чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ

За критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

За задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта при определянето на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Oтносно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.

Относно значението на възрастта на незаконно задържания обвиняем, като релевантен фактор при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

За критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

За приложението на обществения критерий за справедливост.

Искът по чл. 2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и допустимо ли е да се предяви едновременно двата иска и съответно да се присъдят отделни обезщетения по тях?

За критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ.

За определяне на обезщетението на имуществени вреди от пропуснати ползи с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване, като несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване имуществото на пострадалия.

По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно обвинение има ли значение обстоятелството, че на увреденото лице вече е пресъдено обезщетение за неимуществените вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и за друго престъпление?

За задължението на съда да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

Искът по чл.2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ? Допустимо ли е да се предяви едновременно иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с иск по чл.2б ЗОДОВ и съответно да се присъдят отделни обезщетения по двата иска?

Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ как прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и за задължението на съда по иска да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?

1. Следва ли в мотивите на въззивното решение да има собствени фактически и правни изводи на въззивния съд и да бъдат обсъждани всички приети по делото доказателства, всички доводи и възраженията на страните в първоинстанционното и въззивното производство, и ако това не е сторено налице ли е порок на въззивното решение и какъв?
2. Какви са критериите при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди при квалифицирания деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и следва ли те да бъдат посочени в мотивите на решението с оглед обосноваване на присъждания размер на обезщетението?

Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение, поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение?

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост.

За съдържането на понятието „справедливост” и критериите , които определят понятието справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължителната преценка от въззивният съд да на всички обстоятелства , които обуславят неимуществените вреди и са от значение за прилагане на принципа.цц

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда, както и: следва ли да е налице пряка причинно-следствена връзка между наказателното производство и имуществените вреди, представляващи пропусната полза?

По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно наказателно преследване как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
За правилата, при които съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на имуществените вреди, изразени в заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, има възможност да определи обезщетението в размер по-нисък от платеното?

Представлява ли подаването и поддържането на частна тъжба от физическо лице пред надлежен съд виновно и неправомерно поведение, както и за това дължи ли обезщетение за причинени неимуществени вреди лице, което е сезирало надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена, без да е осъществена злоупотреба с право?

Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение?

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и обстоятелства, посочени от страните и имащи пряко отношение към изхода на спора, конкретно при определянето на обезщетението за неимуществени вреди.

При определянето съгласно чл. 52 от ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него?

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконно обвинение, след извършване на задължителна преценка от съда на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Дължи ли въззивният съд произнасяне и излагане на мотиви по наведените във въззивната жалба възражения?

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязло в сила решение.

За приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
За правилата, при които по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът има възможност да определи обезщетението за имуществени вреди, изразени в адвокатското възнаграждение, в по-нисък размер от платеното в наказателния процес.

При определянето съгласно чл. 52 ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него.

По приложението на чл. 52 ЗЗД, във с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Какви обстоятелства са от значение и съдът трябва да обсъди при преценката за размера на паричното обезщетение за вреди, причинени от незаконно обвинение?
Как следва да се мотивира въззивното решение?

При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно задължението на решаващия съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, да извърши преценка на всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства,с оглед критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отговаря ли Прокуратурата на РБ спрямо оправдан подсъдим, който е отстранен от длъжност по реда на чл. 100, ал. 2 ЗДС, за времето от влизане в сила на оправдателната присъда до възстановяването му на работа от държавен орган, който е действал при условията на обвързана компетентност.

За задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Включват ли се в обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при повдигнато незаконно обвинение срещу държавен служител средствата за допълнително материално стимулиране, изплащани към трудовото възнаграждение през периода на отстраняването му от длъжност?

Кой е началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата по обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ?

По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди поради незаконно обвинение в неизвършено престъпление има ли значение обстоятелството, че по съответния законов ред на ищеца е било определено обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС? (по чл. 280, ал. 1, т. 3)

За началния момент на забавата и дължимостта на законните лихви върху обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (преди т. 1). (по чл. 280, ал. 1, т. 1)

Възниква ли отговорност на българската държава да обезщети неимуществените вреди по причина на приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, когато влязлата в сила присъда е отменена с решение за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца?

Може ли въззивният съд да постановява решение извън предмета на въззивното обжалване?
При определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва ли да извърши задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на присъдения размер?

За задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта.

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия?

Възможно ли е въззивният съд, сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при наличие на влязла в сила оправдателната присъда, да установява виновност на дееца, която да ползва в решаващата си дейност при преценка на гражданскоправните последици?

Следва ли да се ангажира отговорността на правозащитен орган по чл.2 ал.1 т.3 предл.2 от ЗОДОВ в случаите на прекратяване на наказателното производство на основание чл.369 ал.4 НПК? Относно материалноправния въпрос, свързан с понятието справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Сочи се противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г.

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.

Относно предпоставките при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Относно задължението да мотивира и обоснове своите изводи относно съществото на спора и основателността на иска.

За задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

Относно съобразяване от страна на въззивния съд на всички наведени в исковата молба от ищеца обстоятелства и главно с тежестта на повдигнатите обвинения, техния вид, брой и тежест на всяко, продължителност на разследването, срок на изтърпяване на марката за неотклонение “задържане под стража”, данни за увреденото лице – възраст, професия, гражданство, семейно положение, както и всички претърпени от него негативни последици.

Следва ли да се определи едно общо обезщетение за претърпените от увредения неимуществени вреди, независимо от действията на отделните правозащитни органи, в случая трима ответници с конкретни компетентности, с оглед установена по този въпрос задължителната съдебна практика установена в т. 11 на Тълкувателно решение № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС?

Дали следните действия на подсъдимия съставляват поведение на страна, станало причина за нарушаване на разумния срок по чл. 2б ГПК? Относно искане по чл. 370 НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие. Относно искане за отказ от служебен защитник и упълномощаване на защитник-съпруг в хипотеза на задължителна защита. Относно невръчване от страна на съда на обвинителен акт на подсъдимия. Относно искане на защитника на подсъдимия за изготвяне на споразумение. Относно искане на допуснат от съда нов служебен защитник за отлагане с цел запознаване с материалите по делото. Относно изчезването на документи, извършено без участието на подсъдимия. Относно отводът на съдия. Относно искане на прокурора за събиране на нови доказателства. Относно неизпращане на документи от други съдебни състави на същия първоинстанционен съд. Дали следните действия на органите на съда и прокуратурата съставляват поведение на компетентен орган, което ангажира отговорността на държавата за причинени вреди от нарушаване на разумния срок по чл. 2б З? Относно прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, наложено от допуснато в съдебното производство отстранимо процесуално нарушение, което съдът е могъл да констатира пир насрочване на делото /позовава се на решение по делото „О. и Ю. срещу България. Относно невръчване от страна на съда на обвинителен акт на подсъдимия. Относно искането на друг подсъдим за назначаване на служебен защитник и за отвод на съда. Относно събиране от допуснати от съда доказателства в продължение на дванадесет съдебни заседания / позовава се на решение по делото „Д. и Х. срещу България. Относно допускане на правна помощ на подсъдим в хипотеза на задължителна защита.

По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

По въпроса за значението, което има тежестта на повдигнатите обвинения при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Дали единствената предпоставка за ангажиране на отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е привличане на лицето в качеството му на обвиняем респективно повдигане на обвинение от прокурора, или отговорността на Прокуратурата на Република България би могла да се ангажира и в случаите, когато е предприето наказателно преследване спрямо конкретно лице с факта на образуването на наказателното производство срещу него, което впоследствие е прекратено поради липса на престъпление или недоказавост на обвинението?

Относно приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при което следва да се съобразят доказателства и обстоятелства по спора, с постановките на ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., т. 11.

Е ли предпоставка за отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение в извършване на престъпление срещу определено лице или за ангажиране на отговорността е достатъчно образувано и прекратено от прокуратурата досъдебно производство, по което лицето е имало качеството „свидетел”?

Има ли характер на признание от страна на ответната страна в процеса по иск по З. – държавата, независимо че действа чрез различни процесуални субституенти, определения в предложение за извънсъдебна спогодба размер на обезщетение, съответно може ли съдът да занижава същия?

Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и в частност кои обстоятелства трябва да се отчитат при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди?

Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му?

За определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.

Отговаря ли държавата за вреди от незаконосъобразни действия на П. в периода от образуването на досъдебно производство до повдигането на обвинение на ищеца ?

За определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

За задължението на съда да постанови валиден съдебен акт при спазване диспозитивното начало по отношение на решението в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

За прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за обезщетяването на неимуществени вреди ,причинени от незаконно обвинение в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по справедливост.

Дали могат ли да се съобразяват вреди, които не са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление и последвало оправдаване в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ?

Относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.

Относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Включва ли се в периода на наказателното преследване, преценяван в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и периодът от образуване на досъдебното производство по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 207, ал. 1 НПК до привличането на лицето като обвиняем по реда на чл. 219 НПК?

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

За възможността да се ангажира отговорността на съд за вреди от незоконно наказателно преследване.

Относно допустимостта на касационното обжалване е дадено с ТР №5/2015 г. по т.д.№5/2013 г. на ОСГК на ВКС, което представлява задължителна съдебна практика.

Относно съдържанието на указаното в т.11 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК обезщетението на неимуществени вреди да се определя глобално , а не поотделно за всяко едно деяние , за което обвиняемият е бил оправдан, или наказателното производство срещу него е било прекратено.

Как се определя размера на обезщетението и кои обстоятелства се вземат предвид, наред с примерно изброените в т.II от ПП № 4/68 год. на ВС на РБ,когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област свързана с професионалната реализация на обвиняемия?

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/.

Допустимо ли е съдът да присъжда обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато те не са заявени с исковата молба; трябва ли съдът да изложи мотиви относно причинноследствената връзка между воденото наказателно производство и претърпените неимуществени вреди при определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД и как следва да се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди?

Какъв е общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно обвинение? Процесуалното поведение на незаконно обвинено лице и предходното му осъждане от значение ли са за размера на присъденото обезщетение? Каква е връзката между стандарта на живот в страната и реално претърпените вреди?

В кой случай наказателният съд е отговорен за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – когато осъдителната му присъда е влязла в законна сила и впоследствие делото е възобновено от ВКС и обвиняемият е оправдан, или във всички случаи, когато е признал подсъдимия за виновен, който впоследствие оправдан от въззивната или от касационната инстанция?
Относно тълкуването на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в контекста на т.13 от ТР №3/2005 г. за това дали съдът следва да отговаря за вреди при незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение?

Взема ли се предвид предвид броят на незаконните обвинения и продължителността на наказателното преследване до постановяване на оправдателна присъда ?

По спорни въпроси от приложението на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите.

За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.