чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ

Налага ли принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД съобразяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди с определяните от съдилищата размери в аналогични случаи и дали наличието на големи различия между присъдените размери на обезщетенията по дела със сходни факти нарушава този принцип? (По иск против Прокуратура на Република България на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 150 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на т.11 от ТР№3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете форми на изпълнителното деяние и за част от предмета на престъплението.

Относно задължението на съда да посочи кои вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с неоснователно повдигнатото обвинение по отношение на ищеца.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно наличието на хипотезата на липса на достатъчно данни за извършено престъпление при прекратяване на досъдебно производство, образувано въз основа на жалба против конкретно лице.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какво следва да се включва в понятието за справедливост и какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?

Относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно правилото на чл.52 ЗЗД след преценка на установените по делото конкретни факти, които имат значение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и дължимата от съда тяхна съвкупна преценка.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. (по реда на ЗОДОВ)

Как трябва да се отнесе към размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди обстоятелството, че в хода на същото досъдебно производство, което е прекратено, е установено извършването на престъпление, доказано с влязъл в сила съдебен акт?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При преценката има ли причинени неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ и какъв да бъде размерът на обезщетението, съдът какво трябва да вземе предвид и кои обстоятелства да обсъди?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото.

Относно определяне по размер на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед принципа за справедливост и съобразяване с посочените в ППВС № 4/23.12.1968 г. критерии.

За необходимостта от доказване на причинно-следствената връзка между твърдените вреди и воденото наказателно производство, съгласно предвиденото в чл. 4 ЗОДОВ.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид общите икономически условия, жизнената среда, общоприетото разбиране за справедливост, при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Трябва ли съдът да изложи мотиви за значението на всички конкретно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта относно размера на дължимото парично обезщетение и как се прилага общественият критерий за справедливост за причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на обществения критерий за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на съда да посочи кои вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с неоснователно повдигнатото обвинение по отношение на ищеца.

Относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на т.11 от ТР№3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете форми на изпълнителното деяние и за част от предмета на престъплението.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно определяне по размер на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед принципа за справедливост и съобразяване с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При иск за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушено право по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС за разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело и на други неимуществени вреди, които се обезщетяват по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, длъжен ли е съдът да определи дължимото обезщетение глобално?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и съдържанието на този принцип.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли в съдът по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-малък от заплатения в наказателния процес?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на съда да обсъди всички факти и възражения на страните от значение при определяне размера на обезщетение за претърпени неумуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За съдържанието на понятието „справедливост“ в нормата на чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост.

За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.

По кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За адекватното съобразяване на относимите доказателства / обстоятелства/ - главно тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство и периода на задържане под стража в конкретния случай, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и дължимата от съда тяхна съвкупна преценка.

Как се прилага общественият критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено – икономически условия на живот през периода, в който са търпени вредите?

Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предл. 1, и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При преценката има ли причинени неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ и какъв да бъде размера на обезщетението, съдът какво трябва да вземе предвид и кои обстоятелства да обсъди?

Кой е началния момент, от който започва да тече абсолютната погасителна давност за вземане на ищеца по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?

За критериите, по които се определя справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.

Следва ли да се изложат мотиви относно наличието на конкретна причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и претърпените вреди и следва ли ищецът да докаже тази връзка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на съда да обсъди всички факти и възражения на страните от значение при определяне размера на обезщетение за претърпени неумуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на обществения критерий за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Обстоятелството, че ищецът по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъждан за извършено престъпление, но е реабилитиран по право или по съдебен ред, води ли до намаляване на дължимото от държавата обезщетение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за определянето на обезвредата в тези случаи при преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства.

За критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ.

Относно критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер и да изложи собствени мотиви при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително в случаите, при които въззивният съд не възприема определеното от първата инстанция обезщетение.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

За критериите, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и задължението на съда да приложи принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед пълното репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предвидените в чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК задължения на съда да изложи мотиви, в които да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните относими ли са и до решението в частта му относно разноските?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли в съдът по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-малък от заплатения в наказателния процес?

Относно задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и съдържанието на този принцип.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно критериите за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ, и в частност кои са релевантните обстоятелства, които съдът е длъжен да съобрази при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, когато противоправният акт по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ е нарушение на чл. 5, пар. 1 КЗПЧОС, изразено в период на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и/ или „домашен арест“ на пострадалия, който не е могъл да се приспадне по реда на чл. 59 НК при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на обществения критерий за справедливост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кой е началния момент, от който започва да тече абсолютната погасителна давност за вземане на ищеца по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предл. 1, и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука длъжен ли е съдът да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, от значение при определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС № 4/1968г.?

За критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

За критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за определянето на обезвредата в тези случаи при преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства.

За критериите, по които се определя справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.

Относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер и да изложи собствени мотиви при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително в случаите, при които въззивният съд не възприема определеното от първата инстанция обезщетение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Обстоятелството, че ищецът по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъждан за извършено престъпление, но е реабилитиран по право или по съдебен ред, води ли до намаляване на дължимото от държавата обезщетение?

За приложението на разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД.

За критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ.

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Ищецът е претендирал законна лихва като законна последица от осъдително решение, защото в исковата молба не са въведени твърдения за факта на забава на Прокуратурата за плащане на обезщетение, нито за периода на забава. В този случай законната лихва за забава се дължи от датата на подаване на исковата молба, защото уважаването на осъдителен иск има за последица присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно значението на възрастта на незаконно задържания обвиняем, като релевантен фактор при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Относно критериите за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и задължението на съда да приложи принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед пълното репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.

За критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ.

За задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта при определянето на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Oтносно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на обществения критерий за справедливост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.

За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно значението на възрастта на незаконно задържания обвиняем, като релевантен фактор при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

За приложението на обществения критерий за справедливост.

За приложението на обществения критерий за справедливост, уреден в нормата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство.

Искът по чл. 2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и допустимо ли е да се предяви едновременно двата иска и съответно да се присъдят отделни обезщетения по тях?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ.

За задължението на съда да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

За задължението на съда да изложи мотиви за значението за размера на обезщетението за неимуществени вреди на всички приети за относими в тази насока обстоятелства.

Как се определя основанието, поради което е прекратено с постановление досъдебно производство и при посочени едновременно две основания: изтекла давност за наказателно преследване и недоказаност на обвинението, държавата отговаря ли по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?

Относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Относно приложението на чл. 7 КРБ и чл. 49 ЗЗД, засягащи проблема за възможността да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, когато тази отговорност не може да се реализира по ЗОДОВ.

За определяне на обезщетението на имуществени вреди от пропуснати ползи с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване, като несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване имуществото на пострадалия.

По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно обвинение има ли значение обстоятелството, че на увреденото лице вече е пресъдено обезщетение за неимуществените вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и за друго престъпление?

За задължението на съда да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

Относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Искът по чл.2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ? Допустимо ли е да се предяви едновременно иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с иск по чл.2б ЗОДОВ и съответно да се присъдят отделни обезщетения по двата иска?

Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ как прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и за задължението на съда по иска да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?

За задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, които са в причинно следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Материално-правният е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД

1. Следва ли в мотивите на въззивното решение да има собствени фактически и правни изводи на въззивния съд и да бъдат обсъждани всички приети по делото доказателства, всички доводи и възраженията на страните в първоинстанционното и въззивното производство, и ако това не е сторено налице ли е порок на въззивното решение и какъв?
2. Какви са критериите при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди при квалифицирания деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и следва ли те да бъдат посочени в мотивите на решението с оглед обосноваване на присъждания размер на обезщетението?

За критериите по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за задължението да се извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение, включително обстоятелството дали незаконното обвинение е в сферата на упражняваната от лицето професия?

Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение, поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение?

По приложение на чл.52 ЗЗД - как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта?

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост.

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда, както и: следва ли да е налице пряка причинно-следствена връзка между наказателното производство и имуществените вреди, представляващи пропусната полза?

За приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива от незаконно обвинение в престъпление.

За пряката причинна връзка на обезщетените вреди с незаконното обвинение и за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД.

По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно наказателно преследване как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
За правилата, при които съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на имуществените вреди, изразени в заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, има възможност да определи обезщетението в размер по-нисък от платеното?

Представлява ли подаването и поддържането на частна тъжба от физическо лице пред надлежен съд виновно и неправомерно поведение, както и за това дължи ли обезщетение за причинени неимуществени вреди лице, което е сезирало надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена, без да е осъществена злоупотреба с право?

Дали съдът е длъжен при определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД да отрази в мотивите си своята преценка относно конкретното значение на установените по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства?

Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение?

За определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

За приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди.

За критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта.

При определянето съгласно чл. 52 от ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него?

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконно обвинение, след извършване на задължителна преценка от съда на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Дължи ли въззивният съд произнасяне и излагане на мотиви по наведените във въззивната жалба възражения?

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Относно критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице при незаконно наказателно производство.

За задължението на съда да съобрази правнорелевантните факти и да обсъди всички доказателства от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от наказателно преследване и за критериите, относими към принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязло в сила решение.

За приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
За правилата, при които по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът има възможност да определи обезщетението за имуществени вреди, изразени в адвокатското възнаграждение, в по-нисък размер от платеното в наказателния процес.

При определянето съгласно чл. 52 ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него.

По приложението на чл. 52 ЗЗД следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му?

За критериите ,които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи и да изложи собствени мотиви при прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД.

За дължимостта на законна лихва върху обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение.
За разликата между процесуалното представителство на държавата по искове за обезщетение за вреди от министъра на финансите или от ръководителя на съответното държавно учреждение и от процесуални субституенти и по-специално може ли по иск за обезщетение за вреди на общо основание Прокуратурата на Република България да бъде представлявана не от главния прокурор, а от прокурор от прокуратурата към съответния съд, от една страна, и за представителството на прокуратурата, като страна с право да участва в производството съгласно чл. 26, ал. 3 ГПК.

По приложението на чл. 52 ЗЗД, във с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Може ли съдът при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес?

При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия?

За критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.

За необходимостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата по ЗОДОВ и вредите на пострадалия.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно задължението на решаващия съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, да извърши преценка на всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства,с оглед критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отговаря ли Прокуратурата на РБ спрямо оправдан подсъдим, който е отстранен от длъжност по реда на чл. 100, ал. 2 ЗДС, за времето от влизане в сила на оправдателната присъда до възстановяването му на работа от държавен орган, който е действал при условията на обвързана компетентност.

За задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Включват ли се в обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при повдигнато незаконно обвинение срещу държавен служител средствата за допълнително материално стимулиране, изплащани към трудовото възнаграждение през периода на отстраняването му от длъжност?

Кой е началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата по обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ?

По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди поради незаконно обвинение в неизвършено престъпление има ли значение обстоятелството, че по съответния законов ред на ищеца е било определено обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС? (по чл. 280, ал. 1, т. 3)

За началния момент на забавата и дължимостта на законните лихви върху обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (преди т. 1). (по чл. 280, ал. 1, т. 1)

За дължимостта на законна лихва върху обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение за връщане на суми, които са иззети по реда на НПК, както и за разликата между процесуалното представителство на държавата по искове за обезщетение за вреди от министъра на финансите или от ръководителя на съответното държавно учреждение и от процесуални субституенти и по-специално може ли по иск за обезщетение за вреди на общо основание Прокуратурата да бъде представлявана не от главния прокурор, а от прокурор от прокуратурата към съответния съд, от една страна, и за представителството на прокуратурата, като страна с право да участва в производството съгласно чл. 26, ал. 3 ГПК.

Как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта?

За задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта.

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Относно справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД.

Какви са критериите , които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи и да изложи собствени мотиви?

Когато по време на висящността на исково производство по чл. 2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие, приключи наказателното производство от което страната черпи правата си за обезщетение, трябва ли да бъде прекратено гражданското дело, за да започне и се изчерпи процедурата за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ?

При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия?

Възможно ли е въззивният съд, сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при наличие на влязла в сила оправдателната присъда, да установява виновност на дееца, която да ползва в решаващата си дейност при преценка на гражданскоправните последици?

Относно критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща чл. 4 от ЗОДОВ и при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът извършва ли преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства?

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.

Относно предпоставките при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Относно задължението на съда да изложи собствени мотиви на кои обстоятелства основава изводите си по същество за определяне обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД , при конкретни обстоятелства , които обуславят тези вреди и значението им за възприетия паричен еквивалент.

Относно несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД поради завишаване, което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС.

Относно служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, което трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288 ГПК.

За приложението на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетението за неимуществени вреди.

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

Относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Следва ли да се определи едно общо обезщетение за претърпените от увредения неимуществени вреди, независимо от действията на отделните правозащитни органи, в случая трима ответници с конкретни компетентности, с оглед установена по този въпрос задължителната съдебна практика установена в т. 11 на Тълкувателно решение № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС?

Относно допустимостта на първоинстанционното решение, решен в противоречие с определение № 98/21. ХI.1984г. по ч.гр.д. № 1108/1984г., според което с прекратяване на производството, въпреки че ищцовата страна своевременно /в шестмесечния срок/ е поискала възобновяването му, е допуснато съществено нарушение на чл. 184 ГПК /отм./.

Дали следните действия на подсъдимия съставляват поведение на страна, станало причина за нарушаване на разумния срок по чл. 2б ГПК? Относно искане по чл. 370 НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие. Относно искане за отказ от служебен защитник и упълномощаване на защитник-съпруг в хипотеза на задължителна защита. Относно невръчване от страна на съда на обвинителен акт на подсъдимия. Относно искане на защитника на подсъдимия за изготвяне на споразумение. Относно искане на допуснат от съда нов служебен защитник за отлагане с цел запознаване с материалите по делото. Относно изчезването на документи, извършено без участието на подсъдимия. Относно отводът на съдия. Относно искане на прокурора за събиране на нови доказателства. Относно неизпращане на документи от други съдебни състави на същия първоинстанционен съд. Дали следните действия на органите на съда и прокуратурата съставляват поведение на компетентен орган, което ангажира отговорността на държавата за причинени вреди от нарушаване на разумния срок по чл. 2б З? Относно прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, наложено от допуснато в съдебното производство отстранимо процесуално нарушение, което съдът е могъл да констатира пир насрочване на делото /позовава се на решение по делото „О. и Ю. срещу България. Относно невръчване от страна на съда на обвинителен акт на подсъдимия. Относно искането на друг подсъдим за назначаване на служебен защитник и за отвод на съда. Относно събиране от допуснати от съда доказателства в продължение на дванадесет съдебни заседания / позовава се на решение по делото „Д. и Х. срещу България. Относно допускане на правна помощ на подсъдим в хипотеза на задължителна защита.

Относно задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор.

По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Относно началния момент, от който пострадалото лице търпи неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване – датата на образуването на досъдебното производство срещу него или датата на привличането му като обвиняем. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка и анализ от съда на всички конкретни, установени по делото, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По въпроса за значението, което има тежестта на повдигнатите обвинения при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Относно задължителната преценка на всички относими и конкретно установени обстоятелства при определяне на обезщетението по чл. чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД ,за случай ,при който е налице продължителен арест по повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление с последващо прекратяване на наказателното производство от Прокуратурата,незаконността на наложената мярка за неотклонение задържане под стража в този случай , ако тя е била съдебно потвърдена и значението на водено друго наказателно производство , по което лицето е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода , но за по-леки престъпления ,без да му е налагана мярка за неотклонение задържане под стража за същите .

Дали единствената предпоставка за ангажиране на отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е привличане на лицето в качеството му на обвиняем респективно повдигане на обвинение от прокурора, или отговорността на Прокуратурата на Република България би могла да се ангажира и в случаите, когато е предприето наказателно преследване спрямо конкретно лице с факта на образуването на наказателното производство срещу него, което впоследствие е прекратено поради липса на престъпление или недоказавост на обвинението?

Относно процесуалната легитимация на съда и прокуратурата да представляват държавата като процесуални субституенти по искове за вреди от неоснователно обвинение, когато влязла в сила осъдителна присъда е отменена по реда за възобновяване на наказателното преследване и е започнало изтърпяване на наложеното наказание и за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правната квалификация на предявените искове. Относно определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно?

За задължението на съда при определянето на обезщетението за неимуществени вреди да отчете всички конкретно значими обстоятелства, въз основа на които да определи какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение като при определяне на този размер с оглед критерия за справедливост, вземе предвид конкретно установените по делото обстоятелства и да ги посочи в решението си, като заедно с това посочи и какво е значението на всяко едно от тези обстоятелства за определянето на размера на обезщетението.

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при което следва да се съобразят доказателства и обстоятелства по спора, с постановките на ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., т. 11.

Е ли предпоставка за отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение в извършване на престъпление срещу определено лице или за ангажиране на отговорността е достатъчно образувано и прекратено от прокуратурата досъдебно производство, по което лицето е имало качеството „свидетел”?

Има ли характер на признание от страна на ответната страна в процеса по иск по З. – държавата, независимо че действа чрез различни процесуални субституенти, определения в предложение за извънсъдебна спогодба размер на обезщетение, съответно може ли съдът да занижава същия?

Относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и в частност кои обстоятелства трябва да се отчитат при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди?

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и за критериите при определяне справедливо обезщетение.

Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му?

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение. Относно процесуално легитимирано ли е М. да отговаря по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ, причинени от разследващата дейност на длъжностни лица, работещи в обособена структура на министерството, която е самостоятелно юридическо лице.

Достатъчно ли е позоваване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за да се приеме, че съдът е определил „по справедливост” обезщетението за неимуществени вреди?

За определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.

Отговаря ли държавата за вреди от незаконосъобразни действия на П. в периода от образуването на досъдебно производство до повдигането на обвинение на ищеца ?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Относно необходимостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер и прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД да бъде преценявана тежестта и характера на повдигнатото обвинение ,ефектът му по отношение възможността за професионална и социална реализация с оглед възрастта и квалификацията на ищеца , при липса на преки доказателства основанието за освобождаване на последния от работа като митнически инспектор, да е поради обвинението в извършено длъжностно престъпление .

Относно точното прилагане на чл. 52 ЗЗД.

За определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

За задължението на съда да постанови валиден съдебен акт при спазване диспозитивното начало по отношение на решението в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?

Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?

За прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за обезщетяването на неимуществени вреди ,причинени от незаконно обвинение в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по справедливост.

Дължи ли Прокуратурата на Република България като ответник по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ внасяне на държавна такса при въззивно и касационно обжалване на съдебни решения или следва да бъде освободена от заплащането й съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 84, т. 1 ГПК?

Дали могат ли да се съобразяват вреди, които не са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление и последвало оправдаване в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ?

Относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.

Относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Относно съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и преценката за приложение на критериите по чл. 52 ЗЗД.

Включва ли се в периода на наказателното преследване, преценяван в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и периодът от образуване на досъдебното производство по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 207, ал. 1 НПК до привличането на лицето като обвиняем по реда на чл. 219 НПК?

Дали съд може да е материалноотговорен по иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г.) и за необходимостта да се обсъдят всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определяне размера на обезщетението по правилата на чл. 52 ЗЗД.

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е относим към правния спор.

Относно допустимостта на касационното обжалване е дадено с ТР №5/2015 г. по т.д.№5/2013 г. на ОСГК на ВКС, което представлява задължителна съдебна практика.

Легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ и в кои случаи?

Какъв е стабилитетът на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, поставен в зависимост от разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК, сочеща възможност за неговото обжалване в седемдневен срок пред съда?
Дали при неуспешно главно доказване от страна на ищеца на отделните настъпили неимуществени вреди и тяхната причинна връзка с незаконния акт, искът по чл. 2 ал. 1, предл. трето ЗОДОВ следва да се отхвърли като изцяло недоказан?

1. Незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания. Подлежат ли на обезщетяване направените в тези производства разноски?
2. Незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт.
3.Транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините.
4. Нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането.
5. Незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители в производствата по глава седемнадесета на АПК.
6. Недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност, както и от други имуществени спорове извън глава шеста от Закона за държавния служител.
7. Незаконосъобразни откази, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър.
8. Незаконосъобразни актове, действия и бездействия на затворническата администрация при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража.
9. Кой съд е компетентен да се произнесе по подадена жалба срещу откази за издаване на скици за земеделски имоти?
10. Кой съд е компетентен да се произнесе по подадена жалба срещу актове по приложението на чл. 24а ЗСПЗЗ.
11. Кой съд е компетентен да се произнесе по жалба срещу заповед на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ?

Относно определяне на обезщетението съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД за случай , при който съобразно указанията в ППВС № 4/1968г. следва да бъде отчетено увреждане на неимуществената сфера от повдигането на обвинения за тежко умишлено престъпление за присвояване в големи размери на парични средства на профсъюзна организация , връчени на ищцата да ги пази и управлява като профсъюзен деятел ,заедно с обвинение за продължавани престъпления по чл. 311 ал.1 НК и чл.319 НК вр. чл. 26 НК пак в нейно длъжностно качество,когато предварителното производство е прекратено в досъдебна фаза поради липса на престъпление в относително кратък срок след повдигане на обвиненията, т.е за отчитане продължителността на разследването във връзка с тежестта на обвинението.

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

Относно прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер , указани в ППВС №4/68г, включително за случай , при който въззивният не възприема определеното на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди за справедливо и го намалява.

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/.

Относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост в зависимост от конкретиката на всеки отделен случай с оглед факта,че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти,свързани с повдигнатото обвинение,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл. 52 ЗЗД, от значение за изхода по конкретното дело, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС-т. II от ППлВС № 4/23.12.1968 г.; т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК и т. 19 от ТР № 1/1.04.2001 г., ВКС, ОСГК.

За необходимата степен на вероятност при обезщетяване на имуществени вреди от пропуснати ползи.

Допустимо ли е съдът да присъжда обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато те не са заявени с исковата молба; трябва ли съдът да изложи мотиви относно причинноследствената връзка между воденото наказателно производство и претърпените неимуществени вреди при определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД и как следва да се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди?

Какъв е общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно обвинение? Процесуалното поведение на незаконно обвинено лице и предходното му осъждане от значение ли са за размера на присъденото обезщетение? Каква е връзката между стандарта на живот в страната и реално претърпените вреди?

Релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД, лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 год., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането?

Относно прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Относно определяне размер на обезщетение за неимуществени вреди с преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при съдебна практика на Върховния съд по този въпрос с т. 11 от ППлВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. и на ВКС, ОСГК по т. 19 от ТР № ј.01.2001 г.

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор е послужил като основание за допускане на решението до касационен контрол.

В кой случай наказателният съд е отговорен за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – когато осъдителната му присъда е влязла в законна сила и впоследствие делото е възобновено от ВКС и обвиняемият е оправдан, или във всички случаи, когато е признал подсъдимия за виновен, който впоследствие оправдан от въззивната или от касационната инстанция?
Относно тълкуването на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в контекста на т.13 от ТР №3/2005 г. за това дали съдът следва да отговаря за вреди при незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение?

Може ли да се квалифицира като извършено при опасен рецидив деяние, за което наказателният съд е оправдал подсъдимия? Има ли отношение към справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдебното минало на пострадалия от незаконно обвинение? Съставлява ли съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за привличането на едно лице като обвиняем силно обремененото му съдебно минало и в кои случаи пострадалия от незаконно обвинение е предизвикал и съпричинил с действията си наказателна репресия срещу себе си, както и по процесуалния въпрос по приложението на чл. 266 ГПК – допустимо ли е във въззивното производство ответникът да въвежда довод за съпричиняване от страна на пострадалия?

Относно обективните критериите, които следва да бъдат съобразявани при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ?

Следва ли да се присъжда обезщетение и в какъв размер и за претърпените вреди, които не са преки и непосредствени и не произтичат от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ? Дали следва да се разграничават специфичните човешки проблеми и преживявания от тези, които преживява един човек, незаконно обвинен в извършване на престъпление, за което по-късно е оправдан с влязла в сила присъда и какви са критериите за определяне на обезщетението за това?

1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или Върховният касационен съд следва да го изведе от изложението към касационната жалба? Може ли Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът?
2. В противоречие с коя практика на Върховния касационен съд трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване?
3. В противоречие с актовете на кои съдилища трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК?
4. В кои случаи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?

Доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“?

Относно възможността за произнасяне от граждански съд по възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат при наличие на приключило наказателно производство с осъдителна присъда /споразумение/ за извършителя – водач на м. п. с.

1. Какъв е законният състав на окръжния съд,който се произнася по жалби срещу действията на съдия-изпълнителя - едноличен или тричленен?
2. Кой горестоящ съд разглежда частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя - съответният Апелативен или Върховният касационен съд?

По спорни въпроси от приложението на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите.

1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?

За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

1. В мотивите към решението, с което остава в сила обжалваното решение, второинстанционният съд е длъжен да обсъди всички основания за отмяна, посочени от страните, а така също да изтъкне, че е извършил служебно проверка на правилността на обжалваното решение. Когато второинстанционният съд намира, че следва да бъде отменено обжалваното решение на някое от основанията по чл. 207 ГПК /отм./, той не е длъжен да обсъди другите посочени от страните основания за отмяна, отнасящи се до фактически положения, по които съдът по същество ще има възможност да се произнесе при повторното разглеждане на делото. Но и в този случай той е длъжен да обсъди изтъкнатите от страните основания за отмяна на решението, които са във връзка с приложението на закона.
2. При проверка правилността на обжалваното решение второинстанционният съд следва да взема предвид и фактите, настъпили след постановяването му, когато са от значение за решаване на спора.
3. При отменяне на обжалваното решение второинстанционният съд трябва да посочи точно основанието за отмяна. Той е длъжен да разграничава отделните основания за отмяна и не допуска смесването им, особено на тези по чл. 207 ГПК /отм./, букви "б" и "в".
4. За правилното разграничаване на основанията по чл. 207 ГПК /отм./ да се има предвид следното: Когато съдът не е положил дължимата грижа за изясняване на спорните обстоятелства, той допуска нарушение на чл. 4 ГПК /отм./, чл. 109, ал. 3 ГПК /отм./, чл. 129, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 186 ГПК /отм./. В този случай основанието за отмяна е по буква "б", а не по буква "в" на чл. 207 ГПК /отм./. Непълнотата на доказателствата е основание за отмяна по чл. 207, б. в ГПК /отм./, когато не са събрани доказателства от значение за правилното решаване на спора по вина на заинтересованата страна или по други причини, но не и поради процесуално нарушение. Когато непълнотата на доказателствата е последица от процесуално нарушение, второинстанционният съд може да отмени обжалваното решение и без да са представени доказателства. При непълнота на доказателствата по чл. 207, б. в ГПК /отм./ решението се отменява само ако страната представи доказателствата по чл. 205 ГПК /отм./. Необсъждането на прието доказателство или направен довод е процесуално нарушение. Когато това нарушение е съществено, обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 207, б. б ГПК /отм./, а не по чл. 207, б. г ГПК /отм./. Решението е необосновано, когато изводите на съда не са в съответствие с установените фактически положения, когато са нелогични, когато не са в съответствие с установените положения в науката или практиката, когато има противоречие в мотивите, грешки в тълкуване на правните сделки и др. подобни грешки. Противоречието между мотивите и диспозитива на решението е процесуално нарушение и е основание за отмяна на решението по чл. 207, б. б ГПК /отм./, а не по чл. 207, б. г ГПК /отм./.
5. В решението си второинстанционният съд е длъжен да посочи точно коя част от обжалваното решение отменява и коя част остава в сила. Когато отменява решението, той трябва да укаже в мотивите точно кои факти, които са от значение за делото, не са изяснени, кои фактически констатации не са основани на доказателствата по делото, кои изводи са необосновани и кои незаконосъобразни. Ако второинстанционният съд намери, че обжалваното решение е неправилно само в една част, а в останалата част е правилно, той следва да го отмени само в неправилната част, а в останалата част да го остави в сила.
6. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд не преразпитва свидетелите и вещите лица, освен ако намери това за необходимо с оглед по-правилното изясняване на обстоятелствата по делото.
7. Разпоредбата на чл. 210 ГПК /отм./ следва да се прилага и когато по реда на надзора повторно се отмени решение на народния съд.

За формата и съдържанието на решението и присъдата.