗДС, за времето от влизане в сила на оправдателната присъда до възстановяването му на работа от държавен орган, който е действал при условията на обвързана компетентност.

За задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Включват ли се в обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при повдигнато незаконно обвинение срещу държавен служител средствата за допълнително материално стимулиране, изплащани към трудовото възнаграждение през периода на отстраняването му от длъжност?

Кой е началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата по обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ?

По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди поради незаконно обвинение в неизвършено престъпление има ли значение обстоятелството, че по съответния законов ред на ищеца е било определено обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС? (по чл. 280, ал. 1, т. 3)

За началния момент на забавата и дължимостта на законните лихви върху обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (преди т. 1). (по чл. 280, ал. 1, т. 1)

За дължимостта на законна лихва върху обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение за връщане на суми, които са иззети по реда на НПК, както и за разликата между процесуалното представителство на държавата по искове за обезщетение за вреди от министъра на финансите или от ръководителя на съответното държавно учреждение и от процесуални субституенти и по-специално може ли по иск за обезщетение за вреди на общо основание Прокуратурата да бъде представлявана не от главния прокурор, а от прокурор от прокуратурата към съответния съд, от една страна, и за представителството на прокуратурата, като страна с право да участва в производството съгласно чл. 26, ал. 3 ГПК.

Как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта?

За задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта.

Относно справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД.

Какви са критериите , които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи и да изложи собствени мотиви?

При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия?

Възможно ли е въззивният съд, сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при наличие на влязла в сила оправдателната присъда, да установява виновност на дееца, която да ползва в решаващата си дейност при преценка на гражданскоправните последици?

Относно критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?

Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща чл. 4 от ЗОДОВ и при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът извършва ли преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства?

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.

Относно предпоставките при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Относно служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, което трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288 ГПК.

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

Следва ли да се определи едно общо обезщетение за претърпените от увредения неимуществени вреди, независимо от действията на отделните правозащитни органи, в случая трима ответници с конкретни компетентности, с оглед установена по този въпрос задължителната съдебна практика установена в т. 11 на Тълкувателно решение № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС?

По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Относно началния момент, от който пострадалото лице търпи неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване – датата на образуването на досъдебното производство срещу него или датата на привличането му като обвиняем. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка и анализ от съда на всички конкретни, установени по делото, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По въпроса за значението, което има тежестта на повдигнатите обвинения при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Относно задължителната преценка на всички относими и конкретно установени обстоятелства при определяне на обезщетението по чл. чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД ,за случай ,при който е налице продължителен арест по повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление с последващо прекратяване на наказателното производство от Прокуратурата,незаконността на наложената мярка за неотклонение задържане под стража в този случай , ако тя е била съдебно потвърдена и значението на водено друго наказателно производство , по което лицето е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода , но за по-леки престъпления ,без да му е налагана мярка за неотклонение задържане под стража за същите .

Дали единствената предпоставка за ангажиране на отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е привличане на лицето в качеството му на обвиняем респективно повдигане на обвинение от прокурора, или отговорността на Прокуратурата на Република България би могла да се ангажира и в случаите, когато е предприето наказателно преследване спрямо конкретно лице с факта на образуването на наказателното производство срещу него, което впоследствие е прекратено поради липса на престъпление или недоказавост на обвинението?

Относно процесуалната легитимация на съда и прокуратурата да представляват държавата като процесуални субституенти по искове за вреди от неоснователно обвинение, когато влязла в сила осъдителна присъда е отменена по реда за възобновяване на наказателното преследване и е започнало изтърпяване на наложеното наказание и за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правната квалификация на предявените искове. Относно определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно?

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при което следва да се съобразят доказателства и обстоятелства по спора, с постановките на ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., т. 11.

Е ли предпоставка за отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение в извършване на престъпление срещу определено лице или за ангажиране на отговорността е достатъчно образувано и прекратено от прокуратурата досъдебно производство, по което лицето е имало качеството „свидетел”?

Относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и в частност кои обстоятелства трябва да се отчитат при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди?

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и за критериите при определяне справедливо обезщетение.

Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му?

Достатъчно ли е позоваване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за да се приеме, че съдът е определил „по справедливост” обезщетението за неимуществени вреди?

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение. Относно процесуално легитимирано ли е М. да отговаря по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ, причинени от разследващата дейност на длъжностни лица, работещи в обособена структура на министерството, която е самостоятелно юридическо лице.

За определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.

Отговаря ли държавата за вреди от незаконосъобразни действия на П. в периода от образуването на досъдебно производство до повдигането на обвинение на ищеца ?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Относно точното прилагане на чл. 52 ЗЗД.

За определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

За задължението на съда да постанови валиден съдебен акт при спазване диспозитивното начало по отношение на решението в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?

За прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за обезщетяването на неимуществени вреди ,причинени от незаконно обвинение в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по справедливост.

Дали могат ли да се съобразяват вреди, които не са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление и последвало оправдаване в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ?

Относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.

Относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Относно съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и преценката за приложение на критериите по чл. 52 ЗЗД.

Включва ли се в периода на наказателното преследване, преценяван в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и периодът от образуване на досъдебното производство по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 207, ал. 1 НПК до привличането на лицето като обвиняем по реда на чл. 219 НПК?

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е относим към правния спор.

За възможността да се ангажира отговорността на съд за вреди от незоконно наказателно преследване.

Относно допустимостта на касационното обжалване е дадено с ТР №5/2015 г. по т.д.№5/2013 г. на ОСГК на ВКС, което представлява задължителна съдебна практика.

Относно определяне на обезщетението съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД за случай , при който съобразно указанията в ППВС № 4/1968г. следва да бъде отчетено увреждане на неимуществената сфера от повдигането на обвинения за тежко умишлено престъпление за присвояване в големи размери на парични средства на профсъюзна организация , връчени на ищцата да ги пази и управлява като профсъюзен деятел ,заедно с обвинение за продължавани престъпления по чл. 311 ал.1 НК и чл.319 НК вр. чл. 26 НК пак в нейно длъжностно качество,когато предварителното производство е прекратено в досъдебна фаза поради липса на престъпление в относително кратък срок след повдигане на обвиненията, т.е за отчитане продължителността на разследването във връзка с тежестта на обвинението.

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ?

В кой случай наказателният съд е отговорен за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – когато осъдителната му присъда е влязла в законна сила и впоследствие делото е възобновено от ВКС и обвиняемият е оправдан, или във всички случаи, когато е признал подсъдимия за виновен, който впоследствие оправдан от въззивната или от касационната инстанция?
Относно тълкуването на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в контекста на т.13 от ТР №3/2005 г. за това дали съдът следва да отговаря за вреди при незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение?