1/ Дължи ли ищец в процес по ЗОДОВ разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако делото е прекратено от съда, а искът му е заведен след приемането /влизането в сила/ на чл. 10, ал. 4, вр. ал. 2 ЗОДОВ, като се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречие на задължителната практика на ВКС и ВАС – определение №******г. по тълк. дело №1/2019 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС и определение №1/25.03.2021 г. по тълк. дело №2/2015 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС; 2/ Може ли състав на съда да променя и дописва закон, както се прави в обжалвания акт в частта на (2) и (4) от чл. 10 ЗОДОВ, изменяйки точния замисъл на закона, приет от законодателя; 3/ Какъв е точният смисъл на закона в частта му на (2) и (4) в чл. 10 ЗОДОВ и как трябва да се прилага той от долните на ВКС съдилища, с оглед произнасянията им и 5/ Дали т. нар. облекчен ред от ЕСПЧ като изискване към държавата/законодателя за приемане на ЗОДОВ е приложим и към/за изричното произнасяне на законодателя в чл. 10 ЗОДОВ, където липсва присъждане на разноски за юрисконсулта на ответника при прекратяване на производството поради недопустимост. Бланкетно се поддържа и наличието на допълнителния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че въпросите са от значение за развитието на правото. Твърди се, че е налице противоречива практика на съдилищата, като не е необходимо практиката да е многобройна, а може да е и само един акт, както е в настоящия случай – обжалваното определение на САС. Поддържа се наличието и на основания по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на определението и вероятна недопустимост на същото.